Младите хора, нискообразованите, жителите на столицата, ромите и бедните по-често от останалите не знаят към кого да се обърнат в случай на земетресение. 

След силния трус в Перник премиерът Бойко Борисов нареди при земетресения с магнитуд над 4 по скалата на Рихтер населението да бъде информирано с мегафони.

Социолозите регистрират най-слаба информираност сред населението, когато става дума за институциите, от които хората трябва да търсят помощ при земетресение. 26 на сто признават, че не знаят към коя институция да се обърнат, а 7 процента заявяват, че не възнамеряват изобщо да търсят помощ от институции.
Институциите на местната власт са първите, за които хората се сещат. Това твърдят 22 на сто от анкетираните. На местната власт разчитат най-възрастните, нискообразованите, представителите на етническите малцинства, бедните хора и жителите на малките градове и селата.

Най-масовата реакция при земетресение - на 58 процента от анкетираните, е да напуснат сградата и да стоят на разстояние от нея. 40 процента биха избрали безопасно място в жилището си, където да изчакат да премине трусът. Само 9 процента от участвалите в изследването посочиха, че не знаят какво да правят в подобна ситуация.

Независимо от това дали ще останат вкъщи или ще излязат на улицата, 7 процента от интервюираните твърдят, че ще предприемат допълнителни действия: ще помогнат на близките си, ще вземат неща от първа необходимост, ще изключат електрозахранването и др.

Основните източници на информация за развитие на ситуацията в случай на земетресение са телевизиите - посочени от 46 на сто, радиостанциите - от 26 процента и Интернет - от 14 процента. За 7 на сто основен източник на информация при земетресение са роднини, приятели, съседи, близки и познати. Високата степен на информираност за необходимите действия в случай на земетресение не кореспондира достатъчно с практиката.
Има хора, които са склонни да се предоверяват на неофициални и непроверени източници на информация, което крие риск от разпространяване на слухове, преминаване към неадекватни действия и създаване на паника сред населението, констатират социолозите.

На единния европейски телефон 112 за спешни и аварийни обаждания биха позвънили 19 на сто, а 17 процента биха потърсили Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" на МВР. Други 11 процента твърдят, че биха търсили помощ от МВР, без да уточняват име на дирекция или служба във ведомството. Високообразованите, хората на възраст между 40 и 49 години и заможните жители на страната биха търсили помощ от телефон 112 и ГД "Пожарна безопасност и защита на населението".