Shutterstock
НСИ свали прага на бедност, но хората под нея се увеличиха
През 2016 година линията на бедност общо в нашата страна е била 308,17 лева месечно на лице от домакинството, отчете НСИ.
Това представлява понижение с 5,4% спрямо прага на бедност от 325,8 лева година по-рано. В същото време под този праг на бедност са били 1 638 700 лица, или 22,9% от населението на страната, нараствайки с близо 1% спрямо 2015-а година, когато под тогавашния праг на бедност са били 22,0% от българите.
НСИ отбеляза, че системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността. Данните за 2016-а година показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), това равнището на бедност би трябвало да се повиши от официалните 22,9% до 27,9%. Ако бъдат изключени и пенсиите, то равнището на бедност през миналата година би трябвало да обхване цели 45,5% от населението на страната, допълва статистиката.
Относителният дял на бедните е бил най-висок сред безработните лица (54,6% за 2016-а), като рискът от бедно при безработните мъже е бил с 6,7 процентни пункта по-висок в сравнение с безработните жени. През миналата година обаче е имало повишаване и на делa на бедните сред заетите лица до 11,6% от общото население спрямо 7,8% през предходната година, като при работещите на пълно работни време рискът за изпадане в бедност е бил четири пъти по-висок от този при трудещите се на пълно работно време (42,2% спрямо 10,2%).
НСИ отчита, че образователното равнище е оказало съществено влияние върху риска от бедност при заетите лица, като най-висок е бил относителният дял на работещите бедни с началото и без образование - цели 68,8%. При нарастване на образователното равнище обаче, относителният дял на бедните трудещи е намалял приблизително два пъти за лицата с основно образование (до 37,4% под линията на бедност) и над четири пъти за тези със средно образование (до 15,2%), докато делът на работещите бедни с висше образование е бил едва 5,4%.
През 2016 година най-висок е бил относителният дял на бедните сред лицата от ромската етническа група (77,1% под прага на бедност), а най-нисък - сред лицата от българската етническа група (15,7%).
НСИ отбеляза, че системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността. Данните за 2016-а година показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), това равнището на бедност би трябвало да се повиши от официалните 22,9% до 27,9%. Ако бъдат изключени и пенсиите, то равнището на бедност през миналата година би трябвало да обхване цели 45,5% от населението на страната, допълва статистиката.
Относителният дял на бедните е бил най-висок сред безработните лица (54,6% за 2016-а), като рискът от бедно при безработните мъже е бил с 6,7 процентни пункта по-висок в сравнение с безработните жени. През миналата година обаче е имало повишаване и на делa на бедните сред заетите лица до 11,6% от общото население спрямо 7,8% през предходната година, като при работещите на пълно работни време рискът за изпадане в бедност е бил четири пъти по-висок от този при трудещите се на пълно работно време (42,2% спрямо 10,2%).
НСИ отчита, че образователното равнище е оказало съществено влияние върху риска от бедност при заетите лица, като най-висок е бил относителният дял на работещите бедни с началото и без образование - цели 68,8%. При нарастване на образователното равнище обаче, относителният дял на бедните трудещи е намалял приблизително два пъти за лицата с основно образование (до 37,4% под линията на бедност) и над четири пъти за тези със средно образование (до 15,2%), докато делът на работещите бедни с висше образование е бил едва 5,4%.
През 2016 година най-висок е бил относителният дял на бедните сред лицата от ромската етническа група (77,1% под прага на бедност), а най-нисък - сред лицата от българската етническа група (15,7%).