Почина Алоис Мок - политикът, който преряза Желязната завеса
Алоис Мок, австрийският министър на външните работи, който допринесе да се ускори падането на Желязната завеса, е починал на 82-годишна възраст.
През юни 1989 г. света обиколиха снимки, на които Мок и унгарският му колега Дюла Хорн, застанали на оградата с бодлива тел по границата между страните им, прерязаха символа на Студената война.
Събитието получи отглас в комунистическия блок. Източногерманците се стекоха към Унгария, за да избягат на запад, а това от своя страна засили още повече натиска върху комунистическите им ръководители и в крайна сметка през ноември същата година се стигна до падането на Берлинската стена.
"Като плочки домино комунистическите режими падаха един след друг безкръвно, с изключение на Румъния. Може да се каже, че 1989 г. беше година на чудеса", каза Мок в интервю за ДПА.
Той предложил на Хорн да направят снимките, защото светът не бил обърнал достатъчно внимание на това как през май Унгария започнала да разваля укрепленията по границата си.
Мок е роден на 10 юни 1934 г. в провинция Долна Австрия в католическо семейство, което било против намиращите се по онова време във възход националсоциалисти.
Показва интерес към външната политика, докато учи право, организирайки хуманитарна помощ за антикомунистическите демонстранти в Унгария и бежанците от въстанието там през 1956 г.
През 1969 г. Мок става министър на образованието. Десет години по-късно е избран за председател на АНП.
Като министър на външните работи между 1987 и 1995 г. той договаря присъединяването на Австрия към ЕС и успява да спечели доверието на евроскептичното население.
Мок, който правеше външна политика с визия, не обичаше особено да се връща към миналото, отбелязва ДПА. Когато кандидатът за президент на партията му Курт Валдхайм беше подложен на критики през 1986 г. за това, че е членувал в националсоциалистически организации, бившият външен министър беше негов твърд защитник.
Алоис Мок се оттегли от политиката през 1999 г., след като беше диагностициран с болестта на Паркинсон.