Това пита Йордан Тодоров от Фондация "Защита правата на децата".

Йордан Тодоров представлява Фондация „Защита правата на децата“ (ЗПД) и от години работи по случаи с деца-жертви на насилие. Сблъсква се с много случаи на неадекватни действия на социални работници от държавните институции, които не само че не помагат, но вредят на децата. Психологът разказва един от потресаващите случаи от практиката си.

"Фондацията, която представлявам, работи по случай на дете изведено от биологичното му семейство, когато то е било на около 2-годишна възраст. С оглед на конфиденциалността, ще наричам детето Стефка. Момиченцето беше вече на 12 години, когато с наше съдействие бе върната на биологичната си майка със съдебно решение на Софийски окръжен съд.

След битов инцидент през 2006 г. къщата на майката на Стефка изгаря, и детето е настанено в дом „Майка и дете“ в Източна България. Въпреки множество молби от страна на майката за реинтеграция на Стефка, от страна на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП). не са предприети никакви действия. През 2007 г. детето е пренастанено в Дом за деца лишени от родителски грижи.

За извършеното пренастаняване майката не е била уведомена, впоследствие не е призована и от съда.

Оттам насетне всяка следваща година от 2007-а до 2010-а детето е било пренастанявано при различни приемни родители. За период от 8 години детето не е виждало майка си, а тя, въпреки жалбите й, е била лишена от информация къде се намира то и кой го отглежда.

В социалните доклади, обаче, е записано, че майката не се интересува от детето си.

А защо детето е пренастанявано при различни приемни родители? - Всеки път, когато приемният родител е ползвал платен годишен отпуск, детето е било прехвърляно на друг приемен родител, или приемно семейство!..След изтичане на отпуската на първия, са я връщали обратно.

Всичко това е ставало със съдействието на социалните служби, и за всяко пренастаняване е издавана заповед. В момент на пренастаняване на детето, са възниквали и конфликти между приемните родители - кой да отглежда детето. Цинично е да се изрече дори, но става дума за пари. Приемните родители дори са подавали сигнали един срещу друг.

През 2011 г. приемният родител, който отглежда в онзи момент Стефка, заболява и детето е преместено в Кризисен център, след което отново е пренастанено при друг приемен родител. Впоследствие още два пъти е пренастанявано при различни приемни родители, поради ползване на платен годишен отпуск от приемния родител, което вече обясних.

През 2012 г. детето е предадено за осиновяване. След приключване на процедурата по осиновяване, няколко месеца след това, по желание на осиновителите, Стефка е настанена в SOS детско селище. Сменено е името на детето. Осем месеца по късно детето е разсиновено, и отново му е върнато рожденото име. Детето отново е настанено в приемна грижа.

Биологичната майка не е информирана за нито едно от тези действия, касаещи детето й. На следващата година Стефка отново е пренастанена в друго приемно семейство, в друго населено място! Не за първи път, между впрочем.

През 2016 г. е прекратено настаняването в доброволно приемно семейство и детето е настанено в Кризисен център за деца, отново в друго населено място. До края на същата година, със съдебно решение детето се настанява в център за деца без увреждания, до навършване на пълнолетие.

След което за пръв път в цялата тази сага съдът призовава майката да я уведоми. Тя обжалва съдебното решение пред Софийски окръжен съд, който връща детето в биологичното му семейство - при майка му.

Какво детство обаче е имало дотогава това дете? - То 20 пъти е било пренастанявано в различен вид социални "услуги" - забележете как само звучи! По различни населени места, далеч от родното място и родната му майка, като по-голямата част от тези "услуги" са били от типа приемна грижа до... отпуската!...

При периодични прегледи, инициирани от някои приемни родители, и пак без знанието на майката, детето е хоспитализирано в Център за психично здраве и му е поставена диагноза „хиперкинетично разстройство“. Изписани са му медикаменти. След нова консултация първоначалната диагноза се отхвърля и терапията се прекратява. Оставям това без коментар.

Какво се случва с психиката на това дете? - Психическото състояние на детето е нестабилно. Цитирам: "Детето е с емоционална натовареност, свързана с подкрепящата го среда, изпитва чувство за изоставеност. При детето е налице чувство за несигурност и липса на подкрепяща среда, остра потребност от подкрепа, безпокойство, свързано със средата, потребност от повече грижи и сантименталност.“

През 2016 г. Стефка постъпва в Клиника по детско-юношеска психиатрия. Психологичното изследване дава заключение: „Интелектуални възможности, в рамките на лека степен на умствено изоставане, дефицит на памет и внимание. Отчетените резултати са значително повлияни от липсата на системна педагогическа работа и подкрепа".

Стефка е освидетелствана, като степента на увреждане е, цитирам: „80% степен на увреждане без чужда помощ“. Като водеща диагноза е посочено „Разстройства в поведението“, при общо заболяване „Разстройство на поведението с противопоставяне и предизвикателство“.

Аз питам: Кой е виновен за това състояние на детето и ще бъде ли потърсена отговорност от виновните лица и институции, които са докарали една невинна детска душа дотук?! Ако някой прояви съмнение, че всичко това е сполетяло от "държавна грижа" едно невинно дете, готов съм да предоставя документацията по случая", казва Йордан Тодоров от Фондация "Защита правата на децата".