Договорът за добросъседство, подписан миналата седмица в Скопие от премиерите на Бившата югославска република Македония (БЮРМ) Зоран Заев и на България Бойко Борисов, несъмнено бe върховно политическо и дипломатическо събитие от последните дни в региона, което не оставя Атина безразлична.

Това пише в. "Катимерини" в коментар, озаглавен "Промяна в равновесието на силите на Балканите", цитиран от БТА.

Отношенията между двете страни, от създаването на БЮРМ през 1991 г., се развиваха в атмосфера на мнителност. София първа призна през 1992 г. новата държава с нейното конституционно име, но не и съществуването на "македонска нация", защото смята славянския елемент на FYROM (английското название на Бившата югорепублика Македония - б.р.) за част от българската нация, отбелязва изданието.

Захариева: Без ”северни” географски понятия в името Македония >>

Страстите между двете "братски" страни периодично се разпалваха по различни теми, като тази на кого принадлежат Кирил и Методий или цар Самуил, които извън Балканския полуостров трудно могат да бъдат възприети като причини за търкания. Неведнъж София дори открито е упреквала Скопие за водената от него политика на иредентизъм и териториални претенции, като е заплашвала, че ще попречи на членството на бившата югорепублика в НАТО и ЕС.

През последните години България и Гърция се оказаха на един и същи бряг, да се борят с "агресивния национализъм" на Скопие, чийто изразител бе Никола Груевски с неговите статуи и архаични триери край Вардар, но без да е била създавана, поне официално, "антимакедонска ос" между Атина и София, от която не преставаха да недоволстват в Скопие, се казва още в материала.

Плевнелиев: 5 г. нарочно не посетих Македония >>

Сега, с подписването на дълго дискутирания договор, "рухва" неформалният гръцко-български "фронт" срещу крайния национализъм на Скопие. Гърция остава сама да се бори срещу "иредентистката политика" и тази нейна "самота" не облагодетелства дипломатическите й действия с оглед на задаващите се процеси и събития, свързани с евроатлантическите цели на съседната държава, отбелязва гръцкото издание.

Наскоро премиерът Борисов се опита да успокои тревогите на Атина, като на среща на четири очи в Солун с гръцкия си колега Алексис Ципрас, където бе поканен извън програмата на съвместно заседание на министерските съвети на Гърция и Сърбия, го е уверил по повод подписването на договора за добросъседство със Скопие, че България "ще уважи чувствителността на гръцката страна", се посочва в публикацията.

Подписването на един договор със сигурност не премахва отведнъж вековните различия между две страни, нито пък разкъсва облаците в двустранните отношения.
В средата на 90-те години Гърция и Албания подписаха договор за приятелство, но отношенията им продължават да се развиват зле и да вървят към още по-зле, смята вестникът.

Александър Йорданов: Договорът с Македония не е учебник >>

При положение, че договорът за добросъседство няма да остане на хартия, международният фактор е обнадежден, че е била направена значителна крачка към премахване на едно поле на търкания и провокиране на етническо напрежение на нестабилния Балкански полуостров и като такова то бе приветствано от Вашингтон, Лондон, Брюксел, Берлин.

Все пак обаче, източник от гръцкото външно министерство каза пред в. "Катимерини", че вече е планирана визита на първия дипломат Никос Кодзиас в Скопие в края на август.