Коментари - 10-и ноември – избледнява ли споменът за падането на тоталитарния режим? (архивни снимки) | Днес.dir.bg

Абсолютни глупости са това за ДС-то и хората, които са работили в ДС. ДеСе беше само ръката, мозъкът беше в ЦК на БКП, който както знаем от уроците по анатомия движи ръката с нервните импулси. Които в нашия случай с ДС се наричаха заповеди и инструкции. С тая кампания срещу ДС ,май мнозина бивши комунисти се опитват да си измият ръцете. ДС беше изпълнител на волята на ЦК на БКП и Политбюрото. Нищо повече. Един най-обикновен изпълнител на заповеди и инструкции. Обществото ни се управляваше от БКП, не от ДС или МВР.

„Задължение на УБО бе да храни, снабдява и обслужва не друг, а висшия ешалон, т. е. двадесетина души. Но на практика на яслата на специалното снабдяване беше целият номенклатурен апарат на ЦК на БКП, Държавния съвет, Министерският съвет с техните семейства и доста други, за които имаше специално разрешение на ЦК. Нека никой не се заблуждава, че „най-правоимащите" ползваха услугите на комплекса „Рила". За тях бе създаден отделен стол и снабдяване в комплекса на „Панорамен път". Там всичко преминаваше през предварителен лабораторен анализ." В комплекса „Рила" е изграден и специален магазин за западни промишлени и битови стоки и дрехи, достъп до който е „свит" за най-правоимащите. Право да влизат в него е ограничен до около 60 души, но не липсват и изключения. Сред тях са лица, които изобщо не попадат в категорията на правоимащите, според решението на Политбюро. Такива са племенничките на Тодор Живков Христина и Яна Маркови други негови роднини.

Изродите крадци така живяхте, да на нашия гръб. Само да те хвана комунистическа гад мръсна.

Храната заема специално място в обслужването на комунистическия елит. УБО създава специално производство на определени храни – от плодове и зеленчуци до първокласно месо. В три стопанства на УБО – „Врана", „Евксиноград" и „Кричим" – се произвежда селскостопанска продукция по традиционни технологии да задоволява потребностите на правоимащите, както и провежданите мероприятия с делегации и чуждестранни гости. „Храната се осигуряваше или от стола в Княжево, или в стол-ресторанта на хотел „Рила", или се разнасяше по домовете. Най-фрапиращ случай с разликата между себестойност и цена беше по отношение на произведените ягоди с стопанство „Врана". Фактическата себестойност на оранжерийните ягоди достигаше над 40 лева за килограм, докато ние ги продавахме съобразно бюлетините на „Булгарплод" за цената на тези плодове, които достигаха до 2 – 2.50 лева за килограм. Подобни аномалии се получаваха с оранжерийните домати и други зеленчуци, с колбасите и с млечните произведения", посочва главният счетоводител на УБО Георги Георгиев. Специално място в обслужването на правоимащите заема комплекс „Рила", създаден в центъра на столица в близост до основните партийни и правителствени институции. Освен с ограничен достъп той се слави с това, че в него може да бъде намерено всичко онова, за което обикновените българи дори не могат да си представят, докато висят на традиционните за комунизма постоянни опашки в магазините за хранителни или други дефицитни стоки. В „Рила" работят два ресторанта за правоимащите. По указание на Секретариата на ЦК на определена група лица храната се подготвя и доставя по домовете (зам.-министри и министри). Консумацията в столовото хранене за 1988 г. възлиза на около 120 000 лева, а разкритият щанд за продажба на хранителни стоки годишно реализира около 1 млн. – 1,1 млн. лева. Началникът на УБО ген. Милушев дава повече подробности: „Особените функции на комплекса „Рила" бяха публична тайна поне за София. Хората говореха със завист и негодувание за този малък остров на благоденствието, скрит от погледите на простосмъртните с плътни пердета. Но вероятно и най-жлъчните одумвания не са отгатвали мащаба на предприятието, не са подозирали какъв перфектен готвач и снабдител бе военизираният отряд, наречен УБО."

Питайте тези в Белене колко хубав беше комунизма.

Правоимащите от комунистическата върхушка имат и привилегията да закупуват западни стоки в комплекс „Рила". Заплащането и на тези услуги, извършвани от УБО се извършва чрез т. нар. лични партиди, водени в управлението. Личните партиди са счетоводен израз на направени разходи, които следваше да бъдат заплатени на УБО от правоимащи лица. Правоимащите се определят, както с основния нормативен документ за работа на УБО, така и с отделни решения на Секретариата и Политбюро, а също и с устни и писмени разпореждания на началника на УБО. Независимо от това дали е разрешено с нормативен документ или не, само началникът на УБО може да разпореди откриването на лична партида. Каквито разходи през месеца са направили съответните правоимащи лица от обектите на УБО, в края на месеца им се изготвя подробна сметка за размера на задълженията към управлението с приложените към нея фактури и други разходни документи. Всички сметки на правоимащите лица задължително се представят на началника на УБО за утвърждаване и едва след това се носят на правоимащите. Ген. Милушев обяснява: „Личната партида се състои от две части. В първата се отнасят средствата, изразходвани за прехрана, получената готова или приготвена храна в комплексите „Княжево" и „Рила", както и за получени продукти от двата обекта. Във втората част на личната партида се отнасяха общите разходите, извършени от правоимащите, покупки, ремонт, строителство, както за тях, така и за членовете на семействата им. В края на всеки месец се правеше равносметка по партидите и с писмо се съобщаваше на лицата какви суми дължат. Писмата до членовете на Политбюро се подписваха от мен, а за другите от главния счетоводител."

Спомням си СОЦА с режима на тока, банани на НГ само, с невъзможността да пътуваш....с задължението да живееш в града в който си роден т.е. за да живееш в София ти трябва жителство...с корекома т.е. нямаш долари и бонове няма Кореком....няма да ми стигнат поне 12 часа да пиша кво имам сега и какво нямах тогава

Пояснение за тия, родени след 1980 година. 10 Ноември 1989 година и падане на социализма в Соц блока е т.нар. Great Reset за всички тия страни преди 34 години, който (Great Reset) ще се състои и в т.нар. Западен Свят след няколко години.

А сега пък работим за 240 човека, всички работим за тях. Не за себе си. И краят му не се вижда. Въпреки, че в страни големи колкото България, депутатите са 100-120. Тук желяат да променят конституцията, но само за националния празник или за съдебната система и главпрокурора. ОБАЧЕ НЕ И ЗА БРОЯ ДЕПУТАТИ.

Пари за кастата... под масата Тодор Живков не само е основен двигател в създаването на порочната система, чрез която определени блага се ползват единствено от комунистическата върхушка. Той е неин върховен архитект. С идването му на власт се поставя началото на един таен механизъм на финансиране на партийния елит. През 1958 г., само две години след като той е оглавил БКП, с решение на Секретариата на ЦК „Б"-12 се създава безотчетен фонд на правоимащите. Това е формалното решение, с което на практика оттам насетне, всяка календарна година на първия секретар на ЦК се отпуска сумата от 20 000 лева, а на секретарите по 5000 лева. С годините тези суми значително се повишават. Възприетият таен почин е циничен и крайно омерзителен на фона на тежкото положение по това време на населението в страната. Решението за раздаване на тези огромни средства е прието само от членовете на Политбюро Тодор Живков, Димитър Ганев, Боян Българанов и Антон Югов. Смисълът му е толкова секретен, че в последвалите правителствени постановления точно тези значителни финансови привилегиите не са посочени. Така в продължение на повече от три десетилетия висшето партийно ръководство на БКП начело с Тодор Живков си раздава значителни суми под масата. За храна. Живков само пестеливо казва, че „това са така наречените „персонални" пари, които се даваха на членове на Политбюро." Секретният характер на тази операция обуславя и изборът на лицето, което физически извършва предоставянето на хилядите левове всяка година – това е началникът на УБО. Когато през есента на 1986 г. след самоубийството на ген. Илия Кашев ген. Георги Милушев оглавява УБО, той е посветен в една от най-големите тайни на Живковото управление, не заради нещо друго, а просто защото постът му изисква той да продължи „традицията". Ето как разбира за нея: „Десет дни след като започнах работа бях извикан от министъра на вътрешните работи Димитър Стоянов, който ми даде две тетрадки и каза да ги прибера. Взех ги и ги прегледах. В тях бяха отразени партиди на всеки един от правоимащите лица. Вписваха се имената на лицето, годината и сумата, която е получавало. Така например на генералния секретар съгласно решение Б-13 от 1981 г. му се изплащаше размера на ползваната от него и семейството му храна. На членовете на Политбюро се изплащаха по 14 400 лева на година, еднократно, в началото на годината, на кандидат-членовете на Политбюро по 7200 лева и на секретаря на БЗНС по 7200 лева, на секретарите на ЦК и председателя на КРК по 6000 лева." Тетрадки са иззети от секретната каса на ген. Кашев след смъртта му. Това правят министърът Димитър Стоянов и заместника му Григор Шопов, като уведомяват секретаря на УБО Чавдар Томов, че по нареждане на Живков трябва да отворят касата и да вземат съответните документи. Те са направили това и са иззели документи, които са счели за необходимо без никой друг да разбере какво е съдържанието им. От съдържанието на тетрадките става ясно, че ген. Кашев е записвал собственоръчно раздаваните суми срещу всяко име със завоалирания израз „по сметка №336 – получени материали". Генералният секретар на БКП заповядва на новия началник на УБО да заличи тетрадките. „Живков ми нареди: „Тетрадките да се унищожат!", спомня си ген. Милушев. Той обаче се консултира с вътрешния министър Димитър Стоянов, който му казва: „По-добре ги задръж и ги пази!" Така е съхранен архива за раздаваните пари на правоимащите в периода 1981-1989 г.

Спомням си СОЦА с режима на тока, банани на НГ само, с невъзможността да пътуваш....с задължението да живееш в града в който си роден т.е. за да живееш в София ти трябва жителство...с корекома т.е. нямаш долари и бонове няма Кореком....няма да ми стигнат поне 12 часа да пиша кво имам сега и какво нямах тогава

Po =totalitaren regim ot tozi sled 10 noemvri nqma!

Децата на БКП актива станаха ДБ-дебили, а децата на ДС станаха ПП-Пълен Провал. "Истински" еврогейтлантици, ха-ха-ха...

Няма нужда да му носиш нищо, просто иди на мястото. Това ще е достатъчно.

Безплатно пътуване с държавните самолети Правоимащите и техните фамилии и антураж се възползват от лукса по времето на Живков да ползват безплатно услугите на авиоотряд 28. Така е обозначавано специализираното звено към БГА „Балкан", състоящо се от самолетите ТУ-154 М, ТУ-154, 4 самолета „ЯК" и два вертолета МИ-8. Предназначението му е да обслужва най-отговорните партийни и държавни ръководители в страната и зад граница. През 1987 началникът на УБО предлага Политбюро да вземе решение за ограничаване на неоправданото ползване на авиоотряда. „Извършени са стотици екскурзионни пътувания до Париж, Мадрид, Люксембург и други страни. Най-разточително се ползваше тази скъпоструваща на държавата техника", обяснява ген. Милушев. Тази екстра значително надхвърля кръга на правоимащите. Наред с тях вътрешните полети на самолетите на авиоотряда години наред са ползвани от служители от апарата на ЦК, Държавния съвет, служители на ДС. На практика всички тези лица безплатно са ползвали услугите на специализираното авиозвено. Хеликоптерите пък са ползвани също безплатно при ловуванията на правоимащите.

Най-гадният режим на кимунделите, които затвориха хората в клетка, като кокошки носачки!

Сега отроците на комунизма, които цоцаха от държавата на гърба на народа милеят режима.

Западни коли по заявка в УБО Едно от най-престижните привилегии на правоимащите е възможността да си закупят не традиционните за социалистическа България съветски ЗАЗ, „Москвич" или „Лада" и то след чакане с години, а западни автомобили по заявка. Разбира се, не друг, а точно УБО е натоварено с тази „отговорна" задача. Снабдяването основно се извършва по два начина. Първият е закупуването на западните автомобили, изложени на Пловдивския панаир. ВТО „Балканкар" ги купува във валута, а на УБО се фактурират в лева. След това тези автомобили се продават на съответните лица по цената, която УБО е заплатило за тях. Вторият начин е чрез внос от външнотърговски организации по предварителна заявка за марка, модел и бройки. В един случай е извършена и пряка доставка на автомобил от УБО, разбира се той е предназначен за внучката на Живков – Евгения Живкова. Правото на правоимащия да получи западен автомобил обаче не е току дадена привилегия. Въпреки очертаният кръг Живков отново е онази фигура, която казва своето последно „да". Той благославя молбите на отделните членове на Политбюро или ЦК за получаването на западни автомобили. Няма случай, в който някой от правоимащите да са пристъпили към този въпрос без неговото съгласие. През 80-те години тази привилегия заема застрашителни размери, особено много с желанието на правоимащите да задоволят разглезените си деца.

Лъжеш комунистическо мекере!

Само да напомня , че година по-рано Т. Живков сам си подаде оставката след като е разбрал , че с Горбачов брашно не могат да мелят ! Една година са мислили комунягите какъв цирк да изиграят пред народа жертвайки Живков . Днес децата на ДС са на ръководни постове !

to tva sled 1989 e nisto,tva e nai-golamata parodia dosla v BG, koqto unistozava BG naroda. ne 4e predi 1989 be6e cvetq i rozi, no ot tova sega po-lo6o ne e imalo...

Лъжеш комунистически крадец!

Т. Живков пари в чужди банки нямаше , за разлика от Добрев хванат с на митница с куфар пълен с дойче марки . Около 2 млн дойче марки !!! И колко още милионери с държавни пари !

Посещението на „чавдарците” На 8 ноември в 11 часа при Тодор Живков пристигат пратеници. Трима бивши партизани от отряда „Чавдар“ и членове на Политбюро – Добри Джуров, Йордан Йотов и Димитър Станишев – все висши партийни ръководители. Съветникът на Живков Костадин Чакъров разказва, че „те отишли с желанието да го подтикнат към оставка. В хода на разговора Тодор Живков пита: „Дали не е добре да си подам оставката?” При този насрещен въпрос тримата последователно подкрепили „неговото решение и го убеждавали, че оттеглянето му ще протече безболезнено”. Самият Живков описва срещата така: „Преди заседанието на Политбюро (на следващия ден, 9 ноември, б.а.) при мен дойдоха Добри Джуров, Йордан Йотов и Димитър Станишев – мои съпартизани „чавдарци”. Разговорът ни бе сдържан. Основната тема се отнасяше до това колко сложно било положението вътре и вън от страната и че оставката ми щяла да бъде в мой интерес. Иначе те съжалявали за всичко, което ставало. Доста добре познавах характерите и на тримата. Предварително ми беше ясно, че оторизираният да проведе разговора е Добри Джуров. Не очаквах да чуя нещо друго освен увещания.” Добри Джуров обяснява намерението на тримата: „Целта беше с подмяната на Живков да дадем възможност да партията да изправи всички тия кривици в стила и методите на ръководството. Те бяха в резултат на едноличния диктат от негова страна по партийни и държавни въпроси по развитието. Идеята беше чрез органите на партията да се застави, просто да убедим Живков в необходимостта от оставката му.”

На тази дата 10 ноември 1989 започна Четвъртата Българска Държава!

Verno

само Тошо се интересуваше от народа - не можем да сравняваме времената но за тогава перспективно беше направено като изпълнение куцаше - но алчността никога не може да бъде победена

Бяха почнали да изчезват още след 9-ти Септември 1944...

Живков поръчва коняк, Младенов избира уиски. Останалите – вино с луканка След прехвърлянето на „рубежа”, зад който вече бившият първи партиен и държавен ръководител е оставил 33 години власт, Присъстващите остават кратко в неформална обстановка. „След заседанието Тодор Живков се оттегли в кабинета си и при него отидоха Петър Младенов, Добри Джуров, Георги Атанасов, Андрей Луканов и други. Тодор Живков поръча коняк и вино. Петър Младенов пожела уиски. Останалите с спряха на вино с луканка”, спомя си началника на УБО ген. Георги Милушев. Същият ден, в който Тодор Живков е принуден и подава оставка, в Източна Европа става едно друго събитие, което ще се ознаменува края на разпадащата се комунистическа система – падането на Берлинската стена. Под все по-голямото обществено недоволство а 9 ноември 1989 г. министър-председател на Източна Германия Гюнгер Шабовски обявява отмяната на ограниченията за излизане от ГДР. Събралите се хиляди източни берлинчани нахлуват в Западен Берлин. Започва разрушаването на най-уродливия символ на комунистическия стой. След края на заседанието на Политбюро новият генерален секретар на БКП Петър Младенов се обажда на началника на УБО и го извиква при себе си. По пътя ген. Милушев се обажда на члена на Политбюро и секретар на ЦК по „организационните въпроси“ Димитър Стоянов, който му казва: „Върви, върви. Младенов ти става началник. Изпълнявай това, което ти нарежда“. При Петър Младенов началникът на УБО заварва Андрей Луканов. Младенов съобщава на Милушев новината: „На днешното заседание на Политбюро Тодор Живков си беше подал оставката като генерален секретар на ЦК на БКП. И тя беше приета!“ Каза, че докато бил обсъждан въпросът за приемника на Живков, се наложило да прекъснат заседанието, че междувременно бил воден разговор с Москва... В крайна сметка се стигнало до единодушното становище на Политбюро за нов генерален секретар на партията да се издигне неговата кандидатура.“ Докато новият генерален секретар разговаря с началника на УБО при тях влиза съветския посланик. Милушев си спомня: „В това време влезе Виктор Шарапов. Понечих да си тръгна, но ме задържаха. Посланикът съобщи, че вече е разговарял с Москва – оттам приветствали решението за издигане на кандидатурата на Петър Младенов, когото познавали като добър и верен приятел на Съветския съюз“.

Всички ходеха с дънки, дори като официално облекло, въпрос на мода и престиж – корекомско. Дънките в „Кореком“ бяха по 8-10 долара, а работещите по чужбина мъкнеха и оттам. Иначе по магазините – дънки „Рила“ и дефицит… Към края на комунизма минималната заплата достигна 120 лева, а заплатата на млад специалист – 155 лв., в някои случаи 165 лв. Заплатите в средната класа, чиновници, служители се въртяха около 300-350 лв. през 80-те години. Заплати от 500 лв. и нагоре се смятаха за „директорски“. Заплатите под 200 лв. не стигаха, цените през 80-те на хранителни продукти баха сравнително високи. Дву-тристаен апартамент в София (цените бяха почти приравнени с другите големи градове) струваше 8-10 хил. лева в края на 70-те, 12-13 хил. в края на 80-те. Тогава един апартамент се равняваше на 50-60 средни заплати. Сега струва между 100 и 200 средни заплати. Кредитите тогава бяха леснодостъпни, изплащаха се също толкова лесно. Но се чакаше ред да купиш жилище, записваш се, проверяват те комисии, класират те по категории, по различни системи, с лихвоточки. Мнозина се уреждаха с връзки. За номенклатурата бяха избраните жилищни райони и блокове. Масово явление беше в един апартамент да живеят по 2-3 поколения – баба и дядо, син и дъщеря, внуци. Имаше пенсии и по 250 лв., добри при онези цени. Но и тогава имаше бедност. Сега има стачки за учителските заплати – традицията да унижават учителите започва именно от соца. Те, заедно с университетските преподаватели, бяха от най-бедните прослойки. Военни и милиционери взимаха повече от тях. И досега е така. Нещо неизтребимо има в отношението към образованието, независимо от смяната на правителства и концепции. Но при соца преподавателите със сигурност не бяха унижавани толкова и поради по-ниските разходи за живот, ако питаш старите учители, ще ти кажат, че са живели по-добре. Ясно и просто го каза пред мен един 80-годишен дядо в троянско село, в средата на 90-те години – „Половината ми живот е минал преди 9 септември, половината – след 9 септември. Втората половина беше по-добра“. Човекът цял живот е живял на село, не е бил партиен член, дори е бил репресиран в някакъв период през 50-те. Но така дели и оценява живота си. А след 10 ноември отвратените от соцализма, започнаха да идеализират живота в България преди 9 септември. Тя била Швейцария на Балканите и пр. Отново погрешна представа. Била е бедна, бедна държавица, в която мъжете от предимно селското население, са обували за пръв път обувки, когато са отивали в казармата. Дотогава са ходели с папуци от свинска кожа. Затова така оценява живота си дядото…

Най-голямата грешка на българите беше, че не сложиха Тато на стената като Чаушеско.

Първо се научете на пишете грамотно, пък след това хвалете.

Да, особено за онези с привилегиите. Нямахме еднакъв старт и не само......

„Кореком“ събори социализма още години по-рано Сега малцина знаяк какво е „Кореком“ и ролята му в българския живот тогава. Това бяха т. нар. валутни магазини, със западни стоки. „Кореком“ беше като витрината на Запада, безпощадното, разрушително сравнение на западните стоки с местните. На българския пазар например нямаше кафе, понякога месеци наред. После се появяваше виетнамско. Боклук. След това изчезваше и на негово място се появяваше полски заместител, от цикория. Или печена леблебия, ръж. После току се появи кубинско или анголско кафе. А в „Кореком“ имаше поне 2-3 вида ароматно, с лъскави опаковки. Сега някои пишат, че стоките в „Кореком“ били недостъпни, хората били бедни, не можели да пазаруват там. Глупости. Това бяха най-достъпните магазини, с огромни обороти. От края на 70-те и през 80-те години там можеше да купува всеки с чужда валута. Чуждата валута беше предимно долари, марките се преизчиславаха в цени в долари. Доларът беше с официален курс 0,98 ст., но на черния пазар за 15 години курсът му се промени от 2 лв. до 3,50 лв. Чак като падна комунизмът скочи рязко до 6-7 лв. Преди края на 70-те в „Кореком“ пазаруваха само чужденците, също и българи, които са работили за валута в Либия, Алжир и на Запад, по корабите, международния транспорт. Но всеки можеше да намери един арабски студент и да си купи чрез него магнетофон или телевизор. Защото на българския пазар се продаваха 60-килограмови руски цветни телевизори „Електрон“, а в „Кореком“ – „Сони“. На пазара се продаваха т. нар. полски „Грундиг“, имитация на германската марка, а в „Кореком“ – оригиналът или японските „Акаи“, „Пайниър“ и т. н. Имаше изобилие от марки. Българите от средна ръка нагоре живееха заобиколени от японска електроника от „Кореком“. А средната класа беше доста по-широка от сега.

БСП , ДПС и всички останали рожби на държавна сигурност ...

ДРУГАРКУ МУТРАФОНОВИЦО ..КОЙ ПОРЪЧА И ВZРИВИ ПРАВОСЛАВНАТА ЦЪРКВА СВЕТА НЕДЕЛЯ , КОЙ УБИ СТЕФАН СТАМБОЛОВ , КОЙ ИZМИСЛИ МАКЕДОНИЯ И МАКЕДОНСКИЯ ЕZИК , КОЙ НАКАРА БГ ДА ПРЕДАДЕ НА ЮГОСЛАВИЯ ТЯЛОТО НА ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ ? Атентатът в църквата „Света Неделя“ е най-големият терористичен акт в историята на България. Извършен е на 16 април 1925 година, Велики четвъртък, от група крайнолеви дейци на Военната организация (ВО) на Българската комунистическа партия (БКП), които взривяват покрива на църквата „Света Неделя“ в София. По това време в нея се провежда церемонията по погребението на генерал Константин Георгиев, убит на 14 април същата година от друг комунистически деец. Цел на атентата е да бъде ликвидиран военният и политическият елит на страната. При атентата загиват 134 души, а ранените са около 500, като част от тях умират по-късно от раните си. След атентата правителството в България предприема репресивни действия срещу крайната левица, известни като Априлски събития.При атентата в „Света Неделя“ загиват 134 души, други умират по-късно от раните си. Ранените са около 500. Загиват 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3-ма майори, 9 капитани, 3-ма депутати и множество граждани, включително жени и деца. Загиват и много общественици, сред които и столичният кмет Паскал Паскалев...големите средства за издръжка и въоръжаване на терористите, включително фаталния взрив, идват от Комунистическия Интернационал“. Военното разузнаване помага за организиране и провеждане на въоръжена борба като за това в България са изпратени Христофор Салнин и Иван Винаров. По непълни данни през Черно море от 1922 година до януари 1925 година за нелегалната военна организация на БКП, СССР прехвърля: 800 винтовки, 500 револвера, 500 ръчни гранати, 150 килограма взрив, а в тайни складове се намират още други 1600 винтовки, 200 револвера, 25 картечници, 2000 ръчни гранати и взрива. Нелегално изпратеният военен разузнавач Христофор Интович Салнин-Осип инспектира партизанските отряди на БКП. За ръководене на Военната организация на БКП организирала атентата в „Света Неделя“ през 1925 година от Съветския съюз в България е изпратен военният специалист, випускник на Военната академия на РККА и офицер от Главного разузнавателно управление на Червената армия, Михаил Малхазович Чхеидзе... ===================================== През нощта на 3 срещу 4 май турската потеря блокира селото по сигнал, че там нощуват комити. Гоце Делчев решава да изведе четниците от селото, но опитът пропада. Битката край село Баница завършва със смъртта на Гоце Делчев и Димитър Гущанов. Някои от четниците успяват да избягат. Това е една от най-тежките загуби за ВМОРО. Турците изпращат останките на Делчев и Димитър Гущанов в Сяр, където биват разпознати от местната власт. След това те са погребани в общ гроб в село Баница. Още през 1906 г. Михаил Чаков и Таската Серски прибират костите му под светия престол на църквата в с. Баница, където те престояват до 1917 г. Историята твърди, че те разкопават гроба и първоначално вземат черепа и костите на ръцете и краката. Впоследствие свещеникът към църквата изравя и торса и го добавя към останалите кости. Сандъчето с тленните останки на войводата се запазило, въпреки че църквата е била опожарена. Михаил Чаков взема тленните останки със себе си в София. В дома на Чаков са поставени при иконата и при едно денонощно горящо кандило, там те престояват до 1923 г. През август същата година са изнесени тържествено и са оставени за поклонение в църквата “Св. Неделя”, а на 12 август са съхранени на тавана на храма заедно с костите на Георги Раковски. Няколко месеца по-късно са пренесени в канцеларията на дружество „Илинден”. До 7 октомври 1946 г. те се съхраняват в Македонския дом на ул. „Пиротска” №5, където се пазят в урна от Илинденската организация. Но не е било писано духът на Гоце да намери покой и тук. След 9 септември 1944 година България сменя политиката си по македонския въпрос и под натиск от Югославия и СССР предава костите на Гоце Делчев на Скопие. Новото българско комунистическо правителство отговаря положително на искането на току-що създадената в Югославия на антибългарска основа Народна република Македония за предаване на костите на Гоце Делчев. В продължение на няколко дни саркофагът с тленните му останки преминава за последен път през Пиринския край, където той броди с четата си. Така костите на войводата са приети в Македония и са препогребани в каменен саркофаг в двора на църквата „Свети Спас”, където са и днес.

Но носталгията по соца не е само политически сблъсък. Рекламите на хранителни продукти отчетоха този феномен. Рекламата на кремвирши „Оооо, Пепи…“ се базира на убеждението, че тогава колбасите са били истински, от месо, а сега са боклуци. В рекламата се вижда щанд от социализма, отрупан с колбаси. Това е идеализация. При социализма щандовете за колбаси бяха полупразни, с изложени само 2-3 вида, а не отрупани с луканки и салами. Хубавите луканки и салами бяха дефицитни и скъпи, изобилие предлагаха само отделни ведомствени барчета и представителни магазини. Който припомня ниските цени на социализма, трябва да признае, че те бяха изкуствени, нереални, непазарни. Това създаваше дефицити и напрежение в икономиката, което логично завърши с рухването на системата. Тя не беше съборена от злодея Горбачов, както си представят някои носталгици от онова време. Тя фактически фалира, изгуби конкуренцията със Запада, за да завърши закономерно с разпадане. Ако някой иска да сравни материално двете системи, може да сравни създаденото в разделена Германия – ГДР и ФРГ. Тази техническа нация при социализма роди коли като „Трабант“ и „Вартбург“, а при другата система – Фолксваген“ и „Опел“ (мерцедесите и беемветата да не ги споменаваме). ФРГ стана световен икономически лидер и изнасяше лекарства, химикали, техника, бира и т. н. ГДР се самозадоволяваше, поддържаше с усилия стандарта на живот, макар да беше т. нар. витрина на социализма. Тази борба между двете системи роди вица в България, че капитализмът бил като мушмула – колкото повече загнива, толкова по-вкусен става. Разобличителите на социализма от онова време, които са видели малко от него, стигат до абсурдни твърдения – че тогава не е имало култура, всичко е било идеологическо, всички са били дегенерати и пияници, страхливци и сервилни слагачи на властта и т. н. Ако не бил паднал социализма, сега нямало да имаме интернет, твърдят някои. Това са фантасмагории – западните технологии и техника проникваха и тогава, през Желязната завеса. Социализмът в България рухна също отвътре. Падането на Живков, с негласна подкрепа отвън, само логично ознаменува края му.

Схеми на работното място Заводът за електромедицинска апаратура и уреди на гара Искър е нерентабилен от момента на излизането му от системата на Слаботоковия завод, а батаците в него [през 70-те години] са забележителни – назначават се на работа лица, които не работят, а техните възнаграждения се получават от началниците на завода, крадат се материали, много от поръчките на завода се възлагат на частни лица, които живеят в провинцията и заплатите им се изпращат по пощата, а произведената продукция пристига оттам в завода. Работници от завода, които официално са в отпуск, работят като частни лица и изработват релета, като получават по две заплати. Петнадесет работници се вписват във фалшиви ведомости и разделят парите с други лица, организирали схемата. Тази схема се прилага на много места, поради което след рухването на комунизма много хора се шегуват, че „Едно време имаше толкова много работа, че не ходехме на работа!“.

Обаче сега по време на демокрацията, хвърчат служители по магазините и избутват стоката по-напред, а отзад - празно. Или примерно слагат по 1 брой от даден продукт на процмоция, и чакат да се купи, и да сложат нова бройка, да не би, видиш ли - някой да си вземе две или повече, и то от продукт, който даже на промоция има печалба. Както и да е, яжте си бананите - даже вмомента има няколко вида - и хубави и дървени, и зелени!

На 10-ти ноември 1989 г. имаше смяна в ръководството на БКП, така че това си беше вътрешнопартиен преврат, нищо повече. Днес му казваме Банановден - бананите са липсващото еволюционо звено в развитието на всеки съвременан авроатлантик и антикомунист, но се видя, че за 34 години банани по магазините, нямаше еволюция за тях и не липсата на банани е била виновна, че са прости.

Изоставане в областта на науката След Втората световна война СССР и неговите сателити рязко изостават в технологичното си развитие от САЩ и водещите капиталистически страни. СССР компенсира изоставането чрез кражби на технологии, организирани от управление „Научно-техническо разузнаване“ в КГБ. Над 90% от задачите на разузнаването са насочени към САЩ и КГБ достига до иноформации и технологии, свързани със самолетостроенето и ракетостроенето, турбореактивните двигатели, радиоелектрониката, химическото производство и металургията, компютрите, и спестява на СССР десетки милиарди долари годишно от икономии за научно-техническа и развойна дейност. По примера на СССР действат и разузнаванията на страните от социалистическия лагер, които крадат от по-напредналите държави информации, рецептури, образци и технологии и използват нелегално техни специалисти за монтаж на сложни машини, технологични линии, дори и заводи. През 1983 г. България е домакин на съвещание на ръководителите на научно-техническите разузнавания от социалистическите страни. Тодор Живков изпраща поздравително писмо до тях, в което заявява: „Ние сме свидетели как с цената на огромни средства, ограбени от народите на зависещите от тях страни, с цената на безмислостна експлоатация на най-светлите умове на тази част от човечеството, където капитализмът все още се разпорежда, западните държави реализираха редица върхови постижения, ревниво охранявани от тях. На Вас нашите партии възлагат високата чест и доверие да направите тези, по право принадлежащи на цялото човечество постижения, достояние на нашите народи – на народите, изграждащи най-справедливото общество – обществото на социализма и комунизма“. България силно изостава спрямо другите социалистически страни в научното обслужване на производството – тя отделя 9,15% от общите разходи за наука и технически прогрес за закупуване на лицензи, докато в развитите страни тези разходи надхвърлят 40%. В НРБ на 10 хиляди души население се падат по 27 научни работници, докато в Унгария те са 34 души, в Чехословакия – 37 души, в ГДР – 47 души и т.н., а пряко в обслужване на производството са заети много малко научни кадри. Характерното за изследователската и развойната дейност в България е, че „ограничените сили на научните работници се разпиляват по много въпроси, решенията идват бавно, а много от елементите им носят белезите на аматьорството, с много компромиси по всички показатели, обуславящи качеството“. През м. май 1987 г. българска делегация, начело с Тодор Живков, е на официално посещение в Китай. Делегацията посещава едно село, където предстои откриването на малко предприятие за производство на безалкохолни напитки, оборудвано с българска техника. Тодор Живков произнася реч и натиска бутона на поточната линия. Петър Младенов, министър на външните работи, описва в мемоарите си тържественото събитие: „Линията започна да шуми и подрънква и бутилките се насочиха към мястото за пълнене, а след това и към затварящата машина. До мен вървеше Филип Марков, който по-късно щеше да бъде назначен за наш посланик в Пекин, и непрекъснато повтаряше: „Ще видиш, че тази машинария ще се развали“. Тези негови пророкувания се базираха на дългогодишния му опит на наш търговски представител в Пекин, продал на китайците над 2000 мотокара, от които сега не работел нито един. Той сякаш прокле нашето техническо творение, тъй като след малко машината отказа да затваря бутилките. Българските специалисти се затичаха смутени, а лимонадените шишета започнаха да падат от линията и да се трошат. По едно време нещо силно изтрещя и нещастното създание на българския технически гений окончателно спря.“ .

Живков се опита към 1988-1989 година да узакони частната инициатива и дребния частен бизнес в България с неговия указ 56. Той беше ходил в Китай 1987-88 г, а през лятото или ранната есен на 1989 г неформалният китайски лидер Дън Сяо Пин беше на посещение в България. На живков му допадна китайския модел на смесена икономика. Но руснаците, горбачовистите не допуснаха ние да тръгнем по китайски иккономически модел. Защото това щеше да стабилизира системата, а Горби вече беше рещил да разруши соцсистемата. Затова не допуснаха в бегето тези икономически реформи, по китайски модел, за да рухне накарая по-бързо и лесно цялата система. Въпросът беше да има милионери и милиардери, а всички останали да работят за тях. Както е в Америка, както е в Британия и Франция. За обикновените хора трохите от трапезата им.

„Модерната“ консервна промишленост Една от най-широко възприетите заблуди за времето на социализма, натрапвана с необичайна упоритост, е тази за модерната консервна промишленост в НРБ, която е била „водеща в Европа и изхранвала СССР“. Литерните дела на предприятията от консервната промишленост говорят за ниско качество на изкупуваните плодове и зеленчуци; висока себестойност, ограничен асортимент на готовата продукция и брак, който надхвърля допустимия; надпревара за изпълнение на плановете по обем, но не и по асортимент и качество; беден вътрешен пазар; хаос и мръсотия в цеховете и дворовете на предприятията; неугледни опаковки; рекламации и връщане на продукция от износ. Тези факти се крият от обществото и никой не калкулира в себестойността на суровините и на готовата продукция безвъзмездния труд на милиони ученици и студенти, войници и служители, които в продължение на десетки години работят като бригадири през летните и есенните кампании по прибиране на реколтата и се трудят в консервните комбинати.

Бях забравила тези неща.Точно така си беше.Сега ми е малко смешно.

Проблеми в ЖП транспорта През 1946 г. в жп транспорта стават 1335 произшествия. Началникът на служба „Транспорт“ към ДС Иван Г. Узунов докладва: „До 9 септември 1944 г. нашите железници не познаваха големи и чести катастрофи, а сега няма изгледи за намаляването им“. Разпуснатост, отпадане на дисциплината и личната отговорност, намеса на профсъюзите в управлението на жп транспорта и снемане на отговорността от ръководствата в много от случаите, масови неявявания на работа, а на някои места началниците се страхуват от работническите колективи – това са според него основните причини за тежката ситуация. Не се търси отговорност на членовете на БКП по месторабота, а комунистите „не си държат сметка един-другиму, затова, кой, какво и кога работа, даже в отделения, където има само комунисти, се отбелязва не много високо качество и вместо ударно производство се получава безразличие към работата“. Иван Узунов подчертава: „Докато в миналото да се пусне влак в погрешна линия е било доста рядко явление, в първите осем месеца на 1946 г. имаме повече от 60 такива случаи на престъпна небрежност… Много функционери на ОФ-партии, най-вече РП(к) и БЗНС, изпълняват партийна работа през работно време и бягат от производството в канцелариите. Много началници, дори „добри отечественофронтовци“, съзнателнно прикриват истинското положение, давайки неотговарящи на истината доклади“. Една от основните причини за лошото качество на железопътните пътища и на ремонтната дейност по тях е липсата на работна ръка – на определени участъци, на които по норма трябва да работят по 40-50 работници, работят не повече от 5-6 души, „които отстраняват неизправностите и опасностите по най-лошите и опасни места, а не поддържат цялостно пътя, както са указанията“. Освен това хората, които отговарят пряко за поддържането и контрола на железните пътища – кантонери, охранители и работници – „са предимно пенсионери или трудоустроени работници, на които трудно може да се разчита за сигурността на пътя… Ако всички хора се подложат на медицински преглед, ще бъде установено, че същите са неподходящи за работа, свързана със сигурността на движението“.

Живков беше съветски сатрап подтисник. След 34 години още няма избавяне от ченгетата на режима му. Милион българи живеем в чужбина и децата ни говорят английски, немски, и френски. А децата на неговите ченгета са депутати и кметове, общински съветници, бизнесхора. Живков беше лидерът и лицето на един орестъпен и чужд Съветско-Руски подтиснически режим. Добре, че лидери като Рейгън, Буш Старши и много други успяха и днес и в България има СВОБОДА

Номенклатурен подбор на кадри [В] администрацията и в икономическата сфера на всички нива е извършена „кадрова революция“ и е създадена нова ръководна прослойка. Достъп до управлението на икономиката е даден на представители на социални групи, които преди 9 септември 1944 г. нямат нищо общо с властта и управлението. Това са хора, слабо или средно образовани и професионално неподготвени, които се определят по критериите „наш човек“ или „враг“. Стриктно се налага номенклатурнинят принцип при техния подбор – стопанските ръководители се назначават преди всичко за политически заслуги, а не според управленските им качества и професионалната квалификация. Увеличава се полагането на извънреден и безвъзмезден труд, за да се компенсира лошата организация на производството, недостигът на модерна техника и квалифицирани специалисти. Разчита се на ентусиазма на работниците, мотивирани от пропагандата, че с национализацията е премахната експлоатацията на човек от човека и те са новите господари на фабриките.

Задгранични фирми и лични облаги За периода 1961-1991 г. са създадени над 450 задгранични фирми и в тях са вложени най-малко 712 млн. щ. д. До 1986 г. те се финансират предимно от фонд „Задгранични дружества“, към който те не се издължават, а след това ползват кредити от БВТБ [Бългрска външнотърговска банка], които в много случаи не се изплащат. Така се раждат кредитните милионери от средите на ръководствата на десетки държавни предприятия и стопански организации с многобройни фирми зад граница. За периода 1985-1990 г. БВТБ е предоставила 161 валутни кредита на различни предприятия и стопански организации, чийто общ дълг за тези години възлиза на 1,3 млрд. щ. д. В ревизионния акт на БВТБ за 1993 г. е отелязано, че това са суми, за които БВТБ е привличала валута отвън за сметка на увеличаването на размера на външния дълг на страната. С част от тази валута след 1988 г. са създадени нови задгранични фирми, които се превръщат в канал за източване на активите на държавните предприятия, които впоследствие са приватизирани. Правителствена комисия, назначена през 1991 г. да установи състоянието на тези дружества, заявява: „Заслужава да се отбележи незаинтересоваността и съпротивата на някои генерални директори по представяне на исканата информация за дейността на задграничните им дружества… В момента голяма част от средната стопанска номенклатура провежда съзнателно линия за обезкръвяване на държавните фирми чрез прехвърляне на печеливши дейности и специалисти в частния бизнес“ […] През 1996 г. при управлението на БСП и кабинета „Виденов“ фалират банките, кредитирали бившите ВТО [Външнотърговски организации] и стопанските организации със задгранични фирми, а с приватизацията им огромни суми, които представляват печалби и капитали на тези дружества, остават в частни ръце. Българското контраразузнаване заявява: „Използвайки своите задгранични смесени дружества част от печалбата по експорта е отклонявана в чужди банки. Предполага се, че сумата е около един милиард щатски долара като лихвите са използвани за лични облаги. Това е било възможно, тъй като държавата не е упражнявала контрол постъпващите суми в страната да съответстват на експортните фактури“. Дело №4/1990 г. е прекратено през 2005 г. Така историята завършва без никой да понесе наказателна отговорност.

Поравно съм живял в соца и т.нар. демокрация. С всичките си глупости при Бай Тошо беше поне 2 пъти по-добре от сега. За разлика от младите не могат да ме излъжат.

Даренията като подстъп към търговия с оръжие Част от даренията под формата на оръжие са дадени като прелюдия към истинска оръжейна търговия, като дълговете по тези сделки така и остават непогасени. Подкрепата на социалистическата революция по света струва милиарди. Само на Ирак и Либия са отпуснати над 2,6 милиарда долара, с които да се финансира българският оръжеен експорт. След 1987 г. режимите в Багдад и Триполи напълно прекратяват износа на нефт за НРБ, договорен като погасяване на оръжейните кредити. През 1988 г. външният дълг на България вече надхвърля 8 милиарда долара. Левите партизани в бившата португалска колония Ангола в Африка получават боеприпаси и оръжие от България още през1960те години. София подпомага комунистическата революция в Ангола с дарения за минимум 10 млн. лв., показват числата в докладите от решенията на Политбюро и ЦК на БКП. Най-старият документ, където е подробно отразена тази дейност, датира от 22 януари 1962 г. Тогава е решено на Народното движение за освобождение на Ангола (MPLA) да бъдат дарени 100 "Шмайзер”-а, 100 пистолета, пушки “Манлихера”, гранати, мини, боеприпаси и санитарно имущество. От доклада на министъра на външната търговия Георги Кумбилиев става ясно, че БКП се надява чрез дарението да бъдат установени връзки с MPLA и да се продава редовно оръжие на партизаните. Агостиньо Нето, който става президент веднага след обявяването на независимост на Ангола от Португалия през 1975 г., смята обучените в България бойци за изключителни специалисти във военно отношение и много ги цени, става ясно още от докладите