Ученият е спечелил наградата за откриване на механизмите на автофагия - процес за разграждане и рециклиране на клетъчни компоненти, съобщава сайтът Nobelprize.org, цитиран от БТА.

Автофагията е от първостепенна важност за изследване на обновяването на клетките и реакцията на организма на глад и инфекции.

Това е фундаментален процес за разграждане и рециклиране на протени, пояснява сайтът.

"Мутациите на гените на автофагията могат да провокират болести и процесът на автофагия участва в много заболявания, като рака и неврологичните болести", подчерта Нобеловият комитет.

Думата автофагия произлиза от гръцки и означава "самоизяждане". Понятието се появява през 60-те години на миналия век, когато изследователи наблюдават за първи път, че клетките са в състояние да унищожават собственото си съдържание, заграждайки го в мембрани и формирайки "сакчета", които се транспортират в отделение за рециклиране, известно като лизозома, където се разграждат.

"Исках да направя нещо различно. Прецених, че саморазграждането ще е интересен въпрос", заявява Йошинори Осуми относно своите изследвания.

Японският учен пояснява, че човешкото тяло винаги повтаря този свързан със саморазграждане процес и че съществува фин баланс между формиране и разграждане.

Научният свят знае малко за феномена, докато в поредица от брилянтни експерименти в началото на 90-те години на миналия век, използвайки хлебна мая, Йошинори Осуми успява да идентифицира важните за автофагията гени.

Впоследствие той изяснява обуславящите ги механизми в маята и показва, че същата усъвършенствана "машинария" е присъща и за нашите собствени клетки.

Откритията на Осуми се превръщат в нова парадигма в човешкото разбиране за това как клетките рециклират съдържанието си. Благодарение на тях се изяснява фундаменталната важност на автофагията в много физиологични процеси като приспособяването към глад или реакцията към инфекции. Мутациите в гените, отговорни за автофагията, могат да причинят заболявания като рак, диабет и неврологични болести.

Йошинори Осуми е клетъчен биолог и професор в Токийския университет. Той се съсредоточава върху изследванията на обновяването и стареенето на клетките и реакцията на тялото към глада и инфекциите, а през последните 10 години често е носител на престижни награди в областта на медицината.

Лауреатите за Нобеловата награда за физиология и медицина се определят от Кралския Каролински медицинско-хирургичен институт в Стокхолм, Швеция. Отличията се връчват от краля на Швеция на церемония в Стокхолмската концертна зала на 10 декември - в деня на кончината на основателя на Нобеловата награда Алфред Нобел.

Паричната равностойност на Нобеловата награда е осем милиона шведски крони (830 000 евро или 930 000 щатски долара).

Първата Нобелова награда за физиология и медицина е връчена през 1901 г. на Елим Адолф фон Беринг от Германия "за работата му върху серумната терапия, специално за прилагането й при дифтерия, с което отваря нов път за медицинската наука и дава на лекарите победоносно средство против болестта и смъртта".

Миналата година с Нобеловата награда бяха удостоени ирландецът Уилям Кембъл, японецът Сатоши Омура и китайката Юю Ту. Отличието им бе връчено за разработване на нови методи, които са революционизирали лечението на паразитните болести, включително маларията.

Сред по-известните учени, получили Нобеловата награда за физиология и медицина, са: Иван П. Павлов /Русия/ /1904/, Роберт Кох /Германия/ /1905/, Александър Флеминг /Великобритания/ /1945/, Джордж Бидъл /САЩ/, Едуард Тейтъм /САЩ/, Джошуа Ледърбърг /САЩ/ /1958/ и други.

Досега Нобеловата награда за физиология или медицина е присъждана общо на 211 души, като никой не е печелил отличието повече от веднъж. Най-често тя се присъжда за изследвания в областта на генетиката.

5 любопитни факта за Нобеловите награди > >