Изминаващата 2017 г. се очакваше да бъде повратна за политиката на Стария континент заради опасенията, че крайнодесни партии може да триумфират на изборите в ключови държави.

Опасенията се появиха след като през последните две години Европа беше залята от вълна от ислямистки тероризъм и безпрецедентен брой кандидати за убежище от Близкия изток и Северна Африка (1,3 милиона през 2015 г. и 1,2 милиона през 2016 г., по данни на Евростат).

Въпреки че имиграцията не беше първостепенна грижа на избирателите, дебатът за предоставянето на убежище и заплахите за сигурността, които поражда приемането на бежанци, беше най-ожесточен и получи най-голямо медийно отразяване.

Австрия зави надясно

Австрийските избиратели предпочетоха завой на дясно на парламентарни избори, като дадоха победата на консервативната партия на младия политик с антиимигрантски позиции Себастиан Курц. Неговата Австрийска народна партия  спечели 31,6 на сто от гласовете, което е със 7 на сто повече от предишните избори през 2013 г.

Политическите наблюдатели са единодушни, че решаващата роля са изиграли темите за мигрантите и за сигурността в предизборната кампания.

31-годишният Себастиан Курц (АНП), избран за канцлер на страната, се превърна официално в най-младия правителствен лидер в Европа.

Холандия

Холандците се явиха пред урните на 15 март да гласуват на парламентарни избори, които бяха смятани за показателни за нагласите към антисистемните движения в Европа след референдума за Брекзит и победата на Доналд Тръмп в САЩ миналата година.

Под натиска на набралия голяма популярност опозиционен политик националист Герт Вилдерс, който направи антиимигрантската и антиислямска реторика своя запазена марка, холандският министър-председател Марк Рюте отбеляза отчетлив завой надясно.

Народната партия за свобода и демокрация на Марк Рюте успя да срази с 21,3 на сто от гласовете получилата 13,1 процента Партия на свободата на крайнодесния Герт Вилдерс.

Месец и половина преди вота, Рюте публикува открито писмо "до всички холандци", в което посочи, че мнозинство от хора са "дошли в нашата страна" заради "свободата", а "злоупотребяват" с нея, "отказват да се приспособят, отхвърлят нашите обичаи и ценности".

"Дръжте се нормално или си вървете", каза Рюте, без да назове изрично за коя имигрантска общност говори в писмото, публикувано на сайта на партията му.

Думите на Рюте бяха възприети като ход за неутрализиране на крайнодясната Партия на свободата, която според социологически проучвания преди вота, имаше реални шансове за победа.

Според анализатори една от причините за триумфа на Рюте е твърдостта, която той демонстрира в избухналата преди изборите дипломатическа схватка с Турция.

Конфликтът с Турция се разрази, когато на турския външен министър Мевлют Чавушоглу не бе позволено да посети Холандия, за да агитира живеещите там около 400 000 турци да подкрепят през април референдума за нова конституция на Турция, предназначена да направи президента Ердоган едноличен властелин на страната.

Франция

Президентските избори във Франция разтърсиха из основи статуквото в Петата република и политическата система, установена от Шарл дьо Гол през 1958 г..

Социалистът Беноа Амон отпадна на първия тур на 23 април, след като водещи партийни фигури отказаха да подкрепят официалния кандидат на Френската социалистическа партия и застанаха зад центриста и краен победител Еманюел Макрон.

Консервативният кандидат Франсоа Фийон, който преди първия тур на вота бе фаворит за стопанин на Елисейския дворец, бе замесен в скандал с фиктивни назначения на съпругата и децата му. За това му бяха повдигнати официални обвинения в злоупотреба с държавни средства, и той отпадна още на първи тур.

За повечето французи най-големите предизвикателства, пред които е изправена страната им, са безработицата и терористичната заплаха, показват социологическите проучвания, а нелегалната имиграция се нарежда далеч зад тях.

Терористичните атаки срещу редакцията на сатиричното издание "Шарли ебдо" и в концертната зала "Батаклан", които бяха извършени от родени във Франция хора от арабски произход, потомци на имигранти, показва дълбоката пропаст, зейнала между тях и френското общество.

Германия

Миграцията се превърна в оспорван политически въпрос в Германия след бежанската криза от 2015-2016 г., когато в страната влязоха около 1,2 милиона нелегални имигранти.

Благородното решение на канцлера Ангела Меркел да допусне в Германия хора, бягащи от насилие и бедност в родните им страни, бе помрачено от събития като новогодишната нощ в Кьолн, атентата с камион срещу Коледния базар в Берлин и още няколко нападения, извършени от кандидати за убежище и бежанци ислямисти. 

Това, от своя страна, доведе до друг негативен развой - за първи път от над 50 години в Бундестага влезе дясна националистическа партия с открито ксенофобски възгледи - "Алтернатива за Германия".

Десноцентристката партия на Меркел Християндемократически съюз (ХДС) и  баварската партия Християнсоциален съюз (ХСС) постигнаха най-слаб резултат на избори от 1949 г., но достатъчен да останат първа политическа сила в парламента.

Меркел направи неуспешен опит да състави коалиция "Ямайка" със свободните демократи и зелените, наречена така не само заради комбинацията от цветовете на трите партии - черно, жълто и зелено - но и защото е екзотична идеята три толкова различни политически сили да се обединят в едно правителство. Преговорите за правителство в Германия все още продължават.

Кой ще спечели следващия тур?

Победата на президентските избори във Франция на 39-годишния центрист и бивш инвестиционен банкер Еманюел Макрон и триумфът на неговата партия "Република, напред!", донесе истинско облекчение за всички либерални сили на континента.

В допълнение с развоя на събитията в Холандия, където крайната десница не бе допусната до властта, и вота в Германия, спечелен от ХДС/ХСС, стана ясно, че е твърде рано да се произнася надгробно слово на европейската либерална демокрация и на самия Европейски съюз.

Същевременно обаче антисистемните движения в трите страни отбелязаха  значителни успехи, тъй като предлагат решения на наболели обществени проблеми, които традиционните партии премълчават от политическа коректност.