Това пише македонският вестник "Вечер" по повод започващите днес в Скопие разговори на специалния пратеник на ООН по спора за името на Македония Матю Нимиц с президента на Македония Георге Иванов, премиера Зоран Заев и лидерите на ВМРО-ДПМНЕ и на Демократичния съюз за интеграция Християн Мицкоски и Али Ахмети.

С отминаването на годините изглежда Македония получава "все по-лоши" предложения, а онези, които бяха неприемливи за Скопие през 90-те години, днес са неприемливи за Атина.

Рециклират се и "аргументите" в дебатите. И Атина, и Скопие с нетърпение чакат новото предложение на Нимиц. След като на 17 януари в Ню Йорк бе представена и новата рамка за намиране на компромис в спора, в обществото "изтекоха" предложенията на опитния дипломат. Горна, Северна, Вардарска,

Нова или Република Македония (Скопие) се твърди, че са предложенията, за които се търси компромис. Прегледът на архивните материали и документи от последените две десетилетия и половина показват, че и предложенията на Нимиц, и дебатите, водени около тях, са почти напълно еднакви.

Македония и Гърция получават и отхвърлят едни и същи, или подобни, предложения за решаване на спора. Дори дебатите в политическите кръгове в македонското общество си приличат като две капки вода. Неотдавнашното повторно връщане в обръщение на предложението "Централнобалканска република" от страна на националистическите кръгове в Гърция, които отказват да приемат споменаване на термина Македония в името на съседната държава,

Макар веднъж да бе отхвърлено като несериозно, все пак не е изненада за онези, които помнят оригиналното предложение на австрийския дипломат Алоиз Мок и Васил Тупурковски, специален пратеник на президента Киро Глигоров, от 1992 г.

Най-добра илюстрация на 25-годишното тъпчене на място са дебатите, водени в македонския парламент на 9 и 10 декември 1992 г., преди точно 25 години, припомня медията. Предложението беше страната да се нарича Република Македония с добавка - с тире или в скоби - Скопие. В замяна бе предложена подкрепа за ЕС и за ООН.

Президентът Глигоров, тогавашният външен министър Денко Малески и тогавашното правителство на Бранко Цървенковски публично застават зад предложението и го внасят за дебати в парламента. Опозицията, водена от ВМРО-ДПМНЕ, ги обвинява в предателство и се противопоставя на предложението.

Поради опасения, че не може да се осигури мнозинство в парламента, тогавашният председател на Събранието Стоян Андов не го включва в дневния ред. По време на дебатите депутатите Тито Петковски и Петар Гошев искат решението да бъде взето от гражданите на референдум, а Любосав Иванов-Дзинго твърди, че "името Македония ще остане, каквото и да му се добавя или отнема".

Депутатът Ешреф Алиу призовава ВМРО-ДПМНЕ да не провокира Гърция и ги обвинява, че тъкмо техните изказвания правят Атина агресивна към Македония, припомня медията.