Европейско лицемерие към Ердоган
Реакцията от Анкара за срещата във Варна не закъсня: не видяхме добронамерени знаци от Европа за сближаване с Турция, въпреки че й пазим границите.
Турция винаги е била и винаги ще бъде проблем за ЕС, а наблюдатели сравниха държавния й глава Реджеп Ердоган с муха в супата на официалната вечеря в резиденция Евксиноград.
Истината и без увъртане
Срещата във Варна демонстрира политическото лицемерие на Европейския съюз към Турция. Ердоган едновременно е определян и като диктатор, и като стратегически партньор. Съвременната турска политика и инструментите, с които я води нейният президент, се отричат тотално в Германия, Австрия, Великобритания, Франция, Холандия, Гърция, Кипър и редица други страни. Стиснатите ръце, пожеланията, намеците за пробив не могат да заличат тоталната разлика между ЕС и Турция.
И след срещата реално няма никакво сближаване, а само показност. Това е добре известно на лидерите на ЕС, които се срещнаха с Ердоган – председателите на ЕК и ЕС - Жан-Клод Юнкер и Доналд Туск. Към тях добавяме и ротационният председателстващ ЕС – българския премиер Бойко Борисов.
Вероятно са тропали по масата пред Ердоган. Но в същото време говорят за подобряване (възстановяване) на отношенията, за общи интереси, които ни правели партньори, за общи предизвикателства, сред които Близкия изток, миграцията и тероризма.
Но увъртането не прави услуга на Европа. Може предизвикателствата да са общи, но категорично ЕС и Турция ги решават по различен начин. Съгласие е немислимо при положение, че двете страни се разминават принципно и това ще си остане така. И на Ердоган това трябва да му бъде казано ясно.
Преговорите за интеграцията на Турция в ЕС би трябвало да бъдат замразени, докато в турските затвори лежат инакомислещи журналисти и политици, включително чуждестранни граждани; докато действа антитерористичен закон, който така широко тълкува терористичната дейност, че всеки който не е съгласен с управляващите е заклеймен и застрашен.
За Европа остава пълна загадка какви ще са действията на Ердоган в близко и по-далечно бъдеще в Източното Средиземноморие и Егейско море – където е в постоянни конфликти с Кипър и Гърция, които плаши с военноморския си флот. Но пък е напълно ясно, че ще продължи да прочиства Турция и Сирия от „терористи“, сред които и кюрдите, а тях и Западът въоръжава.
Самият Юнкер го призна: решението дали Турция да бъде член на ЕС трябва да бъде взето от едно бъдещо поколение политици.
Играта с мигрантите
Ердоган държи 3 млн. сирийски бежанци като коз срещу Европа (според някои с тях шантажира Европа). Той получи пари, ще получи още, но за да ги държи „затворени“ и уж, за да подобри условията в бежанските лагери, иска от ЕС "болезнени" отстъпки: продължаване на преговорите с ЕС, турците без визи, облекчен внос на турските стоки.
В същото време Ердоган знае, че е уязвим, няма с кого да замени Европа в икономическо отношение.
Наглед споразумението за бежанците е единственият работещ механизъм в отношенията с Турция. Но не съвсем, за което вина има и ЕС. От една страна гръцките острови продължават да се пълнят с бежанци, които постоянно се бунтуват от лошите битови условия. От друга страна, схемата 1:1 – един приет от ЕС, минал легално през Турция за ЕС, срещу един върнат в Турция нелегален, не работи – малцина са върнатите. Но за това е виновна и бюрокрацията в европейските страни.
А и няма как ЕС да е сигурен как се харчат милиардите на европейските данъкоплатци и дали реално стигат до бежанците.
Ердоган е непредвидим
След срещата Ердоган беше мек като като памук: надяваме се периодът на лоши взаимоотношения между Турция и ЕС да е останал в миналото; искаме час по-скоро да направим тази положителна стъпка напред в интеграцията с ЕС – от 1963 г. все още не сме нищо повече от кандидат за ЕС.
Но истинската му реакция може да се очаква още на първия митинг сред поддръжници от ислямистката си партия: Ще каже нещо като: "Западът се опитва да ни поучава, да ни дава съвети, или "Европа покровителства терористични групировки на своята територия и оказва безвъзмездна помощ на терористи, като по този начин ги ползва като инструмент срещу Турция". Това са цитати от негови изказвания в навечерието на срещата във Варна.
Ислямистът Ердоган няма да се откаже и да чертае „душевни“ географски карти, в които да вмъква европейски територии.
Борисов и обезщетенията
Борисов постави на европейската маса двустранни въпроси с Турция, което и според вицепремиера Томислав Дончев, е “един от рефлексите на неопитна държава-членка“ (казано в навечерието на срещата).
Може да е справедливо да се искат обезщетения, но Борисов, а и всеки друг, който поставя въпроса, добре знае, че Турция няма да плати обезщетения на никой бежанец. Никога, нито цент.
Нима ще плати на стотиците хиляди прогонени арменци и гърци от Империята в началото на 20-и век?! Ако плати на българите, ще трябва да плати и на арменците, обратното също е вярно.
А въпросът се поставя за вътрешна употреба – също както високопоставени гръцки политици, когато им е удобно, се обръщат към Ангела Меркел с въпроса кога Германия ще плати на Гърция 40 милиарда евро военни репарации ...