Коментари - За Дамян и тези, които са го изоставили | Днес.dir.bg

Я не ги критикувайте момчетата!Направили са каквото могат,даже повече от човешките възможности!Приятел съм на момчетата от Ст.Загора и знам, че са жертвали дори живота си,за да го спасят,но за съжаление стават и такива неща в планината!Те не заслужават да бъдат критикувани!

Мдаааа.... Къде е изчезнала всъщност оригиналната софийска компания ? Защо никой не ги споменава и търси тях?!!

Като се обърне колата пътища много. Не съм алпинист или запален планинр, но съм ски любител. Преди години попаднахме с мой прятел в подобна ситуаця. Бяхме останали савсем сами в планината към 17 часа когато изведнъж се разрази снежна буря, буквално за минути всичко се завъртя в снежна виелица и останахме напълно дезориентирани, въпреки че познавахме района. Беше стршно само благодарение на това , че видяхме маркировката /а не се виждаше и на 5 метра от нас нищо/ и стриктно я следвахме успяхме да се спасим и да стигнем до населено място. А и разбира се това че бяхме със ски ни помогна. Може би е трябвало както са вървели момчетата от ст. загора по маркировката да продължат и алпинистите със закъсалото момче по нея. Тогава поне щяха да знаят къде да ги търсят. Жалко за момчето.

с планината шега небива! В планина се ходи екипиран!

Слушам злобни коментари в градския транспорт, чета материали в пресата и гледам предавания, в които се коментира случилото се с Дамян... много е тъжно. Не искам да обидя никого, но оставам с впечатлението, че злобните коментари и нападки срещу дамата алпинисти са от хора, които са виждали планина само на снимка и нямат никаква или имат съвсем бегла представа за това как може да се развие една критична ситуация в планината. Защо коментират неща, които не разбират? И защо си позволяват да раздават правосъдие и вменяват вина? Защо?

Бог да прости Дамян.

Абсолютно подкрепям мнението на ;иви; . Жалко за момчето.

ох незнам кой крив кой прав - жалко за момечето - иначе се набива на очи - как всички от уж алпинистите са се лутали, то не бяха объркани маршрути, объркани хижи, немаркирани маршрути и т.н. а за това под дървото - ами от това по явен знак, че са го отписали няма, ако не беше така поне щяха да му направят землянка, но са се сетили пък че няма да могат да го намерят до лятото

СПРЕТЕ СЕ!!!!!Оставете момчето да почива, и СПРЕТЕ ДА БИСТРИТЕ неща, от които си нямате и понятие, някой бил срещал смъртта, друг се чуди защо хората ходят по планините, трети просто решил да се направи на интересен, такива глупости се пишат, направо ако така се изказвате за щяло и нещяло пред хора, то значи контигента ви е на ниво местната кръчма -3 сутринта след запой.Спрете се моля ви!!!1

Боже, помогни да намерят това мамче, моля те!

И аз съм се губила около връх Ботев. За щастие беше поне ранна пролет. Бяхме 6 момичета. Аз помагайки на една от съученичките ми се претърколих по едно дере чак долу до реката. За щастие бях жива, но не можех да стъпя на единия си крак. Бяхме се загубили от един ден, нямаше жив човек. Само сечища и безкрайни дерета. Казах им да ме оставят, не можех да ги спирам. Не съм мислила какво точно означава това. Сега виждам. Не бяхме много близки с всяка от тях, но те не даваха и дума да се каже да ме оставят. Как са ме влачили още един ден ние си знаем. Накрая дрехите ми бяха разкъсани до кожа. Успяхме да се приберем, след като вече бяха започнали да ни търсят. Никога няма да забравя това. При нас поне нямаше сняг и пак беше ужасно. Разбирам, какво е. Жалко за момчето, съчувствам много на него ... и на всички останали. Планината не е място за авантюри.

Особено тежко ми е да пиша по въпроса, защото познавам бащата на момчето. Впрочем, аз също многократно съм бил на косъм в планините, също са ме изоставяли, но акълът ми на 55г. пак не дойде. Давам пари за какви ли не глупости, но за СНЕГОХОДКИ така и не мога да отделя. А те са незаменим помощник при дълбок сняг! Другата екипировка и познаването на маршрута, особено зимно време, се подразбират... Колкото до другари, група и пр., нека не забравяме, че над 700 войника на ген. Дандевил са загинали през Руско-турската война по същия начин над Буново, под връх Баба. Не един, не трима, а седемстотин!

Приятели, не се борете с граматическите грешки на емоционално пишещите. Или неуменията на тези които са изпитали желанието да отидат в планината. Времето е станало неподходящо, трагедията на близките е огромна, краят е трагичен, а никой от участвалите в спасителните операции не е бил длъжен да го прави. ВСИЧКИ ТЕЗИ ХОРА СА ГЕРОИ, ЖЕРТВАЛИ ТЕХНИЯ СИ - ЕДИНСТВЕН - ЖИВОТ!!! Колкото до правилата - те са ясни - не прави това което не можеш!!!

Софийската тайфа на заслона... Ето ги истинските виновници. Егоцентрици, мъжкари - но в мускулите, а не в поведението си; за тях Дамян е бил хленчещо бреме. И те са го подарили на другите две момчета. Всъщност на ... отвъдното. Приятели !

Господ да приеме в Царството Си Небесно, горкото момче! Дано не се е мъчило много, преди да поеме към небето! Деца, не излизайте в планината зимата! Хубаво нещо е природата и устрема към нея, но рисковете от тази любов към покоряване на нещо, което не разбира, че го покорявате и то си има своите природни закономерности и правила са неоправдано големи!

пробвайте да влачите чувал 100кг при градски условия 500 метра-ако някой от вас успее евала, значи е шампион, а сега пробвайте при минус 20, преспи, сняг, виелица и ураганен вятър да го носите...май не става...не мога да съдя никой без да съм на неговото място, пред перспективата да загина аз бих изоставил всеки, безсмисленото геройство не е нужно никому. Естественно че и ако мен ме изоставят не бих винил хората...

защо никой не пише нищо за първата група, която е вървяла бързо и от която се е отделило момчето? Те защо са го оставили или поне ако е бил по-бавен и зле екипиран защо не са го посъветвали да не тръгва?

Всичко е започнало с грешната преценка от страна на момчето (ако не му се е случила някаква внезапна криза горе). Не е знаело своите сили, нито как де се екипира, доколкото разбирам. Оттук започва трагедията. По нататък случилото се е напълно логично и очаквано. Някои хора така пишат тук - да се дадат маршрути, не е ли могло да слизат надолу! Ей Богу, хора, ако ще пишете за Ботев връх, качете си веднъж и вижте за какво става въпрос (с добра екеперовка). Там и лятото и при добро време може да се набиеш в някой скален участък и тогава измъкването и на косъм (аз имах късмета да се измъкна). А зимата - не ми се месли. Аз се чудя как изобщо някои са успели да минат през бурята. Дори за опитни алпинисти силните бури в този ройон са опасни. За тези които не са ходили там, района е осеян с надгробни камъни от случки, подобни на тази. Някъде около 94-та година дори загинаха 8-9 човека до хижа Амбарица. Просто с планината шега не бива. Аз съм влачил човек в планината. Бяхме четирима, единия получи криза. Знам какво е. Времето беше добро, единствено валеше сняг. Едва оцеляхме. Ако времето се беше влошило, такива щяха да ги пишат и за нас. Все пак по въпроса за направата на някакъв тип залон ми е чудно защо не са опитали. Алпинистите би трябвало да са били екипирани с малки брадвички (аз лично зимата без това не тръгвам - не съм застрахован от счупване на крак примерно). Ако и те са подцинили екипировката ... не ми се иска да си го помислям ..

Съжалявам за загиналото момче,но повече съжалявам двете момчета.Сега ще им бъде дяволски трудно,да се оправдават пред другите и найвече пред себе си...

В тази връзка си спомням една кърджалийска група, половината от която - около 10 души загинаха по същия начина на час път от хижа Амбарица, някъде около връх Васил Левски. Цялата група се беше разпокъсала и разпиляла в различни посоки - загиналите бяха по същия начин неекипирани и тръгнали като за сватба. Случвало ми се е в мъгла и буря по Стара Планина, включително и под Ботев, да загубя всякакво чувство за ориентация, макар и да съм минавал поне 10 пъти преди това по същите места и да знам, че следващият пилон от зимната маркировка е 8-10 метра от мен. Така стана и веднъж по най-абсурден начин и в Рила - между двете хижи, Рилски езера и 7 рилски езера, нещо, което ако ми бяха казали, че ще се случи, бих се изсмял, щото тоя маршрут го бях минавал поне 20 пъти. Само който е бил в такива обстоятелства, знае какво означава да нямаш повече от 4 метра видимост. Достатъчно е човека, с когото си, да се отдалечи на 15 метра и въобще да не можеш да го откриеш, че и да го чуеш дори, ако вятърът е силен. Както се видя, никой не е изоставил никого, без да се опита да му помогне, доколкото има сили и възможност. Но от един момент разбираш, че нататък ще е безсмислено, че ако ти се спасиш, това ще е шанс за по-неопитните, само така ще може да им се притече помощ. Или просто са се изпозагубили един-друг.

Попадал съм на какви ли не ситуации, вкл. газене в дълбок, пресен сняг около хижа Вихрен с дебелина над метър и петдесет (и стара основа от още 60 см) и изтощително правене на пъртина от непрекъснато сменящи се водачи; хора край мен изпадаха в кошмарно изтощение, чупеха ски, губеха щеки и шапки в снега, а на всичкото отгоре - при все, че групата бе многобройна - обикновено разстояние от 1 ч при нормални условия, изминахме за 5 ч. Имал съм случай на преживян друг ужас: наблюдавайки почти безпомощно човек от друга група (в района на Синаница, Пирин) със силна атака на хипотермия, който буквално гаснеше пред очите ни и само близостта ни до непокрит от снега клек и голямата доза късмет да запалим огън, го спаси. А освен това самият аз съм изпадал в начален стадий на остра хипотермия при нелепо-глупава ситуация и помня неадекватността си, придружена не само със силно треперене, но и сума ти други странични състояния, вкл. и болезнен страх от смъртта. Затова се ужасих за кой ли път, четейки из форуми какви ли не мнения на лаици, осъждащи спасителите и призоваващи към морал и взаимопомощ... Тези хора изобщо не си дават сметка за какво става дума.

Момчето вече е намерено. Мир на душата му. Никой няма правя да обвинява останалите момчета, които са били с него!

НЕ МОГА ДА ПРИЕМА, ЧЕ НЯКОЙ Е СПОСОБЕН ДА ОСТАВИ ЧОВЕК САМ НЕ ИСКАМ ДА ВИНЯ НИКОЙ,НО АКО СЪМ НА МЯСТОТО НА ХОРАТА С НЕГО НЯМАШЕ ДА ГО ОСТАВЯ ЖАЛКО ЗА ПОРЕДНИЯТ МЛАД ЧОВЕК ОТИШЪЛ СИ ЗАВИНАГИ

А МОЖЕШЕ АЛПИНИСТИТЕ ДА КАЖАТ ЧЕ МОМЧЕТО Е УМРЯЛО ОЩЕ ПО ПЪТЯ И ВСИЧКИ ЩЯХА ДА ИМ ПОВЯРВАТ, НИКОЙ НЯМАШЕ ДА ПРЕДПОЛАГА ЧЕ СА ГО ОСТАВИЛИ В ГОРАТА. ЯВНО И НА ТЯХ ИМ Е МНОГО ТЕЖКО ОТ ЦЯЛАТА ТАЗИ СИТУАЦИЯ.

Мненията по темата във форума са поляризирани - едните обвиняват неуспелите спасители, а другите - ги защитават. Според мен, не е въпроса кой какво е можел да направи и не е направил, фактите са си факти - момчето е изоставено само в планината при минусовите температури и ледения вятър, в едно тежко състояние. Такава смърт не пожелавам никому. А това че разни хора са се мотаели покрай него, че са правили някакви опити да му помагат, това само те си знаят и единствени са свидетели на своите усилия. Тези приказки за естествения подбор и на война какво било звучат повече от несериозно! Ние тук на война ли сме? Или живеем в примитивните дивашки времена? Да, планината може да бъде жестока. Но по-голяма жестокост от човешкото малодушие няма. Всеки сам ще си поеме личната морална отговорност за случилото се, включително и тези прекрасни планинарски структури, които уж са призвани да спасяват човешки живот. Защото изглежда, че един човешки живот струва много малко в България, за да се намери нужната екипировка, техника, средства, мотивация и методи да се спаси един бедстващ човек. Същата аналогия правя и със случилото се в Керченския пролив с Ванеса и нашите моряци. И там много бързо чухме как спасителите казват - не можем, времето не позволява. Дали така ще кажат, ако това се отнася за тяхното дете? Аз лично се съмнявам. Мисля си, че всеки ще се бори със зъби и нокти да спаси човека, който обича. Дори с риск за своя живот. А какво ли да чака един непознат? Моето лично мнение е, че в днешните времена липсват смели хора, умни хора, можещи хора, знаещи как хора, доблестни хора. Липсва и чувството за солидарност. Мир и светлина на душата на Дамян.

Devoiche, ti ponjatie ot obhvat imash li???? ili da razjasnja???

Плещите колкото да не заспите! Я да видя в подобно положение какво ще правите? Изживял съм го и знам, че няма нищо по-страшно от това!

Искам да допълня ПЛАНИНАР - не тръгвайте с кого да е в планината, както е направило момчето! Опасно е за Вашия живот! Прочетете Моят живот на ръба на Меснер и ще разберете защо той, след няколко такива трагедии, започва самостоятелни изкачвания, както и пътешествия...Евала на момчетата, добре, че са живи и съболезнования на близките на Дамян! А за лекетата от софийската компания не искам нищо да говоря...те ще си носят кръста!

Колега пътувам постоянно по пътищата на страната,на изключително много места няма никакво покритие на GSM-ми.Това по рекламите не го вярвай.

До jojo, Ако бяха останали нямаше да има такива разпалени коментари, а само щяхте да напишете - жалко за трите млади живота.

Моля ви не апелирайте към хората, особено към младите да не ходят зимата в планината...Ако там загиват един, двама или десет през зимата, в града от дрога, алкохол и депресия умират стотици! Нека планината не е заплаха, а храм, в който трябва да влизаме с необходимото уважение, респект, отговорност и подготовка.

napalno sam saglasna s Teb!!!...

Vseki e otgovoren sam za sebe si! Ne sydete momchetata.

Боже, млад човек и да си отиде така нелепо. Сигурно не е било лесно да се оцелее в тези метеорологични условия, но това че изоставят Дамян за мен означава, че предварително са го прежалили, знаели са, че няма да оцелее.

Така наречените СОФИАНЦИ са най-калпавите в пряк и преносен смисъл туристи. 1978г. зимата януари месец група сандъци/военни/ пръгнали от Петрохан са х.Ком.По пътя се резкъсали и взеха да пристигат от 3 следобяд та чак 7 вечерта. Когато се преброиха се оказа,че трима липсват.Айде юрош по байрите!!!Два дена ги търсихме!!!А нашите юнаци докато ги търсим си пиели ракийката у дома на топло.Както се казва коментара е излишен.

Дамян бил НЕПОЗНАТ!!!Тия двамата са класически паникьори и страхливци!Те ще носят цял живот греха на Юда!В планината,или морето няма място за такива!Да,избора е труден,но си е техен...Бог да прости Дамян!

НЕ ПРИЕМАМ НАПЪЛНО НАПИСАНОТО ОТ АВТОРА.ВЯРНО Е ,ЧЕ ОБСТАНОВКАТА Е БИЛА КРИТИЧНА НО ПРИ ТОЛКОВА ХОРА ДА СЕ ИЗОСТАВИ ЧОВЕК В БЕДСТВИЕ Е НЕПРИЕМЛИВО.КАКВО ЗНАЧИ ДОБРЕ ЕКИПИРАНИ GPS ИМАЛИ ЛИ СА В СЕБЕ СИ.АКО СА ИМАЛИ ЗАЩО НЕ СА ЗАСЕКЛИ КОРДИНАТИТЕ НА ИЗОСТАВЕНИЯ.НЕ ПРИЕМАМ ДА СЕ ИЗОСТАВИ ЧОВЕК В ТАЗИ СИТУАЦИЯ НЕЗАВИСИМО ДАЛИ Е ПОЗНАТ ИЛИ НЕПОЗНАТ.МИСЛЯ ,ЧЕ Е ИМАЛО ВАРИАНТ ЗА ОРГАНИЗАЦИЯ ЗА СПАСЯВАНЕ ПРИ НАЛИЧИЕ НА ТЕЛЕФОНИ РАДИОСТАНЦИИ И GPS.

НЕ СЕ ПРАВЕТЕ НА МЪЖЕ,ДРАГИ ПУБЕРТЕТИ... БАЛКАНА НЕ Е НОЩЕН КЛУБ НА ДВЕ КРАЧКИ ОТ МАМА!!!

От 16 годишен ходя по планините,алпинист,п мои приятели загинаха често от небрежно отношение към планината и криещи опасности с които бяха наясно.За съжаление и една от причините е лошата организация.Мисля че е крайно време да се създадът клубове със статут за отговорност ,обучение и организация . Сега много младежи идващи в глямия градв желанието си да се докажат са оставени на произвола на съдбат без необходимата подготовка.

Да се веселиш във високата планина не е като да се веселиш в кварталната дискотека. Загиналият (мир на праха му) е трябвало да е наясно със собствените си възможности и екипировка. А иначе времето там може да се развали внезапно и чак тогава да се сетиш че така излагаш на риск собствения си живот, а и този на другите - защо чак тогава, защо?

Ами да , какъв е изводът от някои писания дотук - проблемът на давещия се , е в самия него.Всеки да гледа себе си.Такъв е живота.

Хора, не знаете какво е да се изгубите в планината. Какво става с човешката душа, когато паниката започва да те обзема по съвсем истински причини: че просто може да не се прибереш през този ден. Аз съм се губил с двама приятели във Витоша (звучи смешно, нали). Ще ви кажа, само че беше лято и хубаво време. Лека паника започва да ни обзема, когато тръгнахме да се връщаме, но поради залязването на слънцето не можахме да намерим пътеката, а още преди това се бяхме изгубили. Бяхме в северната част на Витоша. Започнаха да прииждат големи черни дъждовни облаци, което допълнително ни смути. Лутали сме се два-три часа като луди, светещи си с мобилен телефон Самсунг 210, за да знаем поне къде стъпваме. Не бяхме и добре облечени. Независимо, че не беше много студено, облаците се разсеяха и не заваля и все пак горе-долу виждахме къде стъпваме се поуплашихме. Вече разбирате ли каква ОГРОМНА разлика има между нашето примитивно загубване в една безобидна планина през лятото и една планина като Стара планина и връх Ботев, където е било много голям студ, вятър, сняг и мъгла. Ако бях в такава обстановка щях да изпадна наистина в голяма паника, защото само човек, който се е губил в планината знае какво е чувството да бъде сам (или почти сам) в такава обстановка. Този, който е починал (лека му пръст) е умрял мъчително не само от студ, а и от големия страх, че е изостанал и от неоправданите надежди, че всеки момент, до като мръзне може да дойде помощта, която три дни не е дошла.

Хора, не знаете какво е да се изгубите в планината. Какво става с човешката душа, когато паниката започва да те обзема по съвсем истински причини: че просто може да не се прибереш през този ден. Аз съм се губил с двама приятели във Витоша (звучи смешно, нали). Ще ви кажа, само че беше лято и хубаво време. Лека паника започва да ни обзема, когато тръгнахме да се връщаме, но поради залязването на слънцето не можахме да намерим пътеката, а още преди това се бяхме изгубили. Бяхме в северната част на Витоша. Започнаха да прииждат големи черни дъждовни облаци, което допълнително ни смути. Лутали сме се два-три часа като луди, светещи си с мобилен телефон Самсунг 210, за да знаем поне къде стъпваме. Не бяхме и добре облечени. Независимо, че не беше много студено, облаците се разсеяха и не заваля и все пак горе-долу виждахме къде стъпваме се поуплашихме. Вече разбирате ли каква ОГРОМНА разлика има между нашето примитивно загубване в една безобидна планина през лятото и една планина като Стара планина и връх Ботев, където е било много голям студ, вятър, сняг и мъгла. Ако бях в такава обстановка щях да изпадна наистина в голяма паника, защото само човек, който се е губил в планината знае какво е чувството да бъде сам (или почти сам) в такава обстановка. Този, който е починал (лека му пръст) е умрял мъчително не само от студ, а и от големия страх, че е изостанал и от неоправданите надежди, че всеки момент, до като мръзне може да дойде помощта, която три дни не е дошла.

Треперела ли си, значи си нямала хипотермия. Аман от преиначаване на фактите. Всички тука дето говорят, че не е трябвало да го изоставят сте едни форумни плъхове, които и идея си нямат от зимни планински условия, а филосовстват на топличко у дома. Според вас по-добре ли щеше да е да има трима мъртви, отколкото един? Не ми отговаряите, въпроса е реторичен.

Учудвам се някои писания тук, от които личи, че пишещите не са попадали в трудни условия в планина. Особено, след като не се знаят фактите със сигурност. Да-а-а, много е лесно пред компютъра на топло! И вероятно всички критикари биха предпочели да си спасят животеца, пред голямата вероятност да го изгубят. Никой не може да каже как би постъпил, ако попадне в такава ситуация. Може само да каже как би искал да постъпи, но това е друго нещо!

Планината е прекрасна,научете се да я обичате.С природата и нейната сила трябва да се внимава.Когато нямате необходимата подготовка и екипировка питайте,това не е срамно.Винаги тръгвайте с опитни водачи и ще оцелеете.Аз съм аматьорка и за това винаги ходя с организирана група и опитен водач, имало е трудни ситуации но опитните планинари знаят кога да тръгнат и дали може да се рискува. На два пъти преценката на водача е спасявала групата- веднъж на Амбарица ,а после в района на х.Дерменка. Няма безгрешни и никой няма право да бъде съдник без да е присъствал в конкретната ситуация. Извинете за поученията, но много хора от форума трябва малко да си поозъптят езика. Жалко за Дамян и близките му

Извинявам се!!!

Не сме на война. Но не сме и на разходка до дискотеката. Планината зиме не е детска катерушка, особено при съотвената прогноза на синоптиците, че се очаква по планините..... Дамян какво е търсил и защо по това време? Друг ли е трябвало да преценява докъде са му силите и докъде - силата на природата? Онези хора вкупом с него ли е трябвало да мрат, след като да го влачат полужив им е било неописуемо трудно?.. Тази краста, планинарството, е особена. Затова, не обвинявайте в нисък морал и егоизъм момчетата, които не са могли да го измъкнат...

Kadeto ima ALPINISTI vinagi taka stava. Ka4eli go gore s losh ekip, zariazali go, i drugi poske da go spasiavat. Taka beshe i kogato biaha na Everest. Tam puk niamalo kislorod i t.n. NIKOGA niama da se razbere istenata, kakto za Everest taka i za Stara Planina.

Напълно оправдавам момчетата ,ходил съм доста и знам какво е. При силен вятър и мъгла усещането за студа е като при -50 градуса ,а и в дълбокия сняг човек едвам се пидвижва сам па камо ли да носи някой. Те са били само двама и е било ужасно трудно в такова време!!! Морална вина имат ,според мен хората ,които са го завели там и не са му обяснили за какво точно става дума ,планината не е шега работа. Даже и лятно време може да е коварно , за това всеки трябва да е подготвен с нужната екипировка ЗАДЪЛЖИТЕЛНО , не може да държиш отговорни дугите за своята безотговорност!!! .....дори лятото температурите горе падат под нулата.... а и не вървиш по равен тротоар........