Коментари - 10-и ноември – избледнява ли споменът за падането на тоталитарния режим? (архивни снимки) | Днес.dir.bg

Социализма беше добър за : 1. “Борците против фашизма и капитализма”, и техните деца и внуци 2. Върхушката от номенклатурчици от ЦК на БКП и Политбюро, и всички други знайни и незнайни комитети, държавна сигурност , полицаи , военни офицери и т.н. 3.Подмазвачи и подлизурковци на горепосочените 3. Некадърници и мързеливци, за които един хляб на ден, работно облекло, и чифт гумени цървули беше съвсем достатъчно да са щастливи.

Обаче сега по време на демокрацията, хвърчат служители по магазините и избутват стоката по-напред, а отзад - празно. Или примерно слагат по 1 брой от даден продукт на процмоция, и чакат да се купи, и да сложат нова бройка, да не би, видиш ли - някой да си вземе две или повече, и то от продукт, който даже на промоция има печалба. Както и да е, яжте си бананите - даже вмомента има няколко вида - и хубави и дървени, и зелени!.

Още продажби на българско злато При задълбочаващия се проблем с платежния баланс Живков прибягва до още няколко секретни операции със злато. През май 1962 г. Бюрото на Министерския съвет разрешава на БНБ да депозира 6 тона злато в Унгарската банка срещу кредит в размер на 10 млн. долара. Заложените общо 5 878 кг злато на Унгарската банка обаче по-късно също са продадени за погасяване на кредити. Сериозните проблеми с платежния баланс на НРБ и острата нужда от конвертируема валута за погасяване на взетите кредити продължават и след това. Чрез БНБ и Българска външнотърговска банка през 1964 г. е депозирано още злато в залог срещу кредит в Московската народна банка в Лондон в кюлчета и в български и чуждестранни златни монети. Три месеца по-късно то също е продадено. Теглото му възлиза на 5 849 кг, а операцията е съгласувана отново с Живков. Така между 1960 г. и 1964 г. с негово разрешение са продадени общо около 31 880 кг или 31,8 тона чисто злато, като получената конвертируема валута е използвана единствено и само за погасяване на задължения предимно към съветските банки – Ейробанк в Париж и Московската народна банка в Лондон. Дори и като премиер Живков старателно пази в тайна тези операции. Те са осчетоводявани в БНБ по специална сметка 105 „Разни дебитори и кредитори”. Какво се е крие зад нея разяснява бившият зам.-председател на БНБ проф. Тотю Тотев: „Сметка 105 „Дебитори и кредитори” е „тъмна” сметка, която не дава представа за същината на извършената и осчетоводена по този начин операция.” Тези факти, разкрити далеч след промените, показват, че НРБ е първата страна от бившия социалистически лагер, която фалира през 1960 г. далеч преди Полша през 1980 г. В началото на 60-те години Живков разбира, че без съветска помощ не може да управлява и по тази причина се решава извърши национално предателство, като предложи на Пленум на ЦК на БКП България да се слее със СССР като 16-та република, който одобрява страната да загуби националния си суверенитет (виж повече в рубриката „Национално предателство – ТУК). Истината за Живковото управление Банкерът проф. Царевски обобщава: „Общо за трите продажби на злато от българския златен резерв България не е получила повече от 30 млн. долара, което очевидно не можеше да реши валутните проблеми на страната. Можеше да се вземат мерки за икономии, но е предпочетено да се продаде наличното злато. Съветският съюз тогава не ни отпусна кредит, защото в България се водеше една неразумна валутна политика и с нея сме поставили в тежко положение съветските банки в Париж и Лондон. Ако се има предвид, че след 8-10 години международните цени на златото рязко скочиха над 10 пъти, то щетата за България е огромна, дори и да се има предвид инфлацията.” И към края на 60-те години кризисното състояние с валутния баланс продължава, правителството на Живков не е в състояние да осигури необходимата валута за насрещни плащания по чуждестранни кредити, на които се крепи управлението му. БНБ е оставена без злато и на червено. Този факт признава Кирил Зарев, следващият председател на БНБ в периода 1969-1974 г. Когато приема поста от тогавашния председател Несторов, последният му обяснява колко затруднено е плащането на дълговете. Зарев си спомня: „Дори той спомена, че БНБ не е изплатила 50 млн. долара с изтекъл погасителен срок на Московската народна банка в Лондон. Това е било може би през 1967 г. или 1968 г. и на практика означава, че тогава БНБ е фалирала.”

Беше само в главите на седерастите и другите бандити. За нормалните хора си беше ред и спокойствие

По-късно Живков ще натърти за съветския натиск над него, без да си спомня, че Москва е влязла в обичайната си роля, която тя играе от 9 септември 1944 г. насетне и я превръща в задължителен елемент на контрол върху висшето ръководство на БКП, чрез който и самият Живков накрая няма да може как да не се съобрази. Ето как в неговия случай обяснява напрегната ситуация: „Знаех, че моите намерения и разговори за оттегляне са дали тласък на задкулисни интриги и борби. Жалко е, че някои нашенски „бабаити” започнаха да търсят чужда помощ. Съветското посолство предприе усилени разговори с членове и кандидат-членове на Политбюро. Още тогава разполагах с информация за обработването на хора, от чийто глас зависеше избора на бъдещия приемник за поста на първи партиен и държавен ръководител. Знаех, че съветският избор за Петър Младенов съвсем не е най-подходящият вариант за България. Той беше неподготвен, откъснат от кадрите, лековат... при други условия за всички интриги и опити да се натрапи един или друг неподходящ ръководител не бих се поколебал да реагирам по подобаващ начин. Винаги съм отстоявал позицията, че кадровите въпроси трябва да се решават в София, а не в Москва.” Александър Лилов посочва: „Наивно е да се смята, че както в България, така и в другите европейски социалистически страни можеше в условията на Варшавския договор и СИВ да се предприемат сериозни политически промени без консултации с Москва, още по-малко – против Москва. Несериозно е да се отричат консултациите с Москва, активността на съветския посланик в подготовката на 10 ноември 1989 – неговите неколкократни срещи с Живков”. Тогавашният съветски посланик в България Виктор Шарапов по-късно ще потвърди ролята на Москва: „СССР действително изигра определена роля в събитията от 1989… Тогава Съветският съюз само даде пример за демократично преустройство… Ние приехме с удовлетворение промените”.

вече отбелязах, бай Тошо беше подготвил и планирал България да стане капиталистическа със средноевропейски доходи. Това е действителната история. Луканов извърши преврата, раздаде куфарчетата с държавните пари и създаде мафията и това доведе до сегашното дередже.

Националната иконимика е едно и също неделимо нещо във всички страни по света. ВЪПРОСЪТ Е КОЙ КОЛКО ДА ВЗЕМЕ ОТ НЕЯ НАКРАЯ. Дали да има милионери и милиардери, които да оберат каймака без много да се потят или всички да получат добър доход от тази национална икономика. АКО ГЕНЧО, ПЕНЧО И СТОЕНЧО С ОЩЕ 10 ДУШИ СА СЕ СЪБРАЛИ ДА ПРАЗНУВАТ РОЖДЕНИЯ ДЕН НА ПЕНЧО и аз вляза в стаята при тях. И отрежа половината торта и я задигна за себе си, за тях ще остане по едно маааалко резенче. Колкото да опитат вкуса й. Да я помиришат. А аз после ще се натъпча до повръщане с половината торта. Такъв е и западният модел. 5-10 % милионери и милиардери, Останалите 90-95 % работят за тях, за да изкарват техните милиони и милиарди. От които няма да видят и стотинка за себе си.,

Е, как да избледнява споменът като имаме огледално копие на бай Тодър пърдящ на Дондуков 2.

Да завърша вечерта с един действащ закон от 5.05.2000г.-според този закон всеки,който е членувал в БКП, бил е щатен или нещатен сътрудник или някак е оказвал помощ на престъпния и човеконенавистен партиен апарат, е ПРЕСТЪПНИК! Само ако почнете от Георги Първанов,Румен Радев, Ахмед Доган и стигнете до Иван Костов,Асен Агов,Бойка Борисова,Иво Инджев, Георги Марков,джобния милиционер Атанас Атанасов и преминем към лустрацията,която ако се бе осъществила,гарантирам ви,че Васко селският тупан с алчно-червена и отвсякъде ПРЕСТЪПНА рода нямаше да е ни кмет,ни ''бизнесмен'' и нямаше да ни се мяркат пред очите Копейкин,Славчо от Учиндол,Тошко Африкански,по-горе споменатите вече индивиди, абе щяхме да сме прочистени отдавна от тази болшевишка зараза!

Никакъв комунизъм не е свалян у нас, пак същите, само че децата им продължават да ни управляват и крадът, демокрация у нас е равно на само слободия и липса на държава, благодаря ви за таз демокрация!!!!

Тогава бяхме 45 години назад , и толкова настрани

А как е била организирана скритата транзитна търговия според Костадин Чакъров, съветник на Тодор Живков, чуйте в първия прикачен звуков файл. За съжаление, по-голямата част от дейността не се е документирала, базирала се е на устни разпореждания и договорки, а една огромна част от документите и секретните материали на бившата ДС бяха унищожени през 1990 г.: от 77 353 дела на агенти с данни за вербовка са унищожени близо половината – 32 113. От 46 172 работни дела на агенти с агентурни донесения са унищожени 34 591 или 75%. От 94 554 разработки на обекти са унищожени 28 518. От 105 784 оперативни преписки са унищожени 24 317. Общо от всички фондове тогава съвсем умишлено са унищожени 40,3%. И въпреки това следи все пак са останали. От строго секретна информация на зам.-министъра на вътрешните работи и началник на ВГУ-ДС ген.-лейт. Георги Аначков от 29 юни 1989 г. за контрабандата, трансфера на валута и трафика на наркотици, осъществявани по канала на временно пребиваващите в НР България чужди граждани, личи колко служители са подсигурявали каналите за скрит транзит: „Агентурно-оперативната и охранителна дейност по канала на транзитно преминаващите през България чужденци, се осъществява от ВГУ-ДС и териториалните поделения на МВР, през чиято територия минават транзитните маршрути. С цел обезпечаване на транзитния поток се използват 245 агента и 215 длъжностни лица по ДС и Народната милиция. По линия на ДС са изградени 8 резидентурни групи. На ГКПП Аерогара София и Калотина – оперативни групи, които ръководят 30 агента, 1 резидент и 60 длъжностни лица. В митниците от 1988 г. са назначени по действащия резерв 20 оперативни работника под прикритие и 19 оперативни работника за особени назначения.” Със секретно разпореждане № 131 от 8 юли 1966 г. по предложение на министъра на външната търговия Министерският съвет създава ново Външнотърговско обединение за износ на специално имущество по второ направление - “Кинтекс”. Името означава “кинкалерия и текстил”, макар че още от самото си създаване “Кинтекс” далеч не се занимава с кинкалерия и текстил, а с търговия с оръжие. Година по-късно, с друго разпореждане – лично строго секретно - № 189 от 19 юни 1967 г. на “Кинтекс” се възлага цялата скрита транзитна търговия. Ако тази дата се приеме за официалното признаване на началото на контрабандата като държавна политика, то документите от архива на МВР обаче сочат, че скрит транзит или контрабанда на стоки е осъществявана от държавни фирми далече преди това. От строго секретна справка на заместник началника на “Валутно отделение” на Комитета за Държавна сигурност от 7 април 1966 г. става ясно, че контрабанда са правили Държавните стопански предприятия “Тексим”, “Булет”, “Деспред”, “Разноизнос”, и дори “Родопа”. Справката показва как държавните предприятия са сключвали официални писмени договори с различни чужденци, предимно арабски граждани, за контрабанда на най-различни стоки. Чужденците са влизали съвсем спокойно в сградите на предприятията и по кабинетите на чиновниците, и дори са давали съвети как България да си организира по-добре контрабандния транзит, така че той да стане още по-печеливш. Притеснено от неконтролирана и неприкрита контрабанда на държавните предприятия, ръководството на Държавна сигурност настоятелно препоръчва скрития транзит да се съсредоточи на едно място, в една фирма, и тя като монополист да взима още по-големи комисионни. Вместо “Тексим” обаче през 1967 г. за такава е определена създадената година преди това “Кинтекс”. Със строго секретното разпореждане на МС № 189 от 19 юни 1967 г. тази единна централизирана държавна организация на контрабандата наистина се създава.

Тогава имаше организация, сега има хаос!

Времето се връща , с Терзиев ,Ваня и марксисткия повей от америка

Тръгнахме назад в развитието си във всички сфери!

С това в ДС се е занимавало Второ главно управление. То е назначавало в отрасловите министерства и фирмите, които имат отношение към скрития транзит, служители на ДС по сигурността и режима. Данов конкретизира: “Съществуват данни, че на някои звена и отделни служители на ДС са възлагани задачи по осигуряване пропускането (без митническа проверка) на стоките през границата, но в нормативната база, регламентираща дейността на тази категория офицери, такива задължения не са вменявани”. Въпреки че през 1985 г. началникът на управление “И” във ВГУ официално е поискал от ръководството на МВР управлението да бъде освободено от задължението да подпомага и осигурява в контраразузнавателно отношение скритата транзитна търговия и да продължи работа само по разкриване и пресичан дейността на чуждите спецслужби по контрабандния канал, след преглед на документите на МВР докладът съобщава, че тази дейност е продължила до 1989 г. Заради зачестилите случаи на изтичане на информация и реалната опасност от компрометиране на държавните предприятия, а оттук и на самата държава, тогавашното Министерство на външната търговия се позовава на решение на МС 163 от 1985 г. и разпорежда да се открие представителство в София на фирма “Икомев”-Лихтенщайн към ВТО “Интеркомерс”, фактически поело дейността на Трета дирекция на “Кинтекс”, обаче без скрития транзит на оръжие, уточнява докладът. В “Икомев” се вливат фирмите на “Кинтекс” – “Олтрейд” и “Сокотрейд”, като същевременно “Икомев” участва в “Лотос ООФ” – българо-австрийска фирма за специфични банкови операции и други фирми. Данов обяснява, че за ликвидиране запасите от оръжие на стойност 20 млн. долара, подготвено от “Кинтекс” за реекспорт, е създадена фирма”Инар”. На отговорни длъжности във всичките тези фирми, поели от монополиста “Кинтекс” скрития транзит, са били назначавани действащи и бивши служители на ДС, които и преди това са се занимавали с каналите. После Данов очертава как се разширява кръга от фирми, занимаващи се със скрит транзит, търговия с оръжие и износ на лекарствени средства под контрол: в такава дейност са засечени и фирмите “Тюркмен”, “Ширио”, “Оварас”, “Тератон”. Характерно е че в повечето от тях също са назначени бивши служители на ДС, особено след съкращенията в МВР през 1990 г. – 14 души. “И без този доклад в МВР имаше информация за т.нар. скрит транзит, за начина, по който тогавашната държава е набавяла средства. Тези канали бяха приватизирани от лицата, които са ги правили преди това професионално, коментира през 2003 г. друг бивш вътрешен министър – Богомил Бонев, и уточнява, че след 1990 г. те са го вършили изцяло за себе си.

На 8 март 1991 г. в МВР е проведено съвещание и със заповед от 25 март е създадена централна група, която да го извърши. Тя се състои от хора на тогавашната Национална служба за защита на конституцията – сега Национална служба “Сигурност”, или казано иначе – контраразузнаването. Под доклада обаче стои подписът на министър Христо Данов. Анализът е направен за месец и няколко дни – от 25 март до 30 април. Докладът започва с това, че дейността на органите на ДС се регламентира с два указа на Държавния съвет на НРБ – от 16 юли 1974 г., строго секретен, и от 20 август същата година, както и след това от редица правилници, инструкции, заповеди и други подзаконови нормативни актовe. В секретния указ се казва, че ДС осъществява своята дейност под ръководството и контрола на Централния комитет на БКП, респективно на Политбюро и първия секретар на ЦК на БКП. Уточнява се и че министърът на вътрешните работи ръководи непосредствено дейността на ДС и я отчита пред ЦК на БКП, респективно пред Политбюро и първия секретар на партията. Това предопределя редът на взимане на всички решения, включително и на това да се прави държавна контрабанда: първо се взимат партийни решения, после правителствени, и накрая следват конкретни заповеди на МВР и Държавна сигурност. В доклада на Христо Данов се дава и определението на това що е скрит транзит: „Скритата транзитна търговия е била държана политика, осъществявана от наши фирми, като са използвани и чужди граждани. Обхващала е стоки, поставени под особен международен контрол, за които фирмите доставчици в повечето случаи са нямали официално вносно разрешение. Освен обичайните за скрития транзит стоки като злато, валута, битова електроника, цигари, напитки и др., в тази дейност са били включени реекспортът на оръжие и боеприпаси, както и износът на медикаменти, намиращи се под контрола на международната здравна организация. За осъществяването на тази дейност с Решение на МС номер 189 от 1967 г. в системата на министерство на външната търговия е създадено ВТП „Кинтекс”. До прекратяването на дейността с Решение на МС номер 163 от 1985 г. Кинтекс от горните операции е реализирало значителни валутни постъпления”.

Ще чуете и какво разказва за всичко това съветникът на Тодор Живков Костадин Чакъров. Част от документите, които показват как се е осъществявал скритият транзит, се оповестяват за първи път. Те бяха разсекретени от МВР съвсем неотдавна. За съжаление, вътрешното министерство е разсекретено засега само част от служебния архив и нито лист от оперативния. Каналите за оръжие, наркотици и луксозни стоки функционират винаги в сътрудничество с властта и с протекция на висши държавни чиновници. Твърдението, че тоталитарната държава се е справила с престъпността, се оказва абсолютно невярно. Защото самата държава е била мафията. Основната цел на скрития транзит е била да се печелят милиони от контрабандния внос и транзита на техника, алкохол, цигари, злато и сребро, оръжие и наркотици, като се заобикалят международните забрани, ембаргото над България и забраните и ограниченията на КОКОМ. На базата на контрабандни технологии у нас са се развивали цели отрасли от икономиката. В края на 70-те и началото на 80-те години се създават и прословутите “фирми-папки” в Австрия, Швейцария, Лихтенщайн, и на други места, където са изнесени парите от транзита. В периода 1987-89 г. на отделни лица е предоставен контролът над част от тези канали и огромните права да се разпореждат с фирмите под прикритие. По данни на МВР към 1991 г. в тези фирми официално са инвестирани около 160 милиона долара, износът на български стоки през задграничните дружества възлиза на повече от 600 млн. долара, а стокооборотът им е за над 1 милиард долара. Истината за генезиса на българската организирана престъпност за това, че в основата й стоят групировки, финансовата мощ на които е с източник точно тези канали за скрит транзит, се появи за първи път официално в секретен доклад от 1991 г. на Христо Данов, министър на вътрешните работи тогава. Докладът не е оповестяван официално. С решение на правителството на Димитър Попов от 27 януари 1991 г. е била създадена правителствена комисия за обследване дейността на бившите органи на ДС и свързаните с нея структури с цел разкриване на истината и установяване на престъпления и нарушения на законите в годините на тоталитарното управление.

Как бяха създадени държавните канали за контрабанда Как бяха създадени държавните канали за контрабанда / netinfo „Скритият транзит” – така е било официалното название в партийните, правителствени и държавни документи на тоталитарна България, а още повече в документите на тайните ни служби – тоест на различните управления на бившата Държавна сигурност, на държавно-организираната контрабанда. Под термина “скрит транзит” или “скрита транзитна търговия” се разбира държавно организираната и издигната в ранг на държавна политика контрабанда на оръжие, наркотици, алкохол, цигари, злато, сребро, луксозни стоки и всичко това, върху което тежат редица международни забрани, но пък е изключително доходоносно. Партийно замислена, държавно организирана и осъществявана от Държавна сигурност, контрабандата е донесла милиарди долари приходи. Първоначално - на държавата. Милиарди, изнесени зад граница чрез задграничните външнотърговски дружества. Дружества, хитро останали извън обсега на държавния контрол, скъсали пъпната си връв с България и официалните й органи, но не и със създателите си. Милиарди, които сега се реинвестират обратно тук, но вече под прикритието на офшорни зони и чуждестранни регистрации. И канали, които не загинаха заедно с тоталитарния режим, и не просто оцеляха, а са по-живи и по-доходоносни от всякога. Канали, заради които се водиха всички гангстерски войни и се извършваха всички поръчкови убийства от зората на демокрацията досега. Като свързани с бившата Държавна сигурност се коментираха убийствата на Илия Павлов, Фатик, Тодор Толев, Стоил Славов, Иван Тодоров – Доктора. Този род убийства дори се коментират като резултат от войната между наследниците на Второ и Шесто управление на Държавна сигурност за надмощие над контрабандните канали, създадени от ДС и известни в разработките й като “скрит транзит”. Казват, че в момента превес взима Второ главно, което реално управлява държавата. За това кой създаде, контролира и приватизира каналите на Държавна сигурност за скрит транзит, дал генезиса на организираната престъпност у нас, за оперативното взаимодействие между Държавна сигурност и монополиста върху транзитната търговия “Кинтекс”, за стария Шабан, създал каналите, и за сина му Фатик, който продължи след него, за фирмите-папки, през които преминаха милиардите и за това кой е стоял на върха на пирамидата – за всичко това ще си говорим в поредицата за скрития транзит.

На вечерята в хотел ''Шератон'' през 1990г., ако някой може да каже защо окончателно посланикът у нас тогава на САЩ Джеймс Бейкър затвърди позицията си,че ще работи само с лица от ''стария режим'',които според него са истинските хора с визия за антикомунизъм,а именно Луканов,Джуров и Младенов,както и Лилов! И това го обявява не само пред всички,но и лично в лицата на политическия затворник Петър Гогов, отписвайки изцяло Илия Минев и Петър Гогов от своите планове! И аз бях страшно глупав да вярвам,че Америка е искала да ни помогне да се освободим от комунистическата престъпна орда,но бях вкаран в реалността бързо,като го научих това...

за "Социалистическа мизерия" и за Банановата "демокрация" При соца държавата беше богата и имаше от пиле мляко. Да ама "под рафта", но и над рафта имаше, де. Някой спомена Кореком където всичко беше свободно и уискито беше по хубаво от това в Европа. Да не споменаваме сегашните мизерни ментета. Заплатите бяха малки но хората нямаха проблем да идат на море лятото, а зимата на ски на Боровец. Или много неще бяха като допълнителни заплати. СЕГА обикновен човек който е на обикновена заплата не може да МЕЧТАЕ за море или ски. Боклука на соца беше номенклатурата на БКП и Комсомола. Тато знаеше, че са некадърници като сегашните партийци и ги замаяваше като се правеше на прост пред тях, а той намираше способните хора които да бутат нагоре държавата. При Банановата република беше събран боклука на социализма и боклука на капитализма и стана една... ме ми гавари, дон'т спийк.

Факта че Васил ДС е кмет е резултат от липсата на уроци за вредите и зверствата от комунизма

С германски картечници, автомати „Шпагин" и фланелени гащи БКП подпомага световната революция 1980 г. явно е била преломна за световната революция, защото на 31 юли Политбюро решава да помогне с оръжие и на току-що обединилите се революционни организации в Салвадор. Страната от няколко месеца е в състояние на гражданска война. В слчуая оръжията са за скромните 234 500 лв. В дарението са включени 1000 автомати “Шпагин”, 25 картечници “МГ”, плюс съответните боеприпаси. И двете оръжия са още от Втората световна война: картечницата е била на въоръжение във Вермахта, а автоматите „Шпагин" са свалени от въоръжение в СССР още през 1951 г. На 11 юни същата година българска помощ на стойност 100 000 лева - във вид на пистолети, чаршафи и фланелени гащи - стига чак до островната държава Гренада, чийто суверен е британската кралица. Министърът на вътрешните работи и член на ЦК на БКП генерал Димитър Стоянов обяснява в доклада си, че помощта е по искане на просъветския премиер на Гренада Морис Бишоп, с посредничеството на кубинските другари. Целта била да се укрепят МВР и Държавната сигурност на Гренада срещу “враждебната дейност на САЩ, Венецуела и Барбадос”. Бишоп тъй и не успява да задържи властта, която е взел с почти безкръвен преврат през 1979 г., и на 19 октомври 1983 г. е екзекутиран при неясни обстоятелства – най-вероятно от своите някогашни съратници. Седмица по-късно САЩ започват инвазия в Гренада. Този текст е написан въз основа на дигитализираните протоколи от заседанията на Политбюро на ЦК на БКП, съхранявани в Държавна агенция „Архиви". Протоколите от периода 1944-1989 са достъпни на адрес politburo.archives.bg

Тодор Живков и приятелят му Ясер Арафат На заседанието на Политбюро от 18 април 1980 г. е взето решение да бъдат приети за военно обучение общо 115 членове на Организацията за освобождение на Палестина (ООП) - лично по молба на лидера ѝ Ясер Арафат. Той и Тодор Живков демонстрират приятелски отношения. Централата на ООП през това време е в Ливан, а самата организация се смята за основен виновник за Ливанската гражданска война - конфликт, който ту тлее, ту избухва в периода между 1975 г. и 1990 г. Във войната живота си губят 90 000 души, 115 000 са ранени, а 20 000 се водят безследно изчезнали. Близо 800 000 ливанци бягат в чужбина. В други свои решения българското Политбюро приема да обучи още над 150 палестински офицери и сержанти във военния университет във Велико Търново или в курсове с продължителност от 4 до 6 месеца. Пак през същата година България приема да обучи и кадри на въоръжените сили на Социалистическа република Етиопия - 20 младежи във ВУЗ за офицери и петима във ВИФ “Георги Димитров”. Последният император на Етиопия Хайле Селасие, е свален чрез преврат през 1974 г. от промарксистки настроени офицери. През 1977 г. властта и страната взима Менгисту Хайле Мариам, който поема курс към социализъм. Менгисту е известен с жестокото си управление, срещу което избухват няколко бунта. Свалят го от власт през 1991 г. Пак през 1980 г., на 6 май, българското ръководство решава да подкрепи и Социалистическа република Виетнам с военна помощ на стойност 2,3 млн. лева.

За свободата съм благодарен на лидерите на САЩ от него време. Републиканците Рейгън (бивш демократ) и Буш Старши. И в по- малка степен лично на Михаил Горбачов. Важната дата е 9ти Ноември и капитулацията на СССР под отломките на Берлинската стена.

Ако все още мислите,че всичко,което се случи през 1989-1991 е САМО,защото Сесесере и комунизма бяха изродщини и нямаха почва никъде в света (което е така),имам лоши новини...То дори вече не е и строго-секретно,просто няма ХОРА,за да прочетат това,а именно предложението от Андропов за ''сливане'' на елитите,т.е. да си подсигурят другарите вечна сигурност,да не бъдат преследвани и съдени,когато комунизмът падне,да имат запазени връзки със Запада,да си останат техните финанси непокътнати и финално-да вървят към един обновен,по-надежден комунизъм,без разделение на елитите! И второто нещо,което важи за източноевропейския концлагер е пак разпоредба от Андропов, а именно проектът ''Голгота'',който има за цел да се възстановят всички политически партии и движения преди 9 септември с контролирана от службите и партията ръководства (т.е. подставени лица,агенти на ДС) и заедно с възстановените партии, да се създадат и нови контролирани опозиции също с ''хора наши'', за да продължат към изпълнение на това да преминат към един комунистически,брутален псевдокапитализъм,който да послужи достатъчно за деморализация толкова,че населението да пожелае стария строй да се завърне и да бъдат общо взето убедени всички,че няма друго политическо решение освен налагане на абсолютен комунизъм.

"Димитровски район" в Манагуа На Никарагуа България дава безвъзмездно над 12 млн. лв. - под формата на оръжие, интендантско оборудване и обучение на военни кадри и милиционери. Там са изпратени и десетки военни лекари и други специалисти, сред които има кадри на МВР и Държавна сигурност. Такова решение Политбюро взема на 18 април 1980 г., като помощта е за милион и половина лева. Към онзи момент в Никарагуа от няколко месеца на власт е сандинистко ляво правителство, формирано от обединената опозиция срещу фамилията Сомоса, която управлява страната от 1934 г. до 1979 г. Новата власт получава от НРБ и две полеви болници с по 200 легла, 1000 автомата “Калашников”, 3000 пистолета “ТТ”, патрони и полеви телефони с кабели. Голяма част от никарагуанската армия заприличва като две капки вода на БНА – благодарение на 10 000 чифта зелени летни униформи и толкова войнишки обувки, пристигнали от България. С пет курса на български кораби от май 1984 г. до юни 1984 г., под маскировка и пълна секретност, са превозени оръжия и тежки верижни машини, с които е предотвратено нахлуването на войски от съседен Хондурас. От благодарност за помощта един от най-опасните квартали в никарагуанската столица Манагуа е кръстен на Георги Димитров (Barrio Jorge Dimitrov). По данни от 1997, щедрата подкрепа за Никарагуа струва на България 230 млн. щатски долара. С отчитане на инфлационния индекс, в наши дни това се равнява на близо половин милиард долара.

Художника е изрисувал правешкия дебил като благородник.

Асад с Димитровска награда. За мир. оНа същото заседание от 22 януари 1962 г. Политбюро дава съгласие и за продажба на оръжие и военно оборудване на Сирия. България дори иска да продаде и употребявани изтребители МиГ-15 и уведомява за тези преговори „големия брат" - ЦК на КПСС. София преговаря още за строителството на военни летища и други военни обекти, както и за обучението на сирийски пилоти, танкисти и друг военен състав. Добрите връзки със Сирия продължават и след преврата, извършен от социалистическата партия БААС през март 1963 година, в който голяма роля има Хафез Асад, бащата на сегашния президент Башар Асад. През 1980 г. в Сирия е изпратена българска военномедицинска бригада от 50 души. През 1984 г. Хафез Асад, който вече е президент, получава дори “Димитровска награда за мир, демокрация и социален прогрес в света”. За разлика от много други държави, Сирия плаща голяма част от доставените оръжия. През 2010 г., след посещение на Бойко Борисов, сегашният президент Башар Асад връща 24% от дълга на обща сума 74 млн. долара.

Една от най-големите лъжи в българската история. Просто комунистите решиха да стават капиталисти.Разигра се скеча със свалянето на Тодор Живков.

Даренията като подстъп към търговия с оръжие Част от даренията под формата на оръжие са дадени като прелюдия към истинска оръжейна търговия, като дълговете по тези сделки така и остават непогасени. Подкрепата на социалистическата революция по света струва милиарди. Само на Ирак и Либия са отпуснати над 2,6 милиарда долара, с които да се финансира българският оръжеен експорт. След 1987 г. режимите в Багдад и Триполи напълно прекратяват износа на нефт за НРБ, договорен като погасяване на оръжейните кредити. През 1988 г. външният дълг на България вече надхвърля 8 милиарда долара. Левите партизани в бившата португалска колония Ангола в Африка получават боеприпаси и оръжие от България още през1960те години. София подпомага комунистическата революция в Ангола с дарения за минимум 10 млн. лв., показват числата в докладите от решенията на Политбюро и ЦК на БКП. Най-старият документ, където е подробно отразена тази дейност, датира от 22 януари 1962 г. Тогава е решено на Народното движение за освобождение на Ангола (MPLA) да бъдат дарени 100 "Шмайзер”-а, 100 пистолета, пушки “Манлихера”, гранати, мини, боеприпаси и санитарно имущество. От доклада на министъра на външната търговия Георги Кумбилиев става ясно, че БКП се надява чрез дарението да бъдат установени връзки с MPLA и да се продава редовно оръжие на партизаните. Агостиньо Нето, който става президент веднага след обявяването на независимост на Ангола от Португалия през 1975 г., смята обучените в България бойци за изключителни специалисти във военно отношение и много ги цени, става ясно още от докладите

Поравно съм живял в соца и т.нар. демокрация. С всичките си глупости при Бай Тошо беше поне 2 пъти по-добре от сега. За разлика от младите не могат да ме излъжат.

Задгранични фирми и лични облаги За периода 1961-1991 г. са създадени над 450 задгранични фирми и в тях са вложени най-малко 712 млн. щ. д. До 1986 г. те се финансират предимно от фонд „Задгранични дружества“, към който те не се издължават, а след това ползват кредити от БВТБ [Бългрска външнотърговска банка], които в много случаи не се изплащат. Така се раждат кредитните милионери от средите на ръководствата на десетки държавни предприятия и стопански организации с многобройни фирми зад граница. За периода 1985-1990 г. БВТБ е предоставила 161 валутни кредита на различни предприятия и стопански организации, чийто общ дълг за тези години възлиза на 1,3 млрд. щ. д. В ревизионния акт на БВТБ за 1993 г. е отелязано, че това са суми, за които БВТБ е привличала валута отвън за сметка на увеличаването на размера на външния дълг на страната. С част от тази валута след 1988 г. са създадени нови задгранични фирми, които се превръщат в канал за източване на активите на държавните предприятия, които впоследствие са приватизирани. Правителствена комисия, назначена през 1991 г. да установи състоянието на тези дружества, заявява: „Заслужава да се отбележи незаинтересоваността и съпротивата на някои генерални директори по представяне на исканата информация за дейността на задграничните им дружества… В момента голяма част от средната стопанска номенклатура провежда съзнателно линия за обезкръвяване на държавните фирми чрез прехвърляне на печеливши дейности и специалисти в частния бизнес“ […] През 1996 г. при управлението на БСП и кабинета „Виденов“ фалират банките, кредитирали бившите ВТО [Външнотърговски организации] и стопанските организации със задгранични фирми, а с приватизацията им огромни суми, които представляват печалби и капитали на тези дружества, остават в частни ръце. Българското контраразузнаване заявява: „Използвайки своите задгранични смесени дружества част от печалбата по експорта е отклонявана в чужди банки. Предполага се, че сумата е около един милиард щатски долара като лихвите са използвани за лични облаги. Това е било възможно, тъй като държавата не е упражнявала контрол постъпващите суми в страната да съответстват на експортните фактури“. Дело №4/1990 г. е прекратено през 2005 г. Така историята завършва без никой да понесе наказателна отговорност.

Номенклатурен подбор на кадри [В] администрацията и в икономическата сфера на всички нива е извършена „кадрова революция“ и е създадена нова ръководна прослойка. Достъп до управлението на икономиката е даден на представители на социални групи, които преди 9 септември 1944 г. нямат нищо общо с властта и управлението. Това са хора, слабо или средно образовани и професионално неподготвени, които се определят по критериите „наш човек“ или „враг“. Стриктно се налага номенклатурнинят принцип при техния подбор – стопанските ръководители се назначават преди всичко за политически заслуги, а не според управленските им качества и професионалната квалификация. Увеличава се полагането на извънреден и безвъзмезден труд, за да се компенсира лошата организация на производството, недостигът на модерна техника и квалифицирани специалисти. Разчита се на ентусиазма на работниците, мотивирани от пропагандата, че с национализацията е премахната експлоатацията на човек от човека и те са новите господари на фабриките.

Проблеми в ЖП транспорта През 1946 г. в жп транспорта стават 1335 произшествия. Началникът на служба „Транспорт“ към ДС Иван Г. Узунов докладва: „До 9 септември 1944 г. нашите железници не познаваха големи и чести катастрофи, а сега няма изгледи за намаляването им“. Разпуснатост, отпадане на дисциплината и личната отговорност, намеса на профсъюзите в управлението на жп транспорта и снемане на отговорността от ръководствата в много от случаите, масови неявявания на работа, а на някои места началниците се страхуват от работническите колективи – това са според него основните причини за тежката ситуация. Не се търси отговорност на членовете на БКП по месторабота, а комунистите „не си държат сметка един-другиму, затова, кой, какво и кога работа, даже в отделения, където има само комунисти, се отбелязва не много високо качество и вместо ударно производство се получава безразличие към работата“. Иван Узунов подчертава: „Докато в миналото да се пусне влак в погрешна линия е било доста рядко явление, в първите осем месеца на 1946 г. имаме повече от 60 такива случаи на престъпна небрежност… Много функционери на ОФ-партии, най-вече РП(к) и БЗНС, изпълняват партийна работа през работно време и бягат от производството в канцелариите. Много началници, дори „добри отечественофронтовци“, съзнателнно прикриват истинското положение, давайки неотговарящи на истината доклади“. Една от основните причини за лошото качество на железопътните пътища и на ремонтната дейност по тях е липсата на работна ръка – на определени участъци, на които по норма трябва да работят по 40-50 работници, работят не повече от 5-6 души, „които отстраняват неизправностите и опасностите по най-лошите и опасни места, а не поддържат цялостно пътя, както са указанията“. Освен това хората, които отговарят пряко за поддържането и контрола на железните пътища – кантонери, охранители и работници – „са предимно пенсионери или трудоустроени работници, на които трудно може да се разчита за сигурността на пътя… Ако всички хора се подложат на медицински преглед, ще бъде установено, че същите са неподходящи за работа, свързана със сигурността на движението“.

„Модерната“ консервна промишленост Една от най-широко възприетите заблуди за времето на социализма, натрапвана с необичайна упоритост, е тази за модерната консервна промишленост в НРБ, която е била „водеща в Европа и изхранвала СССР“. Литерните дела на предприятията от консервната промишленост говорят за ниско качество на изкупуваните плодове и зеленчуци; висока себестойност, ограничен асортимент на готовата продукция и брак, който надхвърля допустимия; надпревара за изпълнение на плановете по обем, но не и по асортимент и качество; беден вътрешен пазар; хаос и мръсотия в цеховете и дворовете на предприятията; неугледни опаковки; рекламации и връщане на продукция от износ. Тези факти се крият от обществото и никой не калкулира в себестойността на суровините и на готовата продукция безвъзмездния труд на милиони ученици и студенти, войници и служители, които в продължение на десетки години работят като бригадири през летните и есенните кампании по прибиране на реколтата и се трудят в консервните комбинати.

Живков се опита към 1988-1989 година да узакони частната инициатива и дребния частен бизнес в България с неговия указ 56. Той беше ходил в Китай 1987-88 г, а през лятото или ранната есен на 1989 г неформалният китайски лидер Дън Сяо Пин беше на посещение в България. На живков му допадна китайския модел на смесена икономика. Но руснаците, горбачовистите не допуснаха ние да тръгнем по китайски иккономически модел. Защото това щеше да стабилизира системата, а Горби вече беше рещил да разруши соцсистемата. Затова не допуснаха в бегето тези икономически реформи, по китайски модел, за да рухне накарая по-бързо и лесно цялата система. Въпросът беше да има милионери и милиардери, а всички останали да работят за тях. Както е в Америка, както е в Британия и Франция. За обикновените хора трохите от трапезата им.

Изоставане в областта на науката След Втората световна война СССР и неговите сателити рязко изостават в технологичното си развитие от САЩ и водещите капиталистически страни. СССР компенсира изоставането чрез кражби на технологии, организирани от управление „Научно-техническо разузнаване“ в КГБ. Над 90% от задачите на разузнаването са насочени към САЩ и КГБ достига до иноформации и технологии, свързани със самолетостроенето и ракетостроенето, турбореактивните двигатели, радиоелектрониката, химическото производство и металургията, компютрите, и спестява на СССР десетки милиарди долари годишно от икономии за научно-техническа и развойна дейност. По примера на СССР действат и разузнаванията на страните от социалистическия лагер, които крадат от по-напредналите държави информации, рецептури, образци и технологии и използват нелегално техни специалисти за монтаж на сложни машини, технологични линии, дори и заводи. През 1983 г. България е домакин на съвещание на ръководителите на научно-техническите разузнавания от социалистическите страни. Тодор Живков изпраща поздравително писмо до тях, в което заявява: „Ние сме свидетели как с цената на огромни средства, ограбени от народите на зависещите от тях страни, с цената на безмислостна експлоатация на най-светлите умове на тази част от човечеството, където капитализмът все още се разпорежда, западните държави реализираха редица върхови постижения, ревниво охранявани от тях. На Вас нашите партии възлагат високата чест и доверие да направите тези, по право принадлежащи на цялото човечество постижения, достояние на нашите народи – на народите, изграждащи най-справедливото общество – обществото на социализма и комунизма“. България силно изостава спрямо другите социалистически страни в научното обслужване на производството – тя отделя 9,15% от общите разходи за наука и технически прогрес за закупуване на лицензи, докато в развитите страни тези разходи надхвърлят 40%. В НРБ на 10 хиляди души население се падат по 27 научни работници, докато в Унгария те са 34 души, в Чехословакия – 37 души, в ГДР – 47 души и т.н., а пряко в обслужване на производството са заети много малко научни кадри. Характерното за изследователската и развойната дейност в България е, че „ограничените сили на научните работници се разпиляват по много въпроси, решенията идват бавно, а много от елементите им носят белезите на аматьорството, с много компромиси по всички показатели, обуславящи качеството“. През м. май 1987 г. българска делегация, начело с Тодор Живков, е на официално посещение в Китай. Делегацията посещава едно село, където предстои откриването на малко предприятие за производство на безалкохолни напитки, оборудвано с българска техника. Тодор Живков произнася реч и натиска бутона на поточната линия. Петър Младенов, министър на външните работи, описва в мемоарите си тържественото събитие: „Линията започна да шуми и подрънква и бутилките се насочиха към мястото за пълнене, а след това и към затварящата машина. До мен вървеше Филип Марков, който по-късно щеше да бъде назначен за наш посланик в Пекин, и непрекъснато повтаряше: „Ще видиш, че тази машинария ще се развали“. Тези негови пророкувания се базираха на дългогодишния му опит на наш търговски представител в Пекин, продал на китайците над 2000 мотокара, от които сега не работел нито един. Той сякаш прокле нашето техническо творение, тъй като след малко машината отказа да затваря бутилките. Българските специалисти се затичаха смутени, а лимонадените шишета започнаха да падат от линията и да се трошат. По едно време нещо силно изтрещя и нещастното създание на българския технически гений окончателно спря.“ .

На 10-ти ноември 1989 г. имаше смяна в ръководството на БКП, така че това си беше вътрешнопартиен преврат, нищо повече. Днес му казваме Банановден - бананите са липсващото еволюционо звено в развитието на всеки съвременан авроатлантик и антикомунист, но се видя, че за 34 години банани по магазините, нямаше еволюция за тях и не липсата на банани е била виновна, че са прости.

Схеми на работното място Заводът за електромедицинска апаратура и уреди на гара Искър е нерентабилен от момента на излизането му от системата на Слаботоковия завод, а батаците в него [през 70-те години] са забележителни – назначават се на работа лица, които не работят, а техните възнаграждения се получават от началниците на завода, крадат се материали, много от поръчките на завода се възлагат на частни лица, които живеят в провинцията и заплатите им се изпращат по пощата, а произведената продукция пристига оттам в завода. Работници от завода, които официално са в отпуск, работят като частни лица и изработват релета, като получават по две заплати. Петнадесет работници се вписват във фалшиви ведомости и разделят парите с други лица, организирали схемата. Тази схема се прилага на много места, поради което след рухването на комунизма много хора се шегуват, че „Едно време имаше толкова много работа, че не ходехме на работа!“.

Но носталгията по соца не е само политически сблъсък. Рекламите на хранителни продукти отчетоха този феномен. Рекламата на кремвирши „Оооо, Пепи…“ се базира на убеждението, че тогава колбасите са били истински, от месо, а сега са боклуци. В рекламата се вижда щанд от социализма, отрупан с колбаси. Това е идеализация. При социализма щандовете за колбаси бяха полупразни, с изложени само 2-3 вида, а не отрупани с луканки и салами. Хубавите луканки и салами бяха дефицитни и скъпи, изобилие предлагаха само отделни ведомствени барчета и представителни магазини. Който припомня ниските цени на социализма, трябва да признае, че те бяха изкуствени, нереални, непазарни. Това създаваше дефицити и напрежение в икономиката, което логично завърши с рухването на системата. Тя не беше съборена от злодея Горбачов, както си представят някои носталгици от онова време. Тя фактически фалира, изгуби конкуренцията със Запада, за да завърши закономерно с разпадане. Ако някой иска да сравни материално двете системи, може да сравни създаденото в разделена Германия – ГДР и ФРГ. Тази техническа нация при социализма роди коли като „Трабант“ и „Вартбург“, а при другата система – Фолксваген“ и „Опел“ (мерцедесите и беемветата да не ги споменаваме). ФРГ стана световен икономически лидер и изнасяше лекарства, химикали, техника, бира и т. н. ГДР се самозадоволяваше, поддържаше с усилия стандарта на живот, макар да беше т. нар. витрина на социализма. Тази борба между двете системи роди вица в България, че капитализмът бил като мушмула – колкото повече загнива, толкова по-вкусен става. Разобличителите на социализма от онова време, които са видели малко от него, стигат до абсурдни твърдения – че тогава не е имало култура, всичко е било идеологическо, всички са били дегенерати и пияници, страхливци и сервилни слагачи на властта и т. н. Ако не бил паднал социализма, сега нямало да имаме интернет, твърдят някои. Това са фантасмагории – западните технологии и техника проникваха и тогава, през Желязната завеса. Социализмът в България рухна също отвътре. Падането на Живков, с негласна подкрепа отвън, само логично ознаменува края му.

ДРУГАРКУ МУТРАФОНОВИЦО ..КОЙ ПОРЪЧА И ВZРИВИ ПРАВОСЛАВНАТА ЦЪРКВА СВЕТА НЕДЕЛЯ , КОЙ УБИ СТЕФАН СТАМБОЛОВ , КОЙ ИZМИСЛИ МАКЕДОНИЯ И МАКЕДОНСКИЯ ЕZИК , КОЙ НАКАРА БГ ДА ПРЕДАДЕ НА ЮГОСЛАВИЯ ТЯЛОТО НА ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ ? Атентатът в църквата „Света Неделя“ е най-големият терористичен акт в историята на България. Извършен е на 16 април 1925 година, Велики четвъртък, от група крайнолеви дейци на Военната организация (ВО) на Българската комунистическа партия (БКП), които взривяват покрива на църквата „Света Неделя“ в София. По това време в нея се провежда церемонията по погребението на генерал Константин Георгиев, убит на 14 април същата година от друг комунистически деец. Цел на атентата е да бъде ликвидиран военният и политическият елит на страната. При атентата загиват 134 души, а ранените са около 500, като част от тях умират по-късно от раните си. След атентата правителството в България предприема репресивни действия срещу крайната левица, известни като Априлски събития.При атентата в „Света Неделя“ загиват 134 души, други умират по-късно от раните си. Ранените са около 500. Загиват 12 генерали, 15 полковници, 7 подполковници, 3-ма майори, 9 капитани, 3-ма депутати и множество граждани, включително жени и деца. Загиват и много общественици, сред които и столичният кмет Паскал Паскалев...големите средства за издръжка и въоръжаване на терористите, включително фаталния взрив, идват от Комунистическия Интернационал“. Военното разузнаване помага за организиране и провеждане на въоръжена борба като за това в България са изпратени Христофор Салнин и Иван Винаров. По непълни данни през Черно море от 1922 година до януари 1925 година за нелегалната военна организация на БКП, СССР прехвърля: 800 винтовки, 500 револвера, 500 ръчни гранати, 150 килограма взрив, а в тайни складове се намират още други 1600 винтовки, 200 револвера, 25 картечници, 2000 ръчни гранати и взрива. Нелегално изпратеният военен разузнавач Христофор Интович Салнин-Осип инспектира партизанските отряди на БКП. За ръководене на Военната организация на БКП организирала атентата в „Света Неделя“ през 1925 година от Съветския съюз в България е изпратен военният специалист, випускник на Военната академия на РККА и офицер от Главного разузнавателно управление на Червената армия, Михаил Малхазович Чхеидзе... ===================================== През нощта на 3 срещу 4 май турската потеря блокира селото по сигнал, че там нощуват комити. Гоце Делчев решава да изведе четниците от селото, но опитът пропада. Битката край село Баница завършва със смъртта на Гоце Делчев и Димитър Гущанов. Някои от четниците успяват да избягат. Това е една от най-тежките загуби за ВМОРО. Турците изпращат останките на Делчев и Димитър Гущанов в Сяр, където биват разпознати от местната власт. След това те са погребани в общ гроб в село Баница. Още през 1906 г. Михаил Чаков и Таската Серски прибират костите му под светия престол на църквата в с. Баница, където те престояват до 1917 г. Историята твърди, че те разкопават гроба и първоначално вземат черепа и костите на ръцете и краката. Впоследствие свещеникът към църквата изравя и торса и го добавя към останалите кости. Сандъчето с тленните останки на войводата се запазило, въпреки че църквата е била опожарена. Михаил Чаков взема тленните останки със себе си в София. В дома на Чаков са поставени при иконата и при едно денонощно горящо кандило, там те престояват до 1923 г. През август същата година са изнесени тържествено и са оставени за поклонение в църквата “Св. Неделя”, а на 12 август са съхранени на тавана на храма заедно с костите на Георги Раковски. Няколко месеца по-късно са пренесени в канцеларията на дружество „Илинден”. До 7 октомври 1946 г. те се съхраняват в Македонския дом на ул. „Пиротска” №5, където се пазят в урна от Илинденската организация. Но не е било писано духът на Гоце да намери покой и тук. След 9 септември 1944 година България сменя политиката си по македонския въпрос и под натиск от Югославия и СССР предава костите на Гоце Делчев на Скопие. Новото българско комунистическо правителство отговаря положително на искането на току-що създадената в Югославия на антибългарска основа Народна република Македония за предаване на костите на Гоце Делчев. В продължение на няколко дни саркофагът с тленните му останки преминава за последен път през Пиринския край, където той броди с четата си. Така костите на войводата са приети в Македония и са препогребани в каменен саркофаг в двора на църквата „Свети Спас”, където са и днес.

БСП , ДПС и всички останали рожби на държавна сигурност ...

„Кореком“ събори социализма още години по-рано Сега малцина знаяк какво е „Кореком“ и ролята му в българския живот тогава. Това бяха т. нар. валутни магазини, със западни стоки. „Кореком“ беше като витрината на Запада, безпощадното, разрушително сравнение на западните стоки с местните. На българския пазар например нямаше кафе, понякога месеци наред. После се появяваше виетнамско. Боклук. След това изчезваше и на негово място се появяваше полски заместител, от цикория. Или печена леблебия, ръж. После току се появи кубинско или анголско кафе. А в „Кореком“ имаше поне 2-3 вида ароматно, с лъскави опаковки. Сега някои пишат, че стоките в „Кореком“ били недостъпни, хората били бедни, не можели да пазаруват там. Глупости. Това бяха най-достъпните магазини, с огромни обороти. От края на 70-те и през 80-те години там можеше да купува всеки с чужда валута. Чуждата валута беше предимно долари, марките се преизчиславаха в цени в долари. Доларът беше с официален курс 0,98 ст., но на черния пазар за 15 години курсът му се промени от 2 лв. до 3,50 лв. Чак като падна комунизмът скочи рязко до 6-7 лв. Преди края на 70-те в „Кореком“ пазаруваха само чужденците, също и българи, които са работили за валута в Либия, Алжир и на Запад, по корабите, международния транспорт. Но всеки можеше да намери един арабски студент и да си купи чрез него магнетофон или телевизор. Защото на българския пазар се продаваха 60-килограмови руски цветни телевизори „Електрон“, а в „Кореком“ – „Сони“. На пазара се продаваха т. нар. полски „Грундиг“, имитация на германската марка, а в „Кореком“ – оригиналът или японските „Акаи“, „Пайниър“ и т. н. Имаше изобилие от марки. Българите от средна ръка нагоре живееха заобиколени от японска електроника от „Кореком“. А средната класа беше доста по-широка от сега.

Най-голямата грешка на българите беше, че не сложиха Тато на стената като Чаушеско.

Всички ходеха с дънки, дори като официално облекло, въпрос на мода и престиж – корекомско. Дънките в „Кореком“ бяха по 8-10 долара, а работещите по чужбина мъкнеха и оттам. Иначе по магазините – дънки „Рила“ и дефицит… Към края на комунизма минималната заплата достигна 120 лева, а заплатата на млад специалист – 155 лв., в някои случаи 165 лв. Заплатите в средната класа, чиновници, служители се въртяха около 300-350 лв. през 80-те години. Заплати от 500 лв. и нагоре се смятаха за „директорски“. Заплатите под 200 лв. не стигаха, цените през 80-те на хранителни продукти баха сравнително високи. Дву-тристаен апартамент в София (цените бяха почти приравнени с другите големи градове) струваше 8-10 хил. лева в края на 70-те, 12-13 хил. в края на 80-те. Тогава един апартамент се равняваше на 50-60 средни заплати. Сега струва между 100 и 200 средни заплати. Кредитите тогава бяха леснодостъпни, изплащаха се също толкова лесно. Но се чакаше ред да купиш жилище, записваш се, проверяват те комисии, класират те по категории, по различни системи, с лихвоточки. Мнозина се уреждаха с връзки. За номенклатурата бяха избраните жилищни райони и блокове. Масово явление беше в един апартамент да живеят по 2-3 поколения – баба и дядо, син и дъщеря, внуци. Имаше пенсии и по 250 лв., добри при онези цени. Но и тогава имаше бедност. Сега има стачки за учителските заплати – традицията да унижават учителите започва именно от соца. Те, заедно с университетските преподаватели, бяха от най-бедните прослойки. Военни и милиционери взимаха повече от тях. И досега е така. Нещо неизтребимо има в отношението към образованието, независимо от смяната на правителства и концепции. Но при соца преподавателите със сигурност не бяха унижавани толкова и поради по-ниските разходи за живот, ако питаш старите учители, ще ти кажат, че са живели по-добре. Ясно и просто го каза пред мен един 80-годишен дядо в троянско село, в средата на 90-те години – „Половината ми живот е минал преди 9 септември, половината – след 9 септември. Втората половина беше по-добра“. Човекът цял живот е живял на село, не е бил партиен член, дори е бил репресиран в някакъв период през 50-те. Но така дели и оценява живота си. А след 10 ноември отвратените от соцализма, започнаха да идеализират живота в България преди 9 септември. Тя била Швейцария на Балканите и пр. Отново погрешна представа. Била е бедна, бедна държавица, в която мъжете от предимно селското население, са обували за пръв път обувки, когато са отивали в казармата. Дотогава са ходели с папуци от свинска кожа. Затова така оценява живота си дядото…

Живков поръчва коняк, Младенов избира уиски. Останалите – вино с луканка След прехвърлянето на „рубежа”, зад който вече бившият първи партиен и държавен ръководител е оставил 33 години власт, Присъстващите остават кратко в неформална обстановка. „След заседанието Тодор Живков се оттегли в кабинета си и при него отидоха Петър Младенов, Добри Джуров, Георги Атанасов, Андрей Луканов и други. Тодор Живков поръча коняк и вино. Петър Младенов пожела уиски. Останалите с спряха на вино с луканка”, спомя си началника на УБО ген. Георги Милушев. Същият ден, в който Тодор Живков е принуден и подава оставка, в Източна Европа става едно друго събитие, което ще се ознаменува края на разпадащата се комунистическа система – падането на Берлинската стена. Под все по-голямото обществено недоволство а 9 ноември 1989 г. министър-председател на Източна Германия Гюнгер Шабовски обявява отмяната на ограниченията за излизане от ГДР. Събралите се хиляди източни берлинчани нахлуват в Западен Берлин. Започва разрушаването на най-уродливия символ на комунистическия стой. След края на заседанието на Политбюро новият генерален секретар на БКП Петър Младенов се обажда на началника на УБО и го извиква при себе си. По пътя ген. Милушев се обажда на члена на Политбюро и секретар на ЦК по „организационните въпроси“ Димитър Стоянов, който му казва: „Върви, върви. Младенов ти става началник. Изпълнявай това, което ти нарежда“. При Петър Младенов началникът на УБО заварва Андрей Луканов. Младенов съобщава на Милушев новината: „На днешното заседание на Политбюро Тодор Живков си беше подал оставката като генерален секретар на ЦК на БКП. И тя беше приета!“ Каза, че докато бил обсъждан въпросът за приемника на Живков, се наложило да прекъснат заседанието, че междувременно бил воден разговор с Москва... В крайна сметка се стигнало до единодушното становище на Политбюро за нов генерален секретар на партията да се издигне неговата кандидатура.“ Докато новият генерален секретар разговаря с началника на УБО при тях влиза съветския посланик. Милушев си спомня: „В това време влезе Виктор Шарапов. Понечих да си тръгна, но ме задържаха. Посланикът съобщи, че вече е разговарял с Москва – оттам приветствали решението за издигане на кандидатурата на Петър Младенов, когото познавали като добър и верен приятел на Съветския съюз“.

само Тошо се интересуваше от народа - не можем да сравняваме времената но за тогава перспективно беше направено като изпълнение куцаше - но алчността никога не може да бъде победена

На тази дата 10 ноември 1989 започна Четвъртата Българска Държава!

Посещението на „чавдарците” На 8 ноември в 11 часа при Тодор Живков пристигат пратеници. Трима бивши партизани от отряда „Чавдар“ и членове на Политбюро – Добри Джуров, Йордан Йотов и Димитър Станишев – все висши партийни ръководители. Съветникът на Живков Костадин Чакъров разказва, че „те отишли с желанието да го подтикнат към оставка. В хода на разговора Тодор Живков пита: „Дали не е добре да си подам оставката?” При този насрещен въпрос тримата последователно подкрепили „неговото решение и го убеждавали, че оттеглянето му ще протече безболезнено”. Самият Живков описва срещата така: „Преди заседанието на Политбюро (на следващия ден, 9 ноември, б.а.) при мен дойдоха Добри Джуров, Йордан Йотов и Димитър Станишев – мои съпартизани „чавдарци”. Разговорът ни бе сдържан. Основната тема се отнасяше до това колко сложно било положението вътре и вън от страната и че оставката ми щяла да бъде в мой интерес. Иначе те съжалявали за всичко, което ставало. Доста добре познавах характерите и на тримата. Предварително ми беше ясно, че оторизираният да проведе разговора е Добри Джуров. Не очаквах да чуя нещо друго освен увещания.” Добри Джуров обяснява намерението на тримата: „Целта беше с подмяната на Живков да дадем възможност да партията да изправи всички тия кривици в стила и методите на ръководството. Те бяха в резултат на едноличния диктат от негова страна по партийни и държавни въпроси по развитието. Идеята беше чрез органите на партията да се застави, просто да убедим Живков в необходимостта от оставката му.”