Това заяви в ефира на БТВ Ивайло Калфин, член на ИБ на ПП АБВ и външен министър на България в периода 2005 г. – 2009 г.

Той бе категоричен, че именно през 2005 година страната ни е променила тактиката и двустранните преговори с Либия са били допълнени с мощна международна кампания за това нашите невинни сънародници да бъдат пуснати на свобода.

Той изрази остро възмущение от начина, по който журналисти от БНТ в свой филм, излъчен на 31.05.2017 г., са интерпретирали събитията, принизявайки ролята и участието на българската държава и нейните институции . “Снощи с голямо очакване, а след това с голямо разочарование, гледах един филм по БНТ, посветен на темата, в който толкова наивно бе представено всичко около този случай, че чак ми стана обидно. Как отишла госпожа Саркози в Либия, тропнала по масата и я гонили по летището след това да върнат сестрите ни, а пък посланик Пиерини се обадил, взел 400 милиона на заем, внесъл ги във фонд и така освободили сестрите. Такава интерпретация е изключително елементарна, несериозна и обидна“, посочи Калфин.

„Трябва да се отдаде заслуженото на българските институции за това, което се случи в периода до 2007 година. Истината е, че до 2005 година България бе започнала да прави двустранни усилия за преговори с Либия, а след това организирахме мощна международна кампания. Ние успяхме да генерираме една силна подкрепа. Тя не се случва автоматично заради версията, че европейски граждани са в затвора.

За първи път в края на 2005 г., след среща с президента Първанов, американският президент Джордж Буш излезе на пресконференция и каза, че освобождаването на българските медици е една от най-важните теми, върху които САЩ искат да наблегнат. В Париж протестираха юристи, в Белгия протестира „Асоциацията на белгийските медицински сестри“.

Ние събуждахме и координирахме международната подкрепа в един момент, в който Европа и света като цяло искаха да си възстановят отношенията с Либия. Ембаргото вече беше паднало, Америка беше казала, че ще си върне посланика, а случаят „Локърби“ беше решен.

Едновременно с нашите усилия работехме и по един план, който беше предложен от английските служби. Поддържахме и много интензивни връзки с либийците на ниво зам.-външен министър и шефове на службите за сигурност, в изпълнение на този, същия план. Работехме и с Фондация „Кадафи“, която беше под ръководството на Сейф Ал Ислам и работеше със семействата, засегнати от епидемията.

Ролята на френската първа дама бе, че след като всичко, цялата схема бе изпълнена, всичко необходимо бе направено и всички чакаха заповед от палатката на Кадафи… Всъщност, с посещението си госпожа Саркози даде този последен тласък на събитията, но пак казвам, цялата схема бе вече изготвена и изпълнена и тя е изцяло заслуга на българските институции. Ние сме благодарни на г-жа Саркози, тя има своята сериозна роля. Два дни преди да се случи освобождаването, имахме и координация с европейската комисарка по външните отношения Бенита Фереро-Валднер как трябва да се състои освобождаването на нашите сънародници“.

„Всъщност 15-тина дни преди освобождаването на сънародниците ни, емирът на Катар, заедно със съпругата си, бе гост на церемониите по повод националния празник на Франция. И всъщност вечерта, в която Сесилия Саркози чакаше на самолета нашите сънародници, чрез съпругата на емира на Катар и чрез него самия, беше оказан допълнителен натиск върху Кадафи“.

Според Ивайло Калфин трите основни институции, работили по случая с нашите медицински сестри в Либия, са президентската, Министерство на външните работи и Националната разузнавателна служба. По думите му са проведени огромен брой официални и неофициални разговори с множество фактори на високо и ниско равнище, които са имали възможност да спомогнат за разрешаване на ситуацията. „Това бяха трите институции, които работехме ежедневно по тази тема и отново казвам, на няколко равнища. Търсехме международна подкрепа, политическа и на неправителствени организации, включително от публични и популярни личности.

Същевременно направихме възможно изпълнението на сложния план, който позволи либийската страна да позволи на медиците да отпътуват“. Ивайло Калфин бе призован и за коментар относно тиражираната в медиите информация, че в случая с освобождаването на нашите сънародници от Либия, е замесен емира на Катар, който е отпуснал огромна сума пари за фонда „Бенгази“, създаден за лечение на заразените либийски деца. „Не, няма такова нещо. Нито Катар, нито България са давали пари.

Даването на средства от наша страна щеше да означава признаване на вина. Фондът бе изцяло финансиран с либийски средства. Имаше и огромни международни интереси за нормализиране на отношенията с Либия. Ние поддържахме с огромни усилия това да не се случи преди освобождаването на сестрите ни. Това, че подобряването на отношенията минава през освобождаването на медиците, либийците го чуваха от устата на американския президент, на френския президент, на ЕС. А ние с либийците работехме на друго равнище, за да приведем плана, подготвен и предложен от английските служби. Този план проработи, но след много сложна координация и перипетии“.

В заключение Ивайло Калфин отново подчерта сериозната международна подкрепа, която страната ни е получила по случая с несправедливо обвинените ни сънародници.

„Огромна помощ получихме отвън. Не подценявам нито „Асоциацията на белгийските медицински сестри“, нито юристите, които протестираха в Париж, нито хора като Силви Вартан - наша сънародничка, която направи огромна кампания във Франция. Всеки има своята роля в този пъзел. Но цялата координация бе в българските институции. Много малко сме хората, които имат цялата информация.“