Преди около месец изследване на държавана социологическа агенция показа точно същия рейтинг за управляващите - 24,5%, което тогава показа с 2% спад в сравнение със септември, но сега няма намаление в одобрението за тях. В същото време предишните резултати показаха 19% симпатии към БСП (тогава с 1,5% повече от септември), но сега се наблюдава слабо намаление.
Много рисковано в началото на зимния сезон е да се твърди, че е има някаква сериозна стабилизация в политическите симпатии към основните политически формации у нас, коментират социолозите.
ДПС е трета политическа формация с електорални симпатии от 6,3%, а „България на гражданите” на Меглена Кунева е с много близък резултат - 5,8%. Намалява персоналният рейтинг на одобрение за Кунева сред политически ангажираните българи. През последния месец тя губи позиции главно сред леви симпатизанти. Все още обаче лявата подкрепа за Кунева е по-висок дял от дясната. Може да се очаква, че лидерът на „България на гражданите” по необходимост ще ориентира все повече посланията си към разочаровани и политически апатични избиратели.
Синята коалиция има подкрепата на 3,1%. Наместването на политическите пластове в дясното политическо пространство представлява интересен изследователски фокус. В настоящото изследване се регистрира нисък дял на одобрение за лидера на СДС Емил Кабаиванов – едва 2,3%. За сметка на това, в резултат на събитията от изминалия месец, неодобрението към него расте с 18% (от 17% на 35%).
"Атака" получава подкрепа от 2,8% от избирателите в страната.
По всичко личи, че следващият парламент ще бъде доста пъстър и е много вероятно в него да попаднат не 3-4, а 5 и повече формации. Темата за партнирането между политическите субекти, които имат шанс да намерят място в следващото Народно събрание, определено ще бъде централна в предстоящите политически дебати. Нещо повече, редица малки политически формации, включително и нови партии, ще се развиват именно в зависимост от шансовете си да бъдат забелязани като евентуален партньор на големите партии, които трудно биха успели да управляват страната, без да прибягнат до коалиционна формула. Тези процеси крият и потенциален риск малките политически субекти да разпилеят вота на избирателите, смятат още от НЦИОМ.
Изследването е проведено между 30 ноември и 6 декември 2012 г. по метода на полустандартизираното face-to-face интервю сред 1000 пълнолетни граждани в 86 населени места.