Това показват резултатите от проучване на агенция "Маркет линкс", проведено между 24 ноември и 4 декември сред 1058 пълнолетни българи.

ГЕРБ остава първа политическа сила с по-скоро комфортна и дори по-голяма преднина пред БСП, която въпреки силното публично присъствие не успява да извлече по-сериозни политически дивиденти сред избирателите.

Продължава и тенденцията Обединени патриоти да губят подкрепа, а последните събития около Пирин и втори лифт на Банско вероятно ще окажат своето влияние в една или друга посока, което предстои да разберем през първия месец на 2018 г., анализират социолозите.

Според данните при парламентарен вот сега ГЕРБ биха получили 22,1%, БСП - 16,9%, Обединени патриоти - 3,8%, ДПС - 3,7%. Веднага след тях вече се нареждат "Да, България" - с 3,1%, и ДСБ - с 2,1%, които макар да не успяха да минат бариерата на предишния вот, сега изпреварват партията на Веселин Марешки - тя получава едва 1,6% подкрепа (вижте графики в галерията).

Потенциална коалиция между "Да, България" и ДСБ към момента демонстрира потенциал за присъствие в следващ парламент и то с резултат по-висок от механичния сбор на електоралната подкрепа на двете партии.

Данните от изследването сочат още, че има готовност малко над половината българи, имащи право на глас, да подкрепят нови политически проекти. Евентуална партия, сформирана около личността на президента Румен Радев, има, макар и
условен потенциал драматично да промени политическата карта на страната.

Търсенето на нов „спасител“ с антикорупционен ореол отново събужда интерес към потенциален проект на Слави Трифонов, вече облечен в по-конкретната публична заявка, дадена наскоро от популярния ТВ водещ.

В ситуация на преобладаващ песимизъм, криза на гражданското доверие към основните държавни институции, към политическата класа и не на последно място най-ниският жизнен стандарт в ЕС, голяма част от българските граждани продължават да приемат демократичното развитие на страната като силно проблематично, коментират от "Маркет линкс".

В последните седмици преди българското председателство на Съвета на Европейския съюз, неудовлетвореността от настоящото състояние на страната е фактор, постоянно захранващ носталгичната митологема за „времето на социализма“. По същество, това явление поставя част от нацията в дълбоко противоречие на две не само обществено - политически и ценностни системи.

Прекият резултат е подриване на до верието в ЕС и на трудно интернализираните в националния ни манталитет ценности на демокрацията и личната свобода .

Изпълнителната власт е в подготовка за председателството и в стремежа си да „овладее“ възможно най-много публични сфери и да минимализира възможните рискове от опозиционно говорене и поведение, оказва натиск в различни посоки .

Дълбоко обаче изглежда противоречието между образа на българската действителност в очите на гражданите и това, което целят да представят управляващите пред европейските ни партньори. Доказателства за това противоречие виждаме изразени в нагласите на българските граждани. Нивото на оптимизъм се покачва съвсем минимално в сравнение с предишни периоди, но това явление е обичайно в навечерието на коледните празници. Общият песимистичен фон дава основания за подкрепа на хипотезата, че страната, макар и бавно, се приближава към обществено-политическа криза, смятат още социолозите.

Доверието към основните институции на страната остава критично ниско, особено спрямо Народното събрание, което през последните години, от една страна, загуби своята самостойност и беше сведено до инструмент на изпълнителната власт в провеждането на политики, а от друга това е територията, на която се разкрива играта на мимикрия и безпринципни, ситуационни коалиции на части от политическата класа.

Любопитен факт е, че понастоящем правителството е с по-нисък рейтинг на доверие от този на ЕК. Това отново повдига редица въпроси за политическата легитимност и, най-вече търсената в дългосрочен план стабилност на управлението.

Като съществено изключение тук трябва да бъде посочена президентската институция, чието позитивно отношение превишава над два пъти отчетеното негативно такова. По този начин президентството се превръща в много значим, своеобразен властови център по отношение на ресурса на общественото доверие.  Видимо, обаче е, че евентуалната подкрепа е в пъти по-ниска от тази на възможните нови конкуренти на политическата сцена.

Изминаващата политическа година оставя голяма въпросителна за посоката на развитие на страната. На 10-тата годишнина от членството в ЕС, България е на своя голям европейски кръстопът - накъде ще поеме - по пътя на Унгария и Полша, като примери за отстъпление от демократичните принципи , или по посока на това, с което най - развитите и благоденстващи европейски страни са успели да изградят тъканта на обединена Европа, завършва анализът.