На което и от летищата му да пристигнете, стигането до центъра е лесна и евтина мисия с автобус и доста скъпо с такси. Най-добре изберете хотел в сърцето на града – ако „Принчипе ди Савоя” до централната гара, където кой знае защо отсядат богатите българи, доста по-изисканият „Карлтън Бальони” на най-елитната търговска виа „Спига” или бутиковият „Булгари” на частна улица и мащабният „Армани” недалеч не са ви по джоба, с бюджет като за 3 звезди можете да вземете „Стар” зад Скалата или с четиризвезден – „Гранд хотел Плаза” на пиаца „Диас” зад Кралския дворец на 2 крачки от площада на Дуомо – прочутата готическа катедрала.

Вариант е и „Стар хотел Роза” зад наистина впечатляваща черква, в това число и заради прекрасния си ресторант „Марино ал Конте Уголино” – нетуристически, оригинално италиански (флорентински), леко старовремски и пълен с богата средна класа – хора от банките и борсите в една от преките на миланската „Витошка” – корсо „Виторио Емануеле”. Същото име носи т.нар. Галерия – неповторим безистен между площадите на двете основни забележителности на града – Дуомо и Скалата. В центъра под купола му от безброй стъклени мозаечни плочи е изобразен бик. Ако се завъртите върху тестисите му, това носело късмет вярват местните хора.

Зад гърба ви ще остане „Хаят”, а наблизо пред вас е единственият в Европа седемзвезден хотел. Ще видите малкия бутик с магазин на „Гучи” по пътя от катедралата към Скалата, а до него е мястото за пица – малко ресторантче на име „Салото” или „Салончето”. Първото впечатление, когато попаднете на площада на Скалата, на който ви извежда Галерията, е колко малка ще ви се стори тази сграда, макар и надстроена с цилиндър над покрива при последния ремонт преди десетина години.

Ако сте истински сноб, ще посетите и спектакъл в най-прочутия оперен театър на света, чийто салон наистина впечатлява, включително и с часовника над сцената, който отброява за нетърпеливите всеки пет минути от представлението, а за другите разсейващи се на гърба на всяка седалка и пред очите на седящите на задния ред тече превод на онова, което се пее на сцената. Забавно е да се ходи на опера в Милано и за да се гледат „мененгините” – кореняците, особено жените над 50, чиято „униформа” са скъпите кожени палта. Но тях ще ги видите и в ретро трамваите на 113 години, които минават пред театъра – например пресичащата почти целия град Единица.

Ако е ден, площадът на Скалата ще ви примами срещу театъра, като по виещата се улица, ще излезете до т.нар. Квадрат на модата. Попадате първо на неговата улица „Вери”, която е обетованата земя на мъжкия стил. Тя води до митичната „Монте Наполеоне”. На ъгъла е „Кова” – повече от вековната класическа сладкарница на града, където сгушени по малките масички и нагъчканите около тях столове, като нищо ще имате супер модел, футболист от „Милан” и „Интер” или световна звезда, дошла на шопинг, докато пие най-доброто кафе в града или хапва някое от мъничките парчета торта, затова пък скъпички, които сервират – специално внимание към тукашния „Сахер”, който няма общо с виенския оригинал, но има основа от блокче шоколад.

От този ъгъл започва една от най-приятните улици в града „Сант Андреа”, с бутиците на световни брандове, която води до пешеходната виа Спига, която вече споменахме. Тя води началото си от основния бутик и бара на Долче и Габана, които живеят на един хвърлей място в стара кооперация на близка виа „Сан Дамиано” – вече на различни етажи. И стига с низ от бутици до уникален деликатесен магазин, където може да вземете от толкова обичания от италианците трюфел. Излиза между римската стена на площад „Кавур”, а по диагонал и огромният магазин и хотел на Армани, който живее до него – на най-елитната в града улица на градините зад търговския си център.

Точно пред вратите му излиза успоредната и вече спомената „Монте Наполеоне” – меката на световния шопинг, където като нищо ще срещнете самия Крал Джорджо, както наричат в Италия милиардера Армани, както и всякакви други звезди. От неговия палат сте на две крачки от Скалата. В случай, че изберете да минете „зад гърба” на прочутия театър, на малката уличка до него, ако свърнете вдясно на светофара, идвайки от „Манцони”, ще се озовете до прочутото кафене „Верди”. Там ще видите портретите на оперните звезди на всички времена, можете да хапнете прекрасна лазаня със син домат – нещо твърде типично.

Малко по-надолу е стартът на улица „Брера” с много интересно магазинче за „винтидж”, което си заслужава да видите – оставени дрехи от супер марки с колекционерска стойност. Малко е мрачна, но ви отвежда в едноименния квартал, който е мястото за една незабравима миланска вечер. Редом с прочутата Академия Брера, е цял квартал с малки ресторанти и барове, наистина впечатляващ не само по време на местния карнавал. По улиците като „Фиори Киари” и „Фиори Оскури” магазинчета за всякакви чудни неща като например бутици за ръчно правен сапун – от такъв, който помним, че си правеха сами нашите селски прабаби, до съвременни дизайнерски вариации на тази тема.

Ако имате късмета да не вали, а в този град е като в Лондон с лошото време – потиснатите местни хора именно заради несекващите мрачни дни ги избива на дизайн, освен африканци с чаршафи, отрупани с ментета, ще се натъкнете и на истински гадателки. Някои имат само карти таро на малките си масички, а други дори вядат стъклени топки. Заслужава си да дадете малко пари и време на тези жени, които обикновено казват само хубави неща. „Експириънсът” е запомнящ се.

От метрото „Ланца”, което е до центъра на Брера, на другия ден можете да свърнете към Двореца на Сфорците, който е грозноват, но импозантен, или към корсо „Гарибалди” и „Корсо Комо”. В първия случай, вместо да си губите времето в палата, разходете се из прекрасния му парк, хвърлете поглед в Музея на модерното изкуство, в прочутите барове до него – единият е на Кавали, стигнете до Триумфалната арка. От нея нагоре за вашата втора миланска вечер има невероятна младежка зона с много лъскави ресторанти и барове. Ако от „Ланца” и Малкия театър до метрото тръгнете по корсо „Гарибалди” ще попаднете в прекрасна типично италианска пешеходна зона. На две крачки от тукашния Китайски град, бившият работнически квартал е преобразен. Вляво има красива сграда, която е нещо като пенсионерски клуб, където привечер се събират да танцуват танго.

Има заведения с уникални имена като „Остерия деи Поети” – гостилницата на поетите, какви ли не кътчета и местенца за ценители, сякаш сте влезли в някой класически италиански филм. Така, докато си вървите тихо и кротко, ще излезете на преливащия корсо „Комо”. Освен дискотеката „Злато” на Долче и Габана и други нощни клубове, тази улица, която стига до небостъргачите от Ситито на Милано, е световноизвестна с първия консепт стор. В стар вътрешен двор и неговите сгради – някога манифактури, е побран първият такъв магазин на планетата. Той е зареден само с уникални и специално правени за него модели на големите световни модни брандове. Неща, които не можете да купите другаде. Това е на първия етаж, където има и прекрасно бистро. На горния има феноменална книжарница за фотоалбуми, тематични книги и всякаква готина музика. В английския двор има и бутиков хотел със само няколко стаи.

Ако търсите обяснение и място, представляващо Милано в цялата му същност – ето това е то. Уж сиво и скучно, а всъщност невероятно цветно и интересно – град на детайла, както се казва. Приятно пътуване!

А защо за Великден да не прекарате един прекрасен ден и в Рим.