Депутатите не признаха арменския геноцид, но осъдиха Възродителния процес
Парламентът за пореден път отхвърли проекторешение за признаване на геноцида над арменците в Османската империя от 1915 до 1922 г. Приет бе обаче проект за декларация, която осъжда т. нар. Възродителен процес.
В мотивите си от партията на Волен Сидеров подчертаха, че този проблем се обсъжда от световната общественост още в хода на Първата световна война и до ден днешен. Според националистите признаването на геноцида над арменците изпълнява морален дълг към паметта на жертвите на геноцида над българите в Османската империя.
Срещу предложението възразиха от ДПС. Зам.-председателят на партията Лютви Местан посочи, че парламентът не е орган, който да определя исторически истини като последна инстанция. "С този проект "Атака" се опитва да разписва задължителна посока на мислене", добави той.
Той изрази опасение, че непредпазлива намеса от българска страна ще затрудни диалога между Турция и Армения.
Юнал Лютфи от ДПС пък изтъкна, че в документа на Европейския парламент по темата основният акцент е насърчаване на диалога между Турция и Армения и то на ниво учени, за да се установи истината.
Сидеров отговори, че щом ЕП се е занимавал с тази тема, значи отпада аргументът, че българският не е компетентен да се произнася по нея. "Историческата истина за това вече е доказана с документи, а и се проявява двоен стандарт, при положение че признахме Холокоста", коментира лидерът на "Атака".
"ГЕРБ отхвърли арменския геноцид, защото са им нужни гласовете на ДПС за пакта за финансова стабилност. Тук се вижда, че има сделка между ГЕРБ и ДПС", коментира пред журналисти пък съпартиецът му Десислав Чуколов.
Долната камара на френския парламент прие неотдавна закона за криминализирането на оспорването и отричането на геноцидите, в това число и на арменския геноцид от 1915 г. Турция реагира остро на тази стъпка, замрази военното и икономиечското си сътрудничество с Франция и отзова посланика си от Париж.
Междувременно днес нашият парламент прие проекта за декларация, осъждаща насилствената асимилация на българските мюсюлмани, внесен от Иван Костов, съобщи "Фокус". "За" гласуваха 112 депутати, трима се въздържаха, против нямаше.
"Трябва решително разграничаване, посочване на виновните, и по този начин - завършване на един исторически процес по благоприятен за нацията начин. Това, което проведе режимът на Живков, беше опит за асимилация, съпроводен с депортиране или принудително изселване на хора с български произход. По този начин те бяха лишени от основните си човешки права”, аргументира се лидерът на ДСБ.
“Нашата справка показа, че практически делото срещу виновниците не е спряно и се води от Военна прокуратура, но има поставено неизпълнимо условие от съда. Трябва да призовем главния прокурор и съдът да направи необходимото, за да се завърши делото. Прокуратурата да изгради обвиненията си на базата на съществуващите свидетелства. По наша информация към момента обвиняем по делото остава само Георги Атанасов (министър-председател от управлението на БКП - б. р.) и по този начин процесът виси в едно обвинение, а ние говорим за виновници”, допълни Костов.
Той изтъкна, че днешното управление дава противоречиви сигнали по този въпрос и добави, че "няма добър Тодор Живков и лош изпълнител".
Бившият премиер намекна за изказването на Бойко Борисов, че "една стотна от това, което е построил Живков за България, да направим, би било огромен успех”.
“Въпросът е защо толковa късно се предлага тази декларация? Този опит за насилствена смяна на имена посява омраза между хората и мултиплицира насилието. Стига се до нещо невиждано в европейската, а може би и световната история – депортиране на над 360 000 души от България. Според архивите на МВР през този период физически са унищожени 617 души”, заяви пък депутатът от ДПС Тунчер Кърджалиев.