"Словения призовава държавите и институциите на Европейския съюз да се ангажират активно за справянето с тази непропорционална тежест за държавата ни. Европейската солидарност е под заплаха. Нереално е да се очаква от страна с два милиона жители да изпълни нещо, което много по-големи държави не са в състояние да направят“, се казва в заявление на правителството на Словения, цитирано от БГНЕС.

Словенската армия ще се притече на помощ на граничните власти.

Снощи хърватската полиция повторно затвори граничния пункт Бапска на границата със Сърбия, тъй като приемният център в Оповац бил препълнен с имигранти.

Вчера Хърватия позволи на хиляди мигранти, които се намираха на границата със Сърбия, да влязат на нейна територия.

„Всеки, който беше тук, премина“, каза репортер на АФП, който се намира на пропусквателния пункт Беркасово.

Хърватският министър на вътрешните работи Ранко Остоич заяви, че очаква по-нататъшно стабилизиране на ситуацията, добавяйки, че центърът в Опатовац остава единственото място, където бежанците и мигрантите се регистрират. Той уточни, че Хърватия няма нужда от ангажиране на допълнителни полицейски сили.

Остоич обясни още, че когато от Македония идват 10 000 души, а центровете в Хърватия могат да приемат 5000, останалите 5000 остават „транзит”. Според последните данни в Хърватия са влезли общо 197 799 имигранти и бежанци.

На територията на Република Македония в периода от средата на юни до средата на октомври от съседна Гърция са проникнали над 155 хиляди нелегални мигранти от страните от Близкия изток и Северна Африка, съобщиха от министерството на вътрешните работи на Македония, предаде ТАСС, цитирана от БТА.

Бежанците през Македония заминават за Сърбия, а оттам за държави от Западна Европа. От македонското МВР посочват, че получаване на убежище в Македония са поискали само 70 души. Това са предимно бежанци от Сирия.

Бежанските центрове в Белгия са пълни до краен предел, съобщиха местните медии. В следващите месеци се предвижда да бъдат разкрити нови места в центрове, притежавани и управлявани от частни дружества. Засега в страната действат 65 бежански лагера с общо 25 000 места. 

Медиите припомнят, че при предишната подобна криза от 2007 до 2012 г. седем хиляди мигранти останаха без място в приемните центрове. Тогава 1000 души бяха настанени по хотели, а другите останаха на улицата. Този път белгийските власти наемат частни фирми и имоти, за да се справят с миграционния поток.

Предвижда се разкриването на седем допълнителни бежански лагера с общо 1650 места, както и наемането на бунгала в къмпинги за настаняването на мигрантите. Отбелязва се, че в Белгия на ден на настаняване в лагер подлежат по 250 души, т.е. по 5000 месечно.

Държавният секретар по миграцията и убежището Тео Франкен предложи на мигрантите, които напуснат лагерите и се подслонят при свои познати, да получат ваучери за храна на стойност 250 евро.

Според в."Индипендънт" християндемократите в Германия имат "таен план" за спиране на потока от по 10 000 мигранти, влизащи всеки ден в страната. Предложенията включват изграждане на огради от бодлива тел по протежение на източните граници на Германия, които не се различават от премахнатите при падането на Берлинската стена.