Цветница е подвижен християнски, но и народен празник, който се празнува, както в православната, така и в католическата и протестантската църква една седмица преди Великден, в неделята след Лазаровден.

Нарича се още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден или (в западните църкви) Палмова неделя. Празникът се пада в шестата неделя на Великия пост.

На този ден в църквата се отслужва молитва и се благославят върбови клонки. Те се раздават на вярващите и всеки ги отнася до дома си за здраве. Пак за здраве се окичват с върбови клонки портите и се сплита венче от осветената в църквата върба. Върбовите клонки символизират палмовите, с които е бил посрещнат в Йерусалим Исус Христос.

В този ден, който е през периода на постите, се разрешава риба. Имен ден празнуват всички, които носят имена, произлизащи от названия на растения: Ангел(ина), Биляна, Божура, Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Гергин(а), Гроздан(к)а, Далия, Дафина, Делия, Делян(а), Дилян(а), Димитър-другото име на Богородичката е Димитровче, Динка, Детелин(а), Елица - идва от Ела, Жасмина, Здравка, Здравко, Зюмбюл(ка), Ива, Иглика, Калин(а), Камелия, Карамфил(к)а, Китка, Латинка, Лили, Лила, Лилия, Лиляна, Лора, Люлина, Маргарита, Магнолия, Малина, Нева, Невен(а),Незабравка, Петуния, Ралица, Роза, Росен, Росица, Смилян(а), Теменуга, Теменужка, Трендафил(ка), Фидан(к), Ангел(ина), Цвета, Цветан(а), Цветанка, Цветелин(а), Цветомир(а), Цветослав(а), Цвятко, Череша, Явор(а), Ягода, Ясен(а), Ясмина и др.

Религиозната страна на празника показва, че на този ден християнската църква празнува влизането на Иисус Христос в Йерусалим в дните преди еврейската Пасха. Според евангелистите Христос пристига в града, яздейки магаре, а вярващите го посрещат, като разстилат пред него дрехите си и маслинови клонки. След като възкресил престоялия четири дни в гроба Лазар, брат на сестрите Марта и Мария, Иисус Христос тръгнал за Йерусалим. Когато наближил града с придружаващите го ученици и стигнали до Витфагия, той пратил двама от тях да отидат в селото и да му доведат вързаната в началото на селото ослица и с нея осле, а ако някой ги попита защо правят това, да кажат, че е потребно на Господ. Като разбрали, че ослицата е за Христос, никой не им попречил. Той я възседнал и така влязъл тържествено в Йерусалим. Вестта за възкресението на Лазар вече го изпреварила и хиляден народ тръгнал към Витания, за да го посрещне. Народът, виждайки в Исус Христос Спасителя, възторжено размахвал палмови клонки и хвърлял цветя пред нозете му. Фарисеите пък наредили на Христос да забрани на народа да ликува, на което Той отвърнал: "Казвам ви, че ако тия млъкнат, камъните ще завикат". Шествието продължило и от височината на Елеонското възвишение до храма. Христос изгонил оттам събралите се в двора му продавачи и купувачи на разни стоки и извършил множество изцерения на болни и недъгави хора.

Днес католиците по целия свят празнуват Великден (Възкресение Христово, Пасха) - денят, в който християните празнуват възкресението на сина Божи Иисус Христос. Разликата в датите Разликата между католици и православни, която се наблюдава в датите на отбелязване на Великден, е, че по отношение на Великден православните спазват “идеализирания“ Юлиански календар, който междувременно е изостанал с 13 дни от коригирания Григориански календар. В този смисъл, когато по Юлиянския календар стане 21 март, по светския вече е 3 април. На тези две дати луната има различно положение, тринадесет дни представляват приблизително половин месец.

Папа Бенедикт XVI отправи послание към християните за Великден, предаде БНТ. Папата отслужи месата за Великден, който празнуват днес католическите християни по целия свят. Около 100 хиляди вярващи се събраха на площад „Св. Петър” в Рим за церемонията. Цветята на площада и украсата на базиликата са от Холандия.
Папата отправи поздравление за Великден на различни езици, включително и български.
През нощта главата на Римокатолическата църква отслужи 3-часовото Великденско бдение, с което започва честването на Христовото възкресение.