Това пишат организаторите на изложението „Зелена седмица“ в Берлин, на което България е страна-партньор.

По този повод агенция ДПА организира малка „разходка" из традиционното българско меню. Любопитно е как добронамереният репортер като външен човек описва добре познатите на всички българи блюда.

Още в началото Мария Дунес-Розе попарва надеждите на своя гост: „България не е гурме-страна", констатира ресторантьорката. „Нашата кухня е традиционна". И честна, добавя тя.

Готви се с продуктите, които дават земята и домашните животни: чушки, краставици, домати, овче сирене, свинско и пилешко месо. За останалото грижа има… ракията. По традиция българите я пият с предястията. Ракията се вари от грозде, сливи или кайсии. „Отпиваме обаче само малка глътка", уверява госпожа Дунес-Розе, съдържателка на ресторанта „При Мария" в Берлин.

Тази година България е страна на фокус на Международната зелена седмица в Берлин от 19-ти до 28-ми януари. Посетителите на този голям панаир ще могат да научат повече подробности за българските храни и трапези.

По традиция най-напред се сервира шопска салата, макар че българите не се отнасят особено стриктно към спазването на поредността в едно меню, обяснява Мария: „Просто всичко се слага на масата".

Ето така един обяд или една вечеря спокойно могат да се проточат часове наред. Между другото, шопската салата се прави от нарязани домати, краставици, чушки, лук, оцет и олио, върху които се настъргва овче сирене.

Уникалното кисело мляко

Българите са особено горди със своите млечни продукти. Дори бактерията, която превръща прясното мляко в кисело, носи тяхното име: „Lactobacillus bulgaricus". Тази бактерия, която е отговорна за приятно мекия вкус на киселото мляко, вирее само в региона, съобщава българското Министерство на туризма. А киселото мляко е най-важната съставка на „таратора", който се сервира като студено предястие. В него задължително се нарязват краставици, чесън, орехи и копър.

Мария сервира на своите гости и други предястия. Българската „снежанка" прилича на гръцкото „цацики“ – кисело мляко, чесън, краставици и магданоз, а за хората с фин вкус ресторантьорката предлага още пържени тиквички и печени белени чушки. Не може да се мине и без кьопоолу – пюре от патладжани, чушки и чесън. Към всичко това на масата се предлага хляб и „шарена сол", в която са смесени сол, червен пипер, чубрица и риган.

Когато се стигне до главното блюдо, в България има по нещо както за всекиго: както за любителите, така и за противниците на месото. Пълнените чушки са с плънка от кайма, ориз, лук, моркови и подправки. А кавърмата се прави от запържено пиле, което после се задушава в глинен съд със зеленчуци, доматен сос, лук и черен пипер.

„Месото първо се запържва, а после се задушава, така то остава сочно и ароматично", обяснява Георги Георгиев от българското Министерство на земеделието.

Без месо, но затова пък с много фантазия се приготовлява типичният миш-маш. Мария нарязва в едно гюведже чушки, лук, домати, чесън, добавя яйца и овче сирене и задушава всичко това заедно.

„Сирене по шопски" също се приготовлява в гюведже: на пластове се редят овчето сирене, запърженият лук и доматите, а отгоре се чуква едно яйце.

В българските ресторанти има и риба. „Скумрия или пък пъстърва на керемида, пълнени със зеленчуци, лимон и орехи", обяснява Георгиев. За определени празници в България се сервира и пълнен шаран.

„Българското вино е подценено в чужбина“

А онези, които обичат накрая да хапнат и нещо сладко, ще намерят в менюто различни десерти, напомнящи на австро-унгарската кухня. Сладките палачинки носят същото име, както в Австрия, сервира се и щрудел или пък тиквеник от фини кори с настъргана тиква, орехи, захар, канела и лимонова кора.

Щруделът и тиквеникът се поръсват с пудра захар и могат да се сервират не само за десерт, но и за закуска. Ако след десерта имате нужда и от дижестиф, навярно пак ще се сетите за ракията, но нея българите я пият не накрая, а в началото.

Освен към концентратите, българите са силно привързани към още една алкохолна напитка: виното. „В международно сравнение българското вино се подценява", смята Мария. А виното е неотменим елемент от българската история: за античните траки то е важна съставка на религиозните ритуали.

Днес територията на България е разделена на различни винарски региони. На север се отглеждат най-вече сортовете „Пино ноар" и „Каберне совиньон", на юг пък - „Мерло" и „Рубин".

А по южния склон на Балкана се отглежда грозде за бели вина.

* Текстът е публикуван тук.