България не е изразявала такава позиция, с писма няма как да се решат толкова важни въпроси, подчерта министърът на енергетиката.

По-рано Ройтерс съобщи, че в писмо до Европейската комисия 10 страни членки на Евросъюза, сред които и България, са се обявили против разширяване на газопровода "Северен поток" до Германия, заобикаляйки Украйна.

Петкова обясни, че, за да се вземе решение, то трябва да бъде обсъдено от Съвета по европейски въпроси към МС, да има и решение на Съвета по енергийна сигурност, да бъдем запознати с цялата фактическа обстановка.

Петкова потвърди, че страната ни работи целенасочено за диверсификация на източниците на доставка на природен газ в отговор дали може да бъде възроден "Южен поток" след влошаване на отношенията между Турция и Русия.

Тя припомни, че са налице всички предпоставки да се превърнем в газоразпределителен център - географско положение, добра газопреносна инфраструктура - на наша територия се намират 80 на сто от компресорните станции в региона, което било важно за осигуряване реверсивността на потоците на природен газ.

На 4 септември 2015 г. "Газпром" (51%) и компаниите BASF (10%), E.ON (10%), френската ENGIE (9%), OMV (10%) и Shell (10%) подписаха споразумение за създаване на газопроводна система "Северен поток-2". Капацитетът на газопровода е 55 милиарда куб. м на година. Газът ще бъде пренасян през Балтийско море направо до Германия, Великобритания, Холандия, Франция, Дания и други страни, като ще заобиколи Украйна. По този начин стратегическите енергопотоци ще прескочат Полша, Унгария, Словакия и Украйна.

Веднага след подписа Украйна, балтийските държави и Словакия разкритикуваха планираното разширение на газопровода.

ЕК вече поиска от Русия повече подробности за проекта, за да провери дали той отговаря на европейските правила.

Премиерът Бойко Борисов пък заяви, че България държи когато в ЕС се разглеждат газовите проекти Северен и Южен поток - те да бъдат мерени с един аршин.

Първата линия на газопровода "Северен поток" за преки доставки на руски газ до Германия и Западна Европа по дъното на Балтийско море, бе пусната в експлоатация през ноември 2011 г.