Shutterstock
”Галъп”: 67% от българите искат втори лифт на Банско
67% от българите са принципно "за" изграждане на втори кабинков лифт в Банско, 23% са против, а 10% не могат да преценят.
Това показват данните от експресен телефонен сондаж на "Галъп интернешънъл", проведен на 19 и 20 декември сред 800 души в цялата страна.
Това се случва на фона на споровете в правителството около разширяването на ски зоната в курорта - вицепремиерът Валери Симеонов дори заяви, че не иска да вижда премиера Бойко Борисов, защото тази точка от дневния ред беше отложена.
Българите очевидно очакват спорещите по въпроса за втория лифт на Банско страни да постигнат някаква форма на общо решение как това да се случи, коментират социолозите. Развитието на ски туризма като цяло се подкрепя. Проблем по-скоро се вижда в презастрояването и в това, че ползата от туризма остава най-вече за малцина богати.
Очевидно, напрежението в обществото по тази тема расте и изходът може да бъде единствено някаква форма на общо решение между двете очертали се страни. Например, над 90% от българите – автоматично приемат, че за всяко отсечено дърво трябва да се засаждат три нови.
Взаимните обвинения на бизнес и природозащитници са довели до това, че обществото ни чува ясно и двете тези. Например, мнозинство от 64% се съгласява с тиражираното тези дни твърдение, че част от еколозите всъщност тенденциозно пречат на българския туризъм в името на външни интереси.
Също мнозинство, от 58%, приема, че развитието на ски-туризма у нас е в интерес не на цялото общество, а само на малцина богати хора.
Във вечната дилема „растеж или природа“ българите нямат единствен отговор. Ясно се долавя влиянието на социалните проблеми в България. 48% казват, че икономиката е по-важна, а на практика почти също толкова – 44% назовават природата. Дяловете на отговори „природата“ е сравнително висок и съизмерим с европейската картина на нагласите.
Когато пък трябва да изберат кое от двете е по-вярно, 45% казват, че зимните курорти са презастроени, а 36% - че липсват достатъчно писти. Останалите се колебаят. Вероятно, съпричастността към ски спорта е все още малко по-далечна за българите, защото 83% заявяват, че не карат ски. В същото време обаче 82% се съгласяват, че туризмът действително е важен отрасъл зa страната и това не е просто щампа. Мнозинство от 72% по принцип одобряват строежа на нови писти и съоръжения, допълват социолозите.
ЕК: Изменението на плана за Пирин трябва да има екооценка >>
Данните от изследването показват още, че 80% от българите намират обсъжданото поскъпване на водата за изкуствено, без да отчитат обявените от ВиК сектора инвестиции.
В опита си допълнително да тества въпроси, свързани с дилемата инвестиции и социална цена, социолозите са попитали участниците дали поскъпването на водата е неизбежно, или изкуствено – само за да се провери дали и доколко хората възприемат обяснението за инвестиции във ВиК-мрежата.
Протестите срещу новите цени на водата са поощрени от общественото мнение.
Мнозинство от 75% не вярват, че новият антикорупционен орган реално ще успее да свърши нещо.
86% не одобряват мораториума върху лекарства и явно решението на ГЕРБ да го отмени е било правилно според обществото, допълват от "Галъп".
Това се случва на фона на споровете в правителството около разширяването на ски зоната в курорта - вицепремиерът Валери Симеонов дори заяви, че не иска да вижда премиера Бойко Борисов, защото тази точка от дневния ред беше отложена.
Българите очевидно очакват спорещите по въпроса за втория лифт на Банско страни да постигнат някаква форма на общо решение как това да се случи, коментират социолозите. Развитието на ски туризма като цяло се подкрепя. Проблем по-скоро се вижда в презастрояването и в това, че ползата от туризма остава най-вече за малцина богати.
Очевидно, напрежението в обществото по тази тема расте и изходът може да бъде единствено някаква форма на общо решение между двете очертали се страни. Например, над 90% от българите – автоматично приемат, че за всяко отсечено дърво трябва да се засаждат три нови.
Взаимните обвинения на бизнес и природозащитници са довели до това, че обществото ни чува ясно и двете тези. Например, мнозинство от 64% се съгласява с тиражираното тези дни твърдение, че част от еколозите всъщност тенденциозно пречат на българския туризъм в името на външни интереси.
Също мнозинство, от 58%, приема, че развитието на ски-туризма у нас е в интерес не на цялото общество, а само на малцина богати хора.
Във вечната дилема „растеж или природа“ българите нямат единствен отговор. Ясно се долавя влиянието на социалните проблеми в България. 48% казват, че икономиката е по-важна, а на практика почти също толкова – 44% назовават природата. Дяловете на отговори „природата“ е сравнително висок и съизмерим с европейската картина на нагласите.
Когато пък трябва да изберат кое от двете е по-вярно, 45% казват, че зимните курорти са презастроени, а 36% - че липсват достатъчно писти. Останалите се колебаят. Вероятно, съпричастността към ски спорта е все още малко по-далечна за българите, защото 83% заявяват, че не карат ски. В същото време обаче 82% се съгласяват, че туризмът действително е важен отрасъл зa страната и това не е просто щампа. Мнозинство от 72% по принцип одобряват строежа на нови писти и съоръжения, допълват социолозите.
ЕК: Изменението на плана за Пирин трябва да има екооценка >>
Данните от изследването показват още, че 80% от българите намират обсъжданото поскъпване на водата за изкуствено, без да отчитат обявените от ВиК сектора инвестиции.
В опита си допълнително да тества въпроси, свързани с дилемата инвестиции и социална цена, социолозите са попитали участниците дали поскъпването на водата е неизбежно, или изкуствено – само за да се провери дали и доколко хората възприемат обяснението за инвестиции във ВиК-мрежата.
Протестите срещу новите цени на водата са поощрени от общественото мнение.
Мнозинство от 75% не вярват, че новият антикорупционен орган реално ще успее да свърши нещо.
86% не одобряват мораториума върху лекарства и явно решението на ГЕРБ да го отмени е било правилно според обществото, допълват от "Галъп".