Това казва в интервю за френския Le Temps Ферейдун Хаванд, бивш професор в парижки университет и експерт по иранска икономика.
 
Според него, това споразумение е събудило надеждите, че Иран ще бъде интегриран в световната икономика и ще стане нормална държава. И продължава:

За висшия религиозен ръководител на страната Али Хаменей това бе шанс да върне замразените авоари на страната от продажбата на петрол и да продължи своята външна и регионална политика.

Точно това предизвика и противоречията със Запада. Европейските инвеститори се активизираха след споразумението ,но малко и недостатъчно. Западни банки отказаха да финансират различни проекти в Иран, тъй като се притесняваха от нови санкции.

Така очакванията в страната да се увеличи икономическия ръст и да се подобрят доходите на хората, не се състояха. Запази се ужасяващото неравенство в разпределението на богатствата и доходите. Продължи да се шири корупция във всички сфери на политическия и обществен живот. Хората усетиха ,че нямат реална перспектива за бъдещето си.

Официално безработицата в страната е 12.5%, но реално тя е близо до 20%.  Трагично е положението при младите хора, там безработицата е над 30%. Най-много пострадаха от тази ситуация младите иранци, завършили университети, защото не могат да си намерят работа. точно те станаха и един от главните двигатели на протестите.

Така се стигна до отказ на иранците от Ислямската република и нейните ценности. Проблем за хората в момента е, че им липсват лидери, които да поставят конкретни искания, а репресиите на режима ще се увеличават.
 
Но самият факт на избухналите протести отбелязва важен повратен пункт. Сега протестите започнаха от малките градове, преди тръгваха от Техеран и големите мегаполиси.  Този път на улиците излязоха представители на най-бедните слоеве на населението ,докато през 2009 година протестираше средната класа.

Така че дори протестите да бъдат ограничени и дори прекратени, вече имаме налице нов етап във вътрешната ситуация в Иран. Изводът е, че хората в страната нямат доверие вече в режима. Всичко това показва, че Иран е колос на глинени крака.