Газов хъб на българо-турската граница е виртуална реалност

Енергийният експерт проф. Атанас Тасев смята, че газовият хъб на българо-турската граница е по-скоро една виртуална реалност, отколкото осъществим проект.

Bulphoto

Газов хъб на българо-турската граница е виртуална реалност

23:46 | 19 януари 2015 184 1082 Bulphoto

Газовият хъб на българо-турската граница е по-скоро една виртуална реалност, отколкото реализируем проект към днешна дата, каза в интервю за Агенция „Фокус” проф. Атанас Тасев.

"Може би има неправилната интерпретация или съветниците на Милер го подвеждат относно газовия хъб на българо-турската граница. Газовият хъб не е кръстовище, на което стои регулировчик за преразпределяна на газови потоци.

Хъбът преди всичко означава наличие на газохранилище, за да може да отговаря на динамичните изисквания на газовия пазар. Тоест, да бъде възможно да се правят спотоперации”, заяви проф. Тасев.

Той поставя въпроса къде има газохранилище в точката на присъединяване към континента след като премине Черно море?

Първият вариант беше да се направи газопровод паралелно на „Син поток” и да отиде в гр. Самсун, Северна Турция.

Вторият вариант, който сега се лансира, е да премине на европейската територия на Турция на географската ширина на Одрин.

Никъде по трасето обаче няма възможност да се построи газохранилище”, подчерта проф. Тасев.

"За да функционира правилно в първоначалния си вариант, „Южен поток” предвиждаше да се използва значителна част от капацитета на газохранилището „Банатаски двор” в Сърбия и най-вече същинския централно-европейски газов хъб, каквото е газохранилището в Австрия”, уточни Тасев

Той добави, че с отпадането на трасето през България изведнъж изчезват тези възможности.

"В този смисъл технически проектът „Турски поток” не може да функционира. Смятам, че газовият хъб е по-скоро една виртуална реалност към днешна дата, отколкото нещо, което може да се реализира”, каза още енергийният експерт.

Той отбеляза, че от дълги години наблюдава енергийната дипломация на Русия, тъй като се е провеждала високопрофесионално.

"Този път съм силно разочарован от поведението на „Газпром”, тъй като излезе извън всякакви допустими граници, логика и съвременно виждане за това как се провежда подобен вид дипломация.

Експертът смята, че по-скоро това е емоционална реакция на бюрократични взаимоотношения на Европа по отношение на „Южен поток” и в никакъв случай не се включва в някаква рационална схема.

ИЗБРАНО