Крещяща е необходимост от законодателство, което да урежда личния фалит, смята Манолова. България е единствената страна от ЕС, в която няма такъв закон. Според нея той ще е в интерес не само на длъжниците и техните семейства, но и на кредиторите, държавата и фиска.

Свръхзадлъжнялостта създава огромни проблеми на българските семейства, но и на икономиката, като генерира един голям поток към сивия сектор и към Терминал 2, коментира тя.

Лошите потребителски кредити в България са в размер на над 800 млн. лв., каза Манолова. Голяма част от обществото - 81 процента, подкрепят създаването на закон за личния фалит, сочи социологическо изследване на агенция "Глобал Метрикс", проведено сред 1067 пълнолетни българи, в периода 15 февруари - 15 март, по поръчка на Българския институт за правни инициативи. Концепцията за законопроект предвижда съдът да е отговорната институция по прилагане на процедурата по несъстоятелност.

Идеята е от процедурата да се възползват както физически лица предприемачи, т.е. със свободни професии, но без да са в качеството на търговци, така също и физически лица потребители.

Основната цел на закона е да се търси справедливо споделяне на тежестта от свръхзадължението между кредитора и длъжника. Ще се въведат и критерии за добросъвестност. Предвижда се и воденето на публичен електронен регистър, като надграждане на търговския такъв. Три са основните хипотези за въвеждане на личен фалит в зависимост от финансовото състояние на длъжника.

Първата хипотеза е за длъжник, който има доходи в размер на над несеквестируемия минимум предвиден в ГПК. В този случай се предвижда изготвянето на погасителен план, който да е за срок от 3 или 5 години и да включи процентно изплащане на задълженията към всички кредитори. Минимумът от изплащане на дълговете би следвало да бъде 50 процента, обясни Манолова. Задължително условие за тази процедура е съгласие на кредитора. В случай, че длъжникът не изпълни плана, губи привилегиите на тази процедура и всеки кредитор може да започне да иска целия си дълг в пълен размер посочи омбудсманът.

Втората хипотеза е в случаите, при които длъжникът няма доходи или те са под несеквестируемия минимум Тогава той може да предложи разпродажба на имущество, осребряване на имущество и разпределение между кредиторите, като те могат да поискат и внасяне на вноски в период от 3 или 5 години, обясни Манолова.

Третата хипотеза е, когато длъжникът няма доходи и имущество. Тогава той се обявява в несъстоятелност, но е под зоркото око на своите кредитори през следващите 10 години. В случай, че в този период придобие имущество или получи доходи, които не предложи за удовлетворяване на кредиторите, губи привилегиите от процедурата и кредиторите могат да започнат да си търсят дължимото, обясни омбудсманът.

Концепцията е изработена съвместно с експерти, магистрати, представители на съсловни организации. Сериозната работа по законопроекта тепърва предстои, каза Манолова и изрази надежда в групата, която ще подготви текстовете, да се включат всички заинтересовани страни. Отсъствието от форума на представители на парламента и на министерството на правосъдието много се надявам да не означава незаинтересованост на тези институции за този толкова важен за българските граждани проблем, коментира омбудсманът.

Трябва да се търси добър баланс между интересите на кредиторите и длъжниците, тъй като финансовата система на една държава е изключително важна, коментира пред журналисти зам.-председателят на Камарата на частните съдебни изпълнители Стоян Якимов. Според него, ако много хора обявят личен фалит, това ще разклати финансовата система, затова трябва да се въведат строги механизми. От друга страна трябва да се даде шанс на добросъвестните длъжници, смята той