През тази година повече седмокласници са писали преразказ по втория модул от националното външно оценяване по български език и литература (БЕЛ) в седми клас и резултатите от изпита са по-високи от миналата година, съобщи зам.-министърът на образованието Милена Дамянова, предаде БТА. Обобщен анализ на оценките обаче ще има в началото на следващата седмица.

На изпита по БЕЛ на 21 май седмокласниците по втория модул трябваше да напишат преразказ върху разказа "Бабата, която хранеше котките" от Деян Енев. Творбата явно не е затруднила седмокласниците, защото много от тях са получили значителен брой точки от нея.

Резултатите от външното оценяване за седми клас ще могат да се проверят днес след 18.00 ч. на сайта на МОМН - чрез ЕГН и с входящия номер на учениците, уточни Дамянова.

Променят теста за външно оценяване за четвъртокласниците
Зам-министърът изнесе и резултатите от външното оценяване на четвъртокласниците. Отчитат се по-високи оценки по предметите Български език и литература, Математика и Човекът и природата. Там представянето на учениците е най-добро за последните три години. При Човекът и природата се регистрират най-високите резултати от 5 години насам. Само по предмета Човекът и обществото, където са включени въпроси по история, са отчетени слаби оценки, като те са най-лошите са последните 6 години, предаде bTV.
Миналата година четвъртокласниците постигнаха най-добри оценки по Човек и природа, а най-слаби - по математика. 
Сега отново най-добри са резултатите по Човек и природа със среден процент верни отговори - 80,2%. По български език и литература делът на верните отговори е 72.65% - подобрение с 2 процентни пункта спрямо миналата година. По "Човекът и обществото" верните отговори тук са 72.7% (при 73.15% за м.г.). Най-слаби очаквано са резултатите по математика - 70.9% верни отговори при 68.7% за м.г., съобщи Евгения Костадинова, началник на дирекция "Образователни програми и образователно съдържание" в Министерството на образованието, младежта и науката.
Отново по традиция, по-добри резултати са получили момичетата.

Тази година на първо място в класацията за най-високи резултати са учениците от Смолян, следвани от връстниците им в София-град. На последно място са четвъртокласниците от Сливен. Спрямо миналата година сега по-добри резултати са постигнали децата в Кърджали, Монтана, Разград и Търговище.

Задачите, с които децата са се справили най-добре, са по четене с разбиране, както и факти, свързани с изучавани творби и автори. Алгебричните задачи също са им по-лесни. Тези, при които използват диаграми за решаването им, както и са свързани с жизнения им опит, също не ги затрудняват. На въпросите, свързани с познаване на националните символи, децата също са отговори в голям процент правилно.

По думите на Евгения Костадинова при диктовката по БЕЛ четвъртокласниците най-много са се затруднили при правописа на гласните в неударена сричка. Точно както и м.г., членуването и прилагателните имена, завършващи на -ен и -нен, най-често се бъркат от четвъртокласниците.

По математика пък най-сложна за тях се е оказала последната задача от теста, при която е трябвало да се "състави конструкция и да се реши". Най-ниските постижения на учениците от четвърти клас пък са при геометричните задачи, които изискват логическо мислене и прилагане на учен материал, но в по-нестандартна ситуация, отново се оказват най-трудните за децата. Такива задачи имаше и в миналогодишния тест и резултатите отново бяха най-ниските.
По Човекът и природата четвъртокласниците са се затруднили на въпроси за жизнените процеси и физичните явления, а по Човекът и обществото - при задачи с историческо съдържание, изучавано в предходни класове, което показва, че знанията им не са трайни.  

Този извод е обвързан и с друго заключение от миниматурите, което се наложи в годините - учителите изискват от децата да наизустяват учения материал, а не развиват логическото им мислене, отбелязва "Сега". В клас не се отделя достатъчно внимание върху задачи, свързани с развитието на познавателните умения, като мислене, внимание, пространствено ориентиране и др. Децата не се подготвят достатъчно и за да разбират процеси и явления, което в по-горните класове се засилва още повече.

Повече въпроси с отворен отговор
Затова, въпреки по-добрите резултатите, от следващата година ще бъде внесена промяна при националното външно оценяване след 4-ти клас, стана ясно при представяне на резултатите от тазгодишните тестове. Идеята е от следващата година в изпита да се заложи на повече задачи с отворен отговор, но предстои анализ какво точно да се коригира.
 "Ще предвидим да има повече задачи с отворен отговор, повече задачи, които да поставят учениците в нестандартна ситуация, които да ги накарат да покажат уменията си в една такава житейска ситуация", обясни зам.-министър Дамянова.