Нестабилната правна система, неефективната администрация и претоварената съдебна система са сред големите минуси за развитието на бизнеса, заяви отбеляза Божидар Данев, изпълнителен председател на БСК.

Ръководството на камарата предлага да се създаде специализиран съд, който да се занимава с делата по несъстоятелност, както и опростяване на процедурите и съкращаване на сроковете по обявяване във фалит, предаде БТА. 
Данните на НСИ показват, че едва 7% от новорегистрираните фирми оцеляват след 5-тата година, като останалите трябва да преминат през дълги, сложни и скъпи процедури, свързани с преустановяване на дейността.
В началото на декември камарата ще излезе с точни данни за тази година за броя на дружествата, които са близко до технически фалит, без да са започнали процедури по несъстоятелност. Дългите процедури по несъстоятелност блокират активите на тези фирми, които нищо не произвеждат, а кредиторите остават продължително невъзмездени, което влече тяхната бъдеща несъстоятелност, посочват от камарата.
Разглеждането на търговските дела е със средна продължителност от няколко години, сочат още данните на БСК.

Друго предложение на камарата е разширяване на възможността за арбитражно разрешаване на търговски спорове с възложителите на обществени поръчки - общини и държава, за да се укори съдопроизводството.

Камарата настоява за механизъм на "парламентарен борд", за да се минимизира броят на новите законодателни актове, включително и на подзаконовите норми.  Чести и множествени промени, включително лобистки поправки на законите и подзаконовите нормативни актове сега, ограничават и пречат на реализацията на дългосрочните планове на предприемачите и инвеститорите, посочват от БСК.

Законите да се внасят задължително с оценка на въздействието им, искат още деловите среди. През 2010 г. са били приети нови 174 закона, в които се предвиждат промени в други 158 закона, като най-продуктивно по подзаконови актове е министерството на земеделието.

За пореден път бизнесът поиска ускорено и въвеждане на електронно правителство. 
След почти две десетилетия стратегии, планове и немалки инвестиции за изграждане на електронното правителство, едва 30 административни публични услуги са достъпни за осъществяване през интернет (от над 700 възможни).
По-голямата електронизация на обслужването обещава значително пестене на време и средства за бизнеса и потребителите, отчитат от камарата.

Да има публичен регистър на дарителите на държавни институции и връзка с регистъра на обществените поръчки, искат още деловите среди.
Обикновено спонсорите и дарителите получават обществените поръчки, отбеляза Данев.

Бизнесът настоява и за ограничаване на износа на добавена стойност от България. Не може за две години над 1 млрд. лева по-малко да са постъпленията от данък пачалба, а да се увеличават оборотите и приходите на компаниите. Практиката показва, че обикновено разходите на фирмите остават за страната ни, а печалбите се изнасят навън, каза Данев.

Евентуално премахване на таксата за предсрочно погасяване на кредити ще стимулира банките да предлагат по-конкурентни условия за кредитиране, смята още камарата.

От камарата настояват да спре нелоялна конкуренция от МВР, което контролира охранителната дейност, а самото то извършва такава дейност, но с държавни средства. Това, по думите на Данев, е равносилно митничарите да почнат да правят внос и износ. Типичен пример за конфликт на интереси е това, че РДВР издават фактури за услуги.

В подкрепа на предложенията от БСК представят анализ на бизнес средата у нас, според който България всяка година слиза надолу в международните рейтингови класации.
По данни на Световната банка за 2012 г. по качество на бизнес средата България отстъпва 2 места – от 71 на 73 място. Високият размер на сивата икономика (по данни на Центъра за изследване на демокрацията, между 18 и 32%) и отливът на преки чуждестранни инвестиции са следствие и на недостатъчно привлекателната бизнес среда.