Това заяви икономистът Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии по време на дискусия около новия Закон за конфискация на имущество, придобито по престъпен начин, предаде БТА. Според него сред тези семейства има такива, които не са част от организираната престъпност и съответно не са изрична цел на закона.
Това създава висок риск от произвол, заяви още Ганев.

И други експерти от неправителствения сектор оспориха вероятността да се осъществят поставените от правосъдното министерство цели. Основната им критика бе за възможността държавата да преследва и отнема имущество, което не е придобито по престъпен или незаконен начин. Това се реализира чрез допускането в законопроекта, че всяко имущество над 60 000 лева, чийто произход не може да бъде доказан документално, е придобито по престъпен или незаконен начин.

По данни на НСИ и БНБ за последните 15 години нерегистрираната икономика е генерирала между 50 и 200 млрд. лева, каза още Ганев. Този сектор е между 10 и 15% от БВП всяка година. Това са предимно хора, които получават скрито част от заплатите си, работещите без трудов договор и самонаети лица, които не се обявяват пред държавата. Отделно за този период в икономиката са постъпили над 30 млрд. лева от чужбина, чийто произход също остава неясен на ниво документи, обясни Ганев.

Така, според него, се получава, че за 15 години едно домакинство е получило от 51 000 до 408 000 лв. доходи от сивата икономика и/или между 65 000 и 260 000 лв. от чужбина, цитира го "Дневник".
"Ако се приеме, че тези суми се разпределят като законния доход, е реалистично, че 400 000 домакинства да са натрупали имущество над 60 000 лв., което пък е прагът за разминаването между доходи и имоти, над който може да започне конфискация по новия закон", обясни още икономистът.

Проучването на Ганев е базирано върху официалната статистика, която дава минимализирани представи за размера на нерегистрираната икономика. Върху тази база икономистът заяви, че странично засегнати от законопроекта, който има за цел да се бори с престъпността, ще са между 80 000 и 400 000 домакинства, което означава между 240 000 и 1 200 000 души.
"В мотивите към законопроекта се казва, че законът ще засегне стотици семейства. Допусната е малка грешка, става дума за стотици хиляди", заяви Ганев.

Според Иванка Иванова от "Отворено общество" законодателството създава възможност да се увеличат разходите за бюджета, отколкото за по-големи приходи, съобщи "Медиапул".
Адвокат Йонко Грозев от Центъра за либерални стратегии коментира, че проектозаконът прекрачва дори и минималните стандарти за защита на човешките права. Според него казусът може да бъде отнесен до Конституционния съд и Европейския съд за защита правата на човека в Страсбург.

Вчера от СДС заявиха, че новият закон "Кушлев" връща тоталитарни практики.