Това съобщи днес в естонската столица Талин американският министър на отбраната Аштън Картър, цитиран от Асошиейтед прес и Ройтерс.

Целта е да бъдат успокоени съюзниците в НАТО, разтревожени от заплахи от Русия и от терористични групировки. Шефът на Пентагона каза, че трите балтийски държави - Литва, Латвия и Естония, както и България, Румъния и Полша, са се съгласили да приемат това военно оборудване. Част от техниката ще бъде разположена и в Германия, предаде БТА.

Всеки комплект от тези оръжия ще бъде достатъчен да се въоръжи бойна рота или батальон и "ще отиде най-малко на временна основа в една от тези страни". Според Картър този "подвижен" арсенал ще обикаля из региона за обучение и военни маневри и ще включва бойни машини "Брадли" и самоходни артилерийски оръдия.

По този начин НАТО ще получи възможност да отговаря по-бързо на всяка военна криза, възникнала в региона, отбелязва АП.

Страните, в които ще бъде разположено американското оръжие, са избрани заради своето близко местоположение до тренировъчни полигони с цел да се намали времето и цената за транспортирането му при военни маневри.

Обявявайки подробности по решението на Вашингтон, Картър бе заобиколен от военните министри на трите балтийски страни.

"Вие вече загубихте веднъж своята независимост. Щом НАТО е до вас, това никога повече няма да се случи. САЩ и останалите съюзници от НАТО са абсолютно ангажирани със защитата на териториалната цялост на Естония, Латвия и Литва", добави шефът на Пентагона.

В отговор естонският военен министър Свен Миксер приветства американското решение и каза, че страната му е готова да приеме складиране на американски тежки оръжия на своя земя, както и ротационното присъствие на американски войски.

"Ние имаме основания да смятаме, че Русия разглежда Балтийския регион като една от най-уязвимите зони на НАТО, където тя може да изпробва решимостта и ангажимента на алианса да защитава своите съюзници", каза Миксер.

Според него допълнителното западно военно присъствие тук ще бъде спирачка за намеренията на Русия, която смята, че има военно превъзходство в този регион, и може да промени сметките на президента Владимир Путин.

Колегите на Миксер от Литва и Латвия също дадоха израз на дълбоките си опасения за заплахите, произлизащи от Русия. Те посочиха, че новите военни планове са израз на съюзническа солидарност в алианса.

Русия реагира остро на американските планове. Високопоставен служител на руското министерство на отбраната каза малко преди началото на европейската обиколка на Картър, че разполагането на танкове и тежки оръжия в страни от НАТО край границите на Русия ще бъде най-агресивният ход на САЩ след края на Студената война.

Американският министър на отбраната каза още, че САЩ ще работят с натовския киберцентър в Естония, за да помогнат на съюзниците да разработят отбранителни киберстратегии и други защитни механизми срещу компютърни атаки.

Миналата седмица президентът Росен Плевнелиев обяви, че към момента няма каквото и да било предложение към правителството САЩ да разположи военна техника в България. Той коментира информация в "Ню Йорк Таймс", че Пентагонът има готовност да разположи танкове, пехотни бойни машини и други тежки оръжия в няколко балтийски и източноевропейски страни, сред които и България.

Руският президент Владимир Путин пък заяви, че "ако някой заплашва територията на Русия, тя трябва да насочи оръжията си срещу тези страни, от които идва заплахата".