За решението на съда съобщи един от най-известните правозащитни адвокати у нас Михаил Екимджиев, който е участвал в защитата на пострадалите, съобщиха "Правен свят" и Mediapool. Информацията беше разпространена и от Българския хелзински комитет.

На 17 февруари 2004 г., около 13 часа и 15 минути, в дома на Александър и Живка Христови в Бургас нахлуват въоръжени и маскирани служители от тогавашната Национална служба за борба с организираната престъпност (НСБОП). Причината - Христов е заподозрян като подбудител и помагач за фалшифициране на валута (през март 2007 г. той е осъден на 6 г. затвор).

Въпреки че при ареста мъжът не оказва никаква съпротива, той е повален на земята и ритан пред очите на съпругата му, 5-годишната му дъщеря, тъщата и съседи. Един от антимафиотите дори опира дулото на пистолет в главата на плачещото момиченце и му крещи да замълчи. Когато майката опитва да защити детето си, служителят на МВР опира пистолета във врата й и нарежда да го накара да млъкне.

Антимафиотите претърсват два часа жилището без да кажат какво търсят и без да покажат разрешение от съдия. Не откриват нищо. Христов е задържан под стража до 20 май 2004 г.

Междувременно съпругата му подава сигнал в Сливенската военна прокуратура за полицейското насилие и нарушенията на закона по време на ареста. В жалбата си Христова пише: "Виждайки всичко се опитах да защитя детето и съпруга си от зверството на тези хора, след което пистолетът беше опрян в моето гърло придружено с крясъци: "Млъкни или ще те убия и изведи това дете оттук, накарай го да млъкне". Тези действия се извършваха от един от мъжете. Беше синеок, с руси мустаци. По принцип никой не се представи. После взех детето, той се наведе, при което пистолетът падна до главата на съпруга ми, който лежеше повален на земята. Пистолетът беше зареден..."

Последователно Сливенската военно-окръжна прокуратура, после Военно-апелативната прокуратура и Върховната касационна прокуратура отказват да образуват наказателно производство. Нито една от тези инстанции не разпитва свидетелите на полицейската акция – нито съседите, нито тъщата на Христов, нито дори самия него. Единствените разпитани са един полицай и следовател, който твърди, че е пристигнал след ареста и не е видял никакви белези на насилие.

Европейските магистрати обаче установяват нарушение на забраната за нечовешко и унизително отношение, защото оплакванията за малтретиране не са били разследвани адекватно – констатация, която Европейският съд прави почти по всяко дело за полицейско насилие срещу България, коментира Екимджиев.
"Държавата не е изпълнила задължението си да осигури при всяко оплакване за нечовешко и унизително третиране ефективно разследване. 19 години след ратификацията на конвенцията, България не е криминализирала проявите на нечовешко и унизително третиране, които причиняват само психически травми", се казва още в решението на съда.

По повод шока за 5-годишната дъщеря магистратите намират, че в българското законодателство има празнота за причинените психически травми.
Съдът отбелязва още, че както по други дела срещу България, в които са замесени служители от спецзвена, полицаите не са били идентифицирани и разпитани, тъй като са били с маски. Магистратите в Страсбург изразява сериозни резерви относно използването на маскирани и въоръжени полицаи, особено при арест в семейна обстановка, където въоръжената съпротива е почти напълно изключена.

Това изцяло се отнася и до казуса в Кърджали от миналата година със семейство Мустафови, казва още адвокатът. През май, след повторната проверка на случая, назначена от Върховната касационна прокуратура, четирима полицаи бяха обвинени в силово нахлуване в чужд дом, като един е разследван и за нанасяне на лека телесна повреда на дъщерята.