Какви са световните запаси на уран, каква е годишната консумация  и  за колко години ще стигнат въпросните запаси?
Уранови запаси има по  цял свят, но има по-облагодетелствани места, с наличие на доказани запаси от по-богати на този важен елемент руди.
Такива са САЩ, Конго и Канада.
През 2001 (в момента положението не е кой знае колко по-различно) уран се добива в 25 страни в света.

Разпределението е, както следва:
Канада 30 процента, Австралия 22 процента, Африка 19, Узбекистан -7, Русия - 6 процента. Казахстан има 5 на сто, а САЩ 4 на сто от световния добив. Европа - 3 процента.
 
През 2005 година са добити малко  над 41 000 тона уран (2003 - 35 000 тона).
Същата година в света са функционирали 440 промишлени атомни реактора, а тяхната консумация е била 67 000 тона уран.

Както се вижда, консумацията през посочения период надвишава добива. Разликата се компенсира основно от запасите и то най-вече от конверсията на оръжейните запаси от този тежък елемент.

В природата уранът се среща най-често под формата на Триураниев Октаоксид или, ако предпочитате, "триуранов осмоокис", U3O8.

>>>>>Вижте снимки на уранови рудници >>
 
При оценката на световните запаси, следва да се има предвид, че тя не е толкова лесна, а причините за това са поне две:
Първата е свързана с факта, че уранът, освен суровина за производство на гражданска електроенергия, е основна съставка при производството на ядрено оръжие.
Поради тази причина, някои числа, сочещи количествата запаси в някои страни са изкривени или откровено недостоверни.
Втората причина е, че ако при цена на килограм условен уран от 20 долара рентабилните за добив руди са едно количество, то при цена от 200 долара за килограм изгодните за добив по-бедни руди са няколко пъти повече.

Ето една приблизителна преценка отпреди десетина години, непосредствено преди кризата от 2008/2009 година, както и преди аварията във Фукушима, които "разбъркаха картите" в тази индустрия.

Числата са за доказаните запаси (еквивалентни на) триуранов октаоксид (U3O8) по страни, а в скобите е процентът от общите световни доказани запаси:

Австралия 1 милион и 74 хиляди тона (30 процента).
Казахстан 622 хиляди тона (17%)
Канада 439 (12%),
Южна Африка 298 (8%),
Намибия 213 (6%),
Русия 158 (4%),
Бразилия 143 (4%),
США 102 (3%),
Узбекистан 93 (3%).

Всичко: 3 милиона и 622 хиляди тона.

За да получим, при цялата условност на тези преценки, заради гореспоменатите причини, за колко години още ще стигне уранът на човечеството, трябва да разделим доказаните запаси (кръгло 4 милиона тона) на годишния добив (41 хиляди тона). 

С тази обикновена алгебрична операция получаваме приблизително стотина години (или малко по-малко, дори с отчитането на неизвестното количество конверсиран оръжеен уран, влизащ в "гражданските" реактори, заради предполагаемото увеличение на добива и консумацията на ядреното гориво) - т.е. при оптимистична преценка, все пак ще имаме уран за около един век.