Президентската институция се ползва с най-голямо доверие и одобрение. Всички други институции у нас имат негативен рейтинг. Това съобщи социологът Юрий Асланов, директор на Агенция АФИС по повод резултатите от последно проучване на общественото мнение на агенцията.

„По всички конфликтни точки на тази кампания, която управляващите раздигнаха срещу личността на президента и дейността на президентската институция, позитивните оценки на гражданите гравитират на страната на президента.

Одобрението е за всеки един от конфликтните въпроси, въпреки че кампанията е дала резултат и президентът е загубил в сравнение с нивото на доверие, с което е стартирал мандата си, но не толкова колкото правителството, обясни Асланов, цитиран от "Фокус".

Когато се атакува човекът с най-високия рейтинг в държавата, не може да се очаква, че ще бъдат спечелени някакви точки и по-скоро мнението на гражданите се прехвърля на страната на президента, посочи социологът.

Президентската институция не се е ползвала с толкова високо доверие от доста години,  обясни и социологът Стефан Георгиев от агенция АФИС по БНР. Той коментира и последното изказване на Корнелия Нинова от Бузлуджа. Тя предложи президентът да определи директора на нова организация за борба с корупцията.

Идеята за президента като принципал на новия антикорупционен закон е интересна. Обаче, прави впечатление, че БСП продължава да се носи на тази инерция от президентските избори, това доверие, коментира социологът Стефан Георгиев.

Идеите на социалистите не противоречат на европейските ценности и лявото се възражда в Европа, заяви той по повод изказване на Георги Гергов, че Нинова е избрала “да се върне на Бузлуджа“ вместо да стане сериозен фактор в ляво.

Той посочи още, че според последните социологически проучвания, дистанцията между ГЕРБ и БСП по отношение доверието на избирателите не е съществена. След смяната на лидера в ляво, там има мобилизация и „изпълване на левия електорат до неговите максимални стойности“, отбеляза Георгиев.

Забелязват се и само леки спадове и повишавания на електоралната тежест, обясни  Стефан Георгиев. Като цяло се забелязва отлив от по-голямата част от партиите, които са влезли в последния парламент, но в момента ситуацията не е предизборна и това е нормално.

Българските граждани не виждат някаква сериозна алтернатива, нито нов политически актьор на терена, който по някакъв начин може да промени ситуацията, нито и традиционната опозиция. От тази гледна точка, близо половината от българските граждани очакват, че правителството ще изпълни целия си мандат, каза Георгиев.

Скандалите с политици вече не предизвикват такъв обществен отзвук като преди, защото обществото е „обръгнало“, обясни още Георгиев.

"Ние свикнахме, че политиката може да излъчва преди всичко скандали, а не реални политики. Свикнахме, че политиците могат да говорят на ежедневен език, могат да говорят на жаргон, могат да не се притесняват от нерегламентирани записи, могат да демонстрират своето усещане за безнаказаност през последните години", коментира социологът.

Според него това е и част от причината вече да няма такава готовност или да има реална мотивация за нови избори, независимо какво виждаме от парламентарната трибуна, независимо какво виждаме като говорене, като реални политики от нашите представители в парламента.

"В крайна сметка, свикнахме на нещо, което не ни харесва, и това е резултат. Прави впечатление и, че обикновено, когато дясното сгреши, му се прощава много по-лесно от тогава, когато лявото греши. През последните десетина години имаме примери за това", посочи социологът Стефан Георгиев.