От седмица потресаващата новина, която обикаля страната и се коментира от широк кръг хора в социалните мрежи, е как дъщерята на някогашната тв говорителка Татяна Титянова – Краси Иванова е „повторила” нейната съдба, като се е „самоубила” със скок от високо. „Сензацията” с „повторението” може и да е любопитна за таблоидите, но е меко казано некоректно да се затвърждава в обществото версия, непотвърдена от следствието в Лондон и от българското Външно министерство, както и от прокуратурата на България. В тази връзка вметваме, че роднините на Краси разбраха за смъртта й от медиите – официалните институции, уви – може би, също! Човек се пита къде е държавата ни за българите в чужбина, и как при едно такова трагично събитие, случило се преди месец, роднините на жертвата не са известени толкова дълго време?!

Пресата изпревари институциите и тиражира версията за самоубийство, която не е потвърдена от официалните органи. Апропо, българският съд няма произнасяне и по въпроса за смъртта на Татяна, майката на Краси. Фактологията по 17-томното дело за нейната смърт по-скоро водеше към престъплението убийство срещу неизвестен извършител, но през 29-те години до днес, това дело бавно се „топеше” от мистериозното изчезване на документи по него и внушенията, че става въпрос за самоубийство.

Удобен начин да се насади в масовата памет, че случаят не е криминален, а „психиатричен”, и да бъдат накарани близките на мъртвата да се откажат да „ровят”. С днешна дата, обаче, намеците за суицидни прояви „по наследство” в семейството, възкресяват болката – тя няма „давност”. Близките на Татяна трябва отново да намерят сили да я преодолеят и да „възкресят” публично тайните от миналото. Титянови не само не са „суицидни”, но будят възхищение със силата на характера и издръжливостта си. Те, в продължение на толкова много години – скоро 29, търсят истината за смъртта на Татяна.

Вижте снимки на Краси Иванова>>>

Сегашното трагично събитие в семейството – смъртта на Краси, е още едно тежко изпитание на душевната сила на тези изстрадали хора. Те вече се произнесоха, че да се говори днес за „повторено самоубийство”, без съдебно и психиатрично заключение, без окончателно да е приключило следствието в Лондон за смъртта на Краси, означава отново да се посегне на паметта на нейната майка Татяна. И че това е един „повторен” опит да се неглижират доказателствата, че тя не се е самоубила, а е била убита!..

Бащата на Татяна умира от рак, разкъсван от „вината”, че в злокобната нощ на 23-и срещу 24-и септември 1988 г. не се е поинтересувал кой извиква дъщеря му посред нощ. Татяна оставя малкото си бебе Глория в кошчето й, и излиза по нощница и пеньоар навън, за да не се завърне никога повече у дома?.. Суицидна ли е била Татяна? – никой от колегите й и приятелите й не споделя това мнение. Не го споделя и никой от разследващите и патоанатомите, освен прочутият проф. Стойчо Раданов, който след години се... самоуби!..

Днес сестрата на Татяна – Антоанета Титянова обяви публично, че вече няма защо да „пази” децата, а е дошъл моментът открито да говори кой/кои са виновниците за смъртта на Татяна и дъщеря й Краси; кой/кои са виновниците за раздялата на Краси с кръвните й близки; от кого се е опитвала да избяга и защо в последно време племенничката й Краси. Дали пък евентуалното връщане на Краси в България не е било възприето като заплаха за някого?.. За евентуални разкрития, които да осветят причините за смъртта на Татяна преди 29 години?.. 

От кореспонденцията между Краси и леля й Антоанета Титянова не личи младата жена да има някакъв психически проблем, освен тревогата й, че заради нещо, или някого, „не издържа повече”. Каква е била причината, остава тайна. Може би Краси е щяла да я сподели, ако бе успяла да пристигне в България?

„Скокът” в отвъдното сложи край на възможността това да се случи. Лелята на Краси – журналистката Антоанета Титянова от дни публикува на стената си във фейсбук постове, в които разяснява ракурси от сложните взаимоотношения между двете семейства – нейното и това на съпруга на покойната й сестра Татяна.

„Ние знаем, че децата бяха принуждавани да наричат майка друга жена /леля си/ и имаха забрана да споменават името на майка си. Но Краси, която не бе малка, когато умря майка й, е бивала свидетел на лошите отношения между майка си и баща си - как баща й ги е гонил с нож и е пребивал съпругата си не само у дома, но и на публични места, за което има свидетелски показания. Може би тук се крие ключът за "самоубийството" й, и заради това бе попречено на Краси да дойде в България!!!

Въпреки че един неупълномощен от никого районен съдия навремето, незаконно унищожи делото по убийството на сестра ми, в един сейф в чужда държава се съхраняват множество собственоръчно подписани и нотариално заверени показания на свидели за агресията на родителя на племенничката ми Краси. И ако утре ме намерят, недай си Боже" "самоубила се", колеги журналисти, моля ви, не пишете и за мен, че страдам от суициден синдром!..

Имам здрава психика и съзнавам на какъв риск ме поставя в момента желанието ми да потърся истината за смъртта на моята племенница Краси Иванова. Това драстично покачва опасността и аз да бъда "самоубита", пише Антоанета Титянова и уточнява, че медиите, публикуващи версията „самоубийство”, злоупотребяват и с тектовете под снимките на племенничката й: че там, където е с „остригана глава” не само че не е била „не на себе си”, ами обратното – била е щастлива със съпруга си в неговата родина Бразилия; снимката с детето й не била отсега – „малко преди да се самоубие”, както пишат вестниците, а от края на 2014 г.

Може би е важно, за да се разбере причината за емоционалното състояние на Краси Иванова преди да „скочи” в Лондон от 9-ия етаж. И щом като се прави „паралел” между нейния „скок” и този на майка й, нека припомним подробности от делото за смъртта на Татяна Титянова.

Мъртвото тяло на тв говорителката е открито в ранната утрин на 24 септември 1988 г., проснато зад 17-етажния блок №57 в столичния квартал „Дианабад”, където е живеела. По онова време току-що е родила второто си дете – Глория, подготвя защита на дипломната си работа по журналистика и едновременно с това - първата си самостоятелна изложба като художник. В очите на всички Татяна е не само популярно лице от екрана, но просперираща млада жена, която дисциплинирано следва приоритетите си.

Татяна е намерена по нощница и пеньоар, грижливо разстлан под тялото й /!/ зад блока, а обувките, които според свидетелите са на краката на Татяна, изведнъж на снимките от местопроизшествието се оказват старателно „аранжирани”. Намерен е част от колана на пеньоара – другата част липсва! По шията й личат синини от душене, което при аутопсията се пропуска.

При направената след година ексхумация се установява счупена подезична кост – безапелационен признак за патоанатомите, че мъртвата е била удушена. След време петорна експертиза установява, че в главата, шията и други части от тялото на Татяна е открито като „пълнеж” важно доказателство – част от пеньоара й със следи от автомобилни гуми по него.

Появява се версията, че жертвата първо е душена, после прегазена и след това хвърлена от високо. Остава непотвърдено от кой точно етаж, заради което излиза една публикации с подигравателното заглавие, че „услужливото” следствие е „наклонило” блока. Неин автор и първият човек, който посочва на близките на Татяна „ахилесовата пета” на следствието, е криминалистът-журналист Богдан Кръстев. Този смел човек открито пише, че огледът на мястото, където е намерен трупът на Татяна е извършен непрофесионално.

Кръстев набеждава в „мърлявщина” аутопсиращата лекарка Виолета Щерева, която не описва в доклада си счупената подезична кост. Лекарката „пропуска” също така да приложи това доказателство в епруветка към протокола, какъвто е официалният ред. На 1 септември 1989 г. Главна прокуратура възбужда за трети път следствено дело срещу неизвестен извършител за убийство! – Не за самоубийство! Но разследването отново не стига доникъде и за пореден път „накланя” блока.

Въпреки това през 1990 г. Главна прокуратура възстановява делото за убийство. Този път родителите на Татяна поканват и руски експерти. Експертиза доказва множество костни счупвания от душене, като допуска и хвърляне на трупа отвисоко. Между българските патоанатоми се захваща ожесточен спор – убийство, или самоубийство е смъртта на Татяна Титянова.

Проф. Георги Цеков влиза в открита конфронтация с проф. Стойчо Раданов, който се занимавал повече с обувките на мъртвата, отколкото с увредите по тялото й. Раданов буквално „премълчава” за счупената подезична кост. Случва се и още нещо странно: През 1990 г. адвокатът на сем. Титянови – Иван Китанов научава от свой задграничен клиент, че италианец, на име Франческо Граци, имал запис от убийството на Татяна?.. Чужденецът поискал 100 000 лева, с каквито семейството на жертвата не разполагало и така „сделката” не се осъществява, а Граци изчезва.

След време, обаче, Китанов научава, че дълг на италианеца, в размер на 300 000 лева към Ловно-рибарския съюз, за който бил разследван, е бил амнистиран. Това задава въпроса, предал ли е на някого записа Граци, и благодарение на това ли е бил амнистиран дълга му? Патоанатомът проф. Георги Цеков, и колегите му съдебни медици от Плевенската съдебна медицина, съставят цяла книга, в опита си да докажат, че Татяна Титянова не се е самоубила, а е била умъртвена, но и тази книга остава в сянката на тиражираната версия за самоубийство.

Заключението на проф. Цеков е потвърдено от още две съдебни медицини в България – Старозагорската, с ръководител доц. Мария Грозева, и Варненската съдебна медицина, с ръководител проф. Лазаров, които правят самостоятелни експертизи и са категорични, че става дума за душене и убийство.

Татяна е имала лоши отношения със съпруга си Георги Иванов – бащата на Краси. Той й посягал. Година след сватбата съседи извикали милиция заради виковете й за помощ пред есента на 1982 г. Полицаите конвоират Татяна с няколкомесечното бебе Краси в дома на родителите й през нощта. Татяна, чието лице е обезобразено и носът й е счупен се освидетелства и подава първата молба за развод. Адвокат й е Петър Корнажев, който до последния си ден твърди „Татяна Титянова е убита“.

В отношенията между съпрузите се намесвала пряко и сестрата на Георги – бившата тв говорителка Стефка Иванова. Според свидетелски показания, именно Стефка Иванова използвала връзките си по линия на бившата ДС, за да приберат с Георги децата на Татяна и да ги отделят от близките й. Малката дъщеря на Титянова е 3-месечно кърмаче, когато майка й умира. Предният ден сестрата на Татяна ражда сина си - на 22 септември 1988 г., и кърми и двете бебета.

Георги Иванов обаче дава за пълно осиновяване малката Глория на сестра си Стефка, която само за рекордно кратък срок - 7 дни /!/, през ноември 1988г. осиновява детето с документи, които в съда се оказват с невярно съдържание. Адвокат Корнажев става настойник на невръстното дете и започва дело за разсиновяването му. Делото се проточва с години, но и Градски и Върховен съд отхвърлят осиновяването. Тогава Титянови подават молба за осиновяване, но делото започва да се гледа едва след 7 години.

Междувременно всяка втора и четвърта събота отиват заедно с педагог и педиатър да виждат детето, както повелява съдът, но Иванови никога не допускат да се осъществи среща между бабата и дядото на Глория - Крася и Антон Титянови, и нея. Следват глоби до Иванови, те съдят районния съдия-изпълнител, за да го възпрепятстват да изпълнява служебните си зедължения, и в крайна сметка винаги успяват да осуетяват свижданията. Иванови не допускат никаква форма на общуване между децата на покойната Татяна и нейните близки.

Очевидно, преди края на дните си, Краси Иванова, сама е пожелала да бъде близо до кръвните си роднини по майчина линия. Какво я е накарало да ги потърси е въпросът, който може да се окаже и разковничето към истината за „самоубийствата” на двете жени – майка и дъщеря. 

Нека видим какво ще установи следствието в Лондон, в което ще участва като страна майката на Татяна Титянова и баба на Краси – журналистката Крася Титянова.