Коментари - Бум на сватбите в неделя | Днес.dir.bg

Вие като Сте женен от 30 години, колко пъти изневерихте на жена си до сега? Тя при всички положения също не е останала по-назад за толкова много време. Защото не е възможно човек да бъде влюбен и да остане силно влюбен в продължение на 30 години. Как всички дълго омъжени или женени по някаква случайност все са облагодетелствани финансово или материално от този брак, а за изневерите се премълчава винаги тактично? Каква роматика може да има в това, някой да хърка всяка нощ до тебе и от време на време и даже и да пръцва, да ползвате една и съща тоалетна и да се карате от време на време за пари и други работи? Хората могат да се обичат и без брак, може да се обичат даже и ако живеят в различни жилища, в различни градове и дори държави, но съм забелязала, че всички най-големи защитници на брака са тези, които са успели да се облагодетелстват материално или финансово чрез брак и си живеят щастливо на гърба на другия. Така че битието определя съзнанието, както е казал другарят Марс. Който е съвсем беден - дори и да е красив и добър човек, никой не го иска за брак. Но виж, някое полу-криминално женско или мъжко Квазимодо с повечко пари, яхти, коли и т.н. - винаги е желано за брак...

Питате за изневери. А какво е изневярата преди всичко? Някоя сексуална забежка без никакви чувства, да се отдадеш духовно на друг/друга, пък дори и без физическа връзка като ощетиш семейството си или да имаш странична връзка, която допълва семейният ти живот с това, което не можеш да получиш там и по този начин само заздравява семейството ти. А как съпруга/съпругата приема това. Ами ако единият е болен? Значи ли, че трябва да го зарежеш заради един секс от време на време? Има един милион варианти, важното е как съпрузите приемат всичко. Естествено, че след 30 години няма любов в смисъла на тази голямата и изгарящата от филмите и романите, но пак има обич, има доверие, има и привързаност. За съжаление, моя случай не се вписва в типичния сценарии за материалния интерес. Борили сме се с живота от ден първи и всичко постигнато е в резултат от собствен труд. Няма зестри, няма наследства, няма връзки. Не зарязах жена си, когато беше няколко години безработна, както направиха много хора около нас. Тя пък опъваше за двама докато аз следвах. Отказа се от висше заради семейството, за да мога аз да уча, заради децата. Трябва ли да я зарежа, че не ми импонира или че грижите и тежкият и живот вече си проличават? И изобщо, собственият ми опит показава, че трудностите обединяват семейството. Много семейства около нас бяха единни за години и когато си стъпиха на краката се разпаднаха много бързо. Точно затова и теорията за връзката от която всеки може да си излезе в първия момент в който нещо не му хареса, не ми допада. Колкото до хъркането и пръцкането - въпрос на мислене. С такъв начин на мислене човек може да се отврати и от най-красивата жена ако си я представи в тоалетната. С напредването на възрастта е хубаво да има някой до теб, който дори и да похърква, но да ти подаде чаша вода, ако имаш нужда. Защото тогава вече голяма любов няма.

tezi hora sa ludi da se genqt v tezi vremena