В мотивите на ГЕРБ се изброяват общественото недоверие в сектора още от юни миналата година, когато Делян Пеевски беше избран за шеф на ДАНС, опитът специалните служби да бъдат подчинени на политическата конюнктура, нарастващата контрабанда, кризата с бежанците и безпощадната битова престъпност, "породена от редица анемични, безплодни управленски действия".

Подслушването, което беше анонсирано от Бойко Борисов като основен мотив, сега обаче не се оказа акцент. 

От ГЕРБ уточниха, че не вярват вотът да успее, но се надяват управляващите да се вслушат в аргументите им, а не в опорни точки.

Според правилника на парламента искането за вот на недоверие трябва да се гледа не по-рано от три и не по-късно от седем дни след внасянето му, което значи, че ще бъде обсъждано другата седмица.

За да бъде успешен вотът, трябва да бъде подкрепен от минимум 121 депутата. ГЕРБ имат 95.

Това е третият вот на недоверие към кабинета. Предишните два, през есента, бяха за провал в политиката на инвестиционното проектиране и в регионалната политика.

Вотът е самокритика, основни аргументи като увеличаване на битовата престъпност, контрабандата са тенденции, ясно оформени в периода на предишното управление, мисля, че няма да успее и този вот, коментира премиерът Пламен Орешарски.

„Може би, виждайки какво са направили, те сега се забавляват”, добави той.

Несъстоятелен е вотът на недоверие на тема сигурността, защото точно тук провалът на ГЕРБ е най-тежък, коментира пък лидерът на ДПС Лютви Местан.

„Цветанов и Борисов не случайно се синомизират с полицейщината, насилието върху граждани, рекета върху бизнеса, подслушванията, които се превърнаха в практика на преследване на политическия опонент", добави той.

Местан настоя дебатите да бъдат излъчени пряко по БНТ и БНР.

От "Атака" заявиха, че няма да подкрепят вота на недоверие, макар да продължават да иска оставката на Цветлин Йовчев заради потока от "ислямистки пришълци".