Това казва в интервю за "Капитал" служебният министър на финансите Калин Христов. Той обяснява, че за тази цел трябва да се изчистят някои проблеми в микросредата, които пречат на растежа дългосрочно. Такъв сектор според него е енергетиката, тъй като цената на енергията влияе на конкурентоспособността на износа и индустрията.

Други по-малки примери са въвеждане на разплащанията чрез ПОС терминали на всички места, където правителството предоставя услуги на гражданите и фирмите, и разплащане на задълженията на държавата към малки фирми, чиито вземания вече са падежирали. Това са все микроикономически въпроси, които трябва да започнат да се решават, за да се отпушат различни канали, които пречат на бизнеса, заявява още Христов.

Министърът на финансите отново подчертава, че министерството му има една основна цел - тя е макроикономическата, финансовата и фискалната стабилност да бъдат запазени. По отношение на исканията на синдикатите да бъдат увеличени социалните разходи Христов заявява: "Безусловен ангажимент е увеличението от 1 април на пенсиите, така както е записано в закона за бюджета. В рамките на приетия бюджет вече е въпрос не само на финансовото министерство, а на всички министерства да прегледат разходите и да се прецени дали може да бъдат елиминирани някои неефективности. Впоследствие, ако има спестени средства, те ще се пренасочат за изразходване по по-ефективен начин така, както целият кабинет счита за необходимо." Дискусията "растеж или свиване на разходи" е дълбоко погрешна, казва Христов.

Според него този подход, при който правителствата просто харчат и се финансират с дълг, се следва от 90-те години насам в Европа. Когато имаш относително нисък дълг и започнеш да го увеличаваш, изглежда, че генерираш растеж и някаква заетост и доходи на населението. След това стигаш до такова ниво на дълг, че вече никой не е склонен да те финансира, каза още служебният министър. Оказва се, че този растеж е бил просто едно раздуване на икономиката. Тя в един момент се свива и всички тези работни места изчезват, всички тези придобивки изчезват, лаконичен бе той.

Ефектите от подобна политика се видяха много ясно в Гърция. От 2009 г. досега гръцката икономика се е свила кумулативно с почти 30%. И то е в резултат на финансираното с дълг изкуствено раздуване на икономиката в предходните години“, казва още доскорошният подуправител на централната банка. „В България от 1997 г. насам винаги сме били дисциплинирани и със здрав разум. Дискусията дали това ни пречи е фалшива. Естествено въпросът колко дефицит можеш да натрупаш, за да няма негативен ефект от това, е въпрос на анализ и на конкретна дискусия“, казва Христов.