Парламентът одобри фискалния пакт за ЕС

България е поставила шест условия за присъединяването си към фискалния пакт, съобщи външният министър Николай Младенов пред парламента. Сред тях е да няма данъчна хармонизация в рамките на ЕС. Въпросът доведе до идеологически спорове в пленарната зала.

БГНЕС

Парламентът одобри фискалния пакт за ЕС

11:46 | 27 януари 2012 45 187 БГНЕС

След два часа дебати парламентът даде мандат за подписване на фискалния пакт на ЕС, но под условие.

Решението беше взето със 129 гласа "за", един "против" и 48 въздържали се. Едно от условията е участието на страната ни да не води до финансови задължения и ангажименти за хармонизация на данъчната политика с договарящите се държави от ЕС, предаде БТА. Решението предвижда България да приложи разпоредбите на Дял Трети от договора след ратификация от Народното събрание, а да прилага договора в неговата цялост от датата на присъединяването й към еврозоната.

Страната ни освен това е поискала да има статут на наблюдател на заседанията на страните от еврозоната, каза Младенов. По този въпрос Полша постави ултиматум, а решението вероятно ще бъде взето в последния момент. Друго условие е правилата да важат абсолютно за целия ЕС и да няма паралелни структури.

Основният спор бе съсредоточен върху четвърти раздел, който урежда икономическата координация и който бе преработван многократно след настояването на Франция и Германия за единни данъци.

Да отпадне изискването за координация, настоя лидерът на ДСБ Иван Костов. Поставянето на това задължение разфокусира воденето на икономическите политики, според него.

Този договор сам по себе си няма да реши дълговия проблем, подчерта Костов. Предвиденият механизъм за стопяване на дела на дълга ще има действие в много дълго време, обясни той. Ако се приеме договора, трябва да отпадат всякакви останали критерии от типа на Маастрихтските и това трябва да бъде защитено от българското правителство, каза той. Ратификацията на този договор е мощно оръжие на българското правителство да поиска да опрости изискванията и дори да направи автоматично влизането в еврозоната за страни, които са го подписали, заключи Костов.

Този договор не решава дълговата криза и не осигурява икономически растеж, подкрепи го и Румен Овчаров от БСП. Не става ясно как страните, които доведоха кризата, ще поемат отговорност. Този договор е създаден под диктовката на няколко държави, каза още той.

"Балканските тарикатлъци са нещо изключително опасно – присъединяваме се към едни клаузи, а към глава 4 – не. Защо бягаме точно от тази глава", попита депутатът. По думите му България не може да иска да води самостоятелна икономическа политика, а после леля Меркел да плаща сметката.
"Изостаналите икономики са изостанали в доходната си политика и се нуждаят от развитие. Защо бягаме от главата, която ще ни даде това развитие”, каза още Румен Овчаров.

България не изпълнява критериите за 0.5% структурен дефицит, така че пактът не е безобиден за България, заяви още Овчаров, позовавайки се на изчисления на ИПИ.

В случая на България структурният дефицит е заложен да бъде 1% и това е предвидено в пакта, поради ниския ни външен дълг, коригира го Мартин Димитров от СДС. Не трябва да приемаме идеите за съгласуване на икономическите политики, каза и той. Трябва категорично да се запазят ниските данъци, настоя лидерът на СДС. Това означава големите да вземат решения вместо малките, каза той, добавяйки, че от години Франция и Германия опитват да наложат централизация.

Кое ни кара да се престараваме в затягането на коланите, попита депутатът от ДПС Алиосман Имамов, визирайки заложените българския вариант на фискалния пакт таван на разходите и замразяване на данъците. Основната полза ще е ако този договор ни позволи да участваме в изготвянето на политики, които са в полза на България, включително раздел 4. Затова и той, както и Овчаров предложи да отпадне изключението за този раздел.

Според Пламен Орешарски пактът обаче е напълно излишен, тъй като не решава нито един проблем, а в най-добрия случай има превантивно действие. Очакванията бяха да се говори за общи еврооблигации, за спасителни фондове, за мерки за увеличаване на растежа. Вместо това се конкретизират финансови ограничения, каза Орешарски, който призна, че критерият за структурен дефицит от 0.5% е подобрен в сравнение със заложеното ограничение в нашия вариант на пакта (2% от БВП - бел. ред.).
Дълговете на Франция и Германия отчетливо надхвърлят Маастрихския критерий от 60%, подчерта още Орешарски. (Сегашният вариант на договора не включва ограничение за дълга - бел. ред.) В заключение, пактът няма да навреди, но не отговаря на актуалните проблеми на еврозоната. Истинските решения предстоят, да се готвим за тях, заяви многозначително бившият финансов министър.

Пактът е по-скоро сътресение на въздуха, отколкото ефективен инструмент за изход от кризата, бе оценката на лидера на БСП Сергей Станишев. Четвърти раздел е единственият раздел, в който се говори за българските приоритети като конвергенция, растеж и преодоляване на безработицата и не бива да бягаме от него, заради имагинерния страх, че ще ни наложат данъчна хармонизация, каза бившият премиер. Ако големите решат, ще ни наложат данъчна хармонизация, каза той, предизвиквайки доста реплики. Станишев заяви още, че България не бива да бърза с ратификацията.

„В продължение на 2.5 години, откакто в новия ЕП, в ЕК, в повечето страни доминират десни правителства, политиката на ЕС е лишена от стратегическа визия и всяко решение се взема твърде късно по отношение на проблемите, твърде в малки порции и не дава ефект. Тази политика е твърде дебалансирана и се дефинира само с орязване на разходи”, посочи Станишев, който е и лидер на ПЕС. След това негово изявление последва идеологически спор. Социалистите доведоха кризата в Европа, каза финансовият министър Симеон Дянков, изброявайки Гърция, Испания, Португалия, Ирландия. През 2009 г. 14 страни в ЕС имаха социалистически правителства. И сега десни правителства изваждат Европа от тази криза, добави Дянков.

Министърът на външните работи Николай Младенов също влезе в дискусията, кой е причинител на кризата - леви или десни. Той разказа виц, според който, ако поставиш социалист в средата на пустинята, той пак ще предизвика дефицит от пясък.