Левски се превърна за нас в пример за достойнство, далновидност, почтеност, героизъм, саможертва, смелост, правдивост, за добродетелност.

Историята го определи като икона на българската свобода, Васил Иванов Кунчев – Левски е един от ония политически мъже, които още приживе с целостта на личността и идеите си, с единството на думите и делата си печели признание, а след героичната си гибел става знаме на всичко чисто, демократично и напредничаво в българското историческо развитие.  

Вътрешната революционна организация, създадена и ръководена от Васил Левски, не само бележи връх в дълголетното освободително дело, но и стои в основата на следващото развитие на българската национална революция – на Априлското въстание и освобождението на България от османско владичество. Наред с националните си измерения Вътрешната революционна организация е постижение и за европейското национално-революционно и демократическо движение през ХІХ век.  

Васил Левски е последователен революционер – демократ и борец за “свята и чиста република” и преди всичко за свобода – лична, национална, общочовешка.

Историци спорят къде е гроба му, има ли предателство, но никой в годините не можа да оспори, че Левски е борец за равноправието между народите, за политически и граждански права на етносите и малцинствата, за демократично устройство на обществото – българското, балканското, общочовешкото. Наред с историческите си заслуги, Левски е неизменен “Апостол на българската свобода” и синоним на политическия и нравствен идеал на българина.  

Хроника за живота на Левски:

1837, юли 6/18 – В семейството на Гина и Иван Кунчеви в Карлово се ражда синът им Васил – бъдещият Апостол на българската свобода.

1852 – 1858 – Послушник на вуйчо си х. Василий, учи в Стара Загора в класно училище и посещава курс за свещеници.

1858, декември – Приема монашески сан в Сопотския манастир „Св. Спас” и духовното име Игнатий.

1862, март – Тайно напуска Карлово, заминава за Белград и се включва в Първата българска легия, където получава прозвището си Левски.

1864, Великден – Отказва се от монашеството – сваля расото, отрязва косите си и ги предава на своята майка.

1864, май 6 – Става учител в с. Войнягово, Карловско.

1867, април 28 – Преминава с четата на Панайот Хитов в Българско като знаменосец.

1867, септември – Включва се във Втората българска легия в Белград.

1868, декември – Предприема пътуване с параход до Цариград, а в началото на януари 1869 г. започва първата си обиколка в Българско.

1869, май – август – Осъществява втора обиколка из Българско.

1869, септември 23 – Подкрепя създаването на Българското книжовно дружество (днес БАН).

1869, късната есен – Участва в създаването на БРЦК в Букурещ.

1871 г. – В началото на годината създава „БРЦК в Българско” с център Ловеч.

1871, септември – Подготвя се проектоуставът на революционната организация – известната „Нареда…“, в изработването на която участва и Васил Левски.

1872, 29 април – 4 май – Участва в първото общо събрание на БРЦК в Букурещ, което приема Устав и Програма на избрания Централен комитет. Васил Левски единствен получава специално пълномощно да представлява БРЦК в българските земи.

1872, юли 1 – Завръща се в Българско и се заема с разпространение на приетите документи на БРЦК.

1872, септември 22 – Обир на турската поща в Арабаконак, организиран от Димитър Общи.

1872, септември – Създаден е първият Окръжен комитет в с. Голям извор, Тетевенско.

1872, декември 27 – Васил Левски е заловен в Къкринското ханче.

1873, януари 5-9 – Изправен е на разпити пред извънредната следствена комисия в София.

1873, януари 14 – В заключителен протокол на комисията е обоснована и предложена смъртната присъда за Апостола, която се изпраща на Султана за потвърждаване.

1873, февруари 6/18 – Васил Левски е обесен край София, близо до мястото на сегашния му паметник.