По този показател България се нарежда на първо място сред страните-членки на Европейския съюз, предадоха БТА и БНР.

Проучването е на УНИЦЕФ и е направено от изследователска агенция EСТАТ в периода 1-17 септември 2014 г., а дискусиите с фокус групите - на 7 и 21 ноември и на 4 декември миналата година.

Изчисленията на база 15-24 годишните в страната, показват, че има 167 670 млади хора, които не за заети и не участват в никаква форма на обучение.

Tези младежи, наречени от някои изследователи и като млади хора със статус нула, имат свои имена и перспективи и от всички нас зависи как ще решим проблемите им, коментира Наталия Георгиева от УНИЦЕФ.

"Загубите за икономиката ни са за близо 2 млрд.лв годишно, а щетите откъм човешки потенциал са още по-големи", сочи извод на изследването.

Резултатите от проучването сочат, че делът на младите хора, които не правят нищо, в училищна възраст е малко под 11 процента, а сред по-големите достига 28 на сто.

Данните на НСИ от последното преброяване показват, че 1,2 на сто от населението на възраст над 7 години никога не е посещавало училище.

Съществен дял в групата са младите хора, отпаднали преждевременно от образователната система.
Според изследването общо 47 на сто от младежите, които не се занимават с нищо са прекъснали обучението си преди завършване на средно образование, а всеки четвърти е напуснал училище преди да е приключил с основното си образование.

Младите хора със завършено средно образование, които нито работят, нито учат са 48 на сто от всички в групата, а тези, които започват да учат във висши училища, но поради някаква причина прекъсват образованието си, са 0,4 на сто.

Пет на сто са пък тези, които са със завършено висше образование.
Те остават извън пазара на труда, защото не успяват да намерят подходяща за квалификацията си работа или не са доволни от заплащането.

Националното изследване показва, че 51 на сто от младите хора в групата са от ромската и от турската етнически групи.

Друг рисков фактор за присъединяване към групата е типът населено място. Изследването показва, че 63 на сто от младите хора, които не учат, не работят и не се обучават, живеят в села и малки градове.

Вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин, коментира, че докато не се вдигне общото равнище на доходите, не може да се очаква ентусиазъм от всеки млад човек да почне работа.

"Проблемът с мотивацията е много сериозен и решението му минава през увеличаване на заплащането, тъй като същите тези младежи се съгласяват да работят тежка селскостопанска работа в чужбина", добави той.

Калфин информира, че преди предстоящия летен сезон от туристическия бранш са заявили много свободни места, но не успяват да намерят персонал, вероятно и заради заплащането.

"Проблемът с младежите, които нито работят, нито учат, нито са в някаква форма на квалификация има няколко измерения - изявен е както регионално, така и по отношение на етническите общности и по различно качество на образование", обобщи министърът.

Според Ивайло Калфин проблемът е най-сериозен на местата, където директори водят деца, че са обхванати от образователната система, а реално децата не посещават училище.

Тревожен е феноменът деца да са по-малко образовани от родителите, смята министърът.

Калфин смята, че данните от изследването на УНИЦЕФ, представено днес, ясно показват, че няма етническо оцветяване на проблема, а че е за цялото българско общество.