Министри охладиха мераци за по-високи доходи
Финансовият министър Калин Христов и социалният Деяна Костадинова охладиха претенциите на синдикати и протестиращи за повишаване на доходите и рязко съкращаване на безработицата чрез субсидирана заетост. Според тях взимането на дълг няма да доведе до растеж.
"Безусловен ангажимент е увеличението от 1 април на пенсиите, така както е записано в закона за бюджета. В рамките на приетия бюджет вече е въпрос не само на финансовото министерство, а на всички министерства да прегледат разходите и да се прецени дали може да бъдат елиминирани някои неефективности. Впоследствие, ако има спестени средства, те ще се пренасочат за изразходване по по-ефективен начин така, както целият кабинет счита за необходимо." Дискусията "растеж или свиване на разходи" е дълбоко погрешна, казва Калин Христов пред в. "Капитал".
През седмицата за еднократни помощи заговориха от синдикатите. Те предложиха част от парите за инфраструктура да бъдат директно насочени към хората, а освен това поискаха и леко увеличаване на бюджетния дефицит.
Костадинова обясни, че помощ от 65 лева за енергийни помощи не е обсъждана. "Информацията, която в момента циркулира в публичното пространство не излиза от кабинета. В този смисъл аз с конкретна сума не бих могла да се ангажирам в момента и смятам, че е безотговорно и ще подведем хората, ако го кажем. Трябва да сме наясно, че по никакъв начин нашите действия няма да застрашат финансовата и фискалната дисциплина на страната", допълни министърът. "Нека да мислим трезво. Ако в момента предприемем рискови действия, само след няколко месеца тези рискови действия същите ние, гражданите на страната, ще ги плащаме двойно и тройно, защото ако застрашим финансовата или фискалната стабилност на страната, това ще доведе моментално до падане на рейтинга ни, ще доведе до повишаване на лихвените проценти и от там отново домакинствата ще страдат. Това служебното правителството няма да го приеме", заяви Костадинова.
Според Калин Христов този подход, при който правителствата просто харчат и се финансират с дълг, се следва от 90-те години насам в Европа. Когато имаш относително нисък дълг и започнеш да го увеличаваш, изглежда, че генерираш растеж и някаква заетост и доходи на населението. След това стигаш до такова ниво на дълг, че вече никой не е склонен да те финансира, каза още служебният министър. Оказва се, че този растеж е бил просто едно раздуване на икономиката. Тя в един момент се свива и всички тези работни места изчезват, всички тези придобивки изчезват, лаконичен бе той.
Ефектите от подобна политика се видяха много ясно в Гърция. От 2009 г. досега гръцката икономика се е свила кумулативно с почти 30%. И то е в резултат на финансираното с дълг изкуствено раздуване на икономиката в предходните години“, казва още доскорошният подуправител на централната банка.
Костадинова обясни, че предложението за взимане на дълг, за да се разплатят социалните плащания е най-рисковото и най-немотивираното. "Фискалният резерв е стабилен. Силните месеци в приходната част тепърва предстоят. Възможностите са различни. Въпросът е бюджетът да се изпълнява така както е приет", увери Костадинова.
По отношение на новите работни места социалният министър коментира: "Нови работни места на реалния пазар на труда могат да се случат единствено и само, ако има икономически растеж. Със субсидирана заетост не бихме могли да говорим за нови работни места в този смисъл. Субсидираната заетост е един инструмент, които се използва в период на икономическа криза и висока безработица, каквато в момента е цяла Европа, това е един безспорен механизъм, но той не води до икономически растеж. Така че ако искаме да има нови работни места, трябва да подкрепим икономиката".
Костадинова увери, че всички в кабинета са експерти, а не политици. Тя подчерта, че никога не е била член на партия ГЕРБ и е била поканена като съветник на бившия министър-председател Бойко Борисов като експерт в социалната политика и управление на еврофондовете.