Европейският съд за правата на човека постанови, че той трябва да бъде обезщетен с 15 000 евро за дължимото му от 1 февруари 2006 година възнаграждение, както и с лихвите върху тази сума за 12-те години неизпълнение. Освен това България е осъдена да плати на адвоката и 2000 евро компенсация за неимуществени вреди, съобщи "Лекс".

Историята започва на 15 юли 2004 г., когато Чорбов сключва договор с Министерството на земеделието и горите, за да го представлява по дело в арбитражния съд в Париж. Така ведомството му е дължало хонорар от 58 100 лв. Половината от сумата е платена още тогава, а останалите били дължими след края на делото.

То приключва на 28 ноември 2005 г. и след около месец адвокатът иска от министерството да му плати. Но не получава парите си. Затова си изважда изпълнителен лист и отправя нотариална покана до ведомството. То пак не плаща и Чорбов търси съдействие от омбудсмана. От земеделското министерство отговарят на обществения защитник, че парите не са предвидени в бюджета за 2006 г., но това ще бъде направено за следващата година.

Три месеца по-късно обаче ведомството иска от Софийската адвокатска колегия да образува дисциплинарно производство срещу Чорбов, защото бил действал противно на интересите му като клиент. Колегията го прекратява след като установява, че той никога не е накърнявал интересите на ведомството.

То обаче завежда дело срещу адвоката за обезщетение от 568 897,90 долара, както и да бъде осъден да върне платената половина от хонорара и за още близо 4700 лв. (8% от хонорара) като санкция за конкретно неизпълнено от него задължение по договора.

През 2009 г. съдът отхвърля изцяло иска. Същото прави и по-горната инстанция година по-късно, но постановява, че адвокатът все пак дължи 4700 лв. като санкция за това, че е пропуснал да предаде на ведомството искане от арбитъра за оригинал на документ.

През 2011 г. Върховният касационен съд слага край на делото, като остава в сила предишното решение.

Адвокатът отново праща нотариална покана до министерството - и същата година, и през 2013 г. Отново без успех.

Така се стига до съда в Страсбург, който постановява, че ведомството не е оспорило изпълнителния лист, издаден в полза на адвоката за дължимия му хонорар, и така е нарушено правото му на собственост.

Освен това европейските магистрати изтъкват, че в България процедурата по принудително изпълнение на влезлите в сила съдебни решения не е приложима при искове срещу държавата и че няма специална процедура, която би могла да ускори или отстрани отрицателните последици от забавеното изпълнение в такива случаи.