От картата на българските диалекти: Пуна вуна буе. Що е то?

Българският език е единственият славянобалкански език в света и е от големите езици на Европа. Има над 100 диалекта и далеч надхвърля границите на България днес

13:27 | 23 май 2017 159 5310 Dir.bg

15 милиона са българоезичните (по етнически произход) по света, каза в интервю за Дир. бг доц. д-р Ани Кочева от Института по български език при БАН.

- Доц. Кочева, в Института за български език изработихте карта на българските диалекти. Живи ли са те и днес и защо тази карта е по-голяма от картата на държавата България?

- Българският диалектен език днес се открива в трите историко-географски области: Мизия, Тракия и Македония. Тук влизат българските говори в Северна Добруджа (днес в Румъния); в Поморавието и Западните покрайнини (днес в Сърбия); в Македония – Вардарска и Егейска (днес в Македония и Гърция); в Корчанско и Гора (днес в Албания); в Западна Тракия (днес в Гърция) и в Одринска Тракия (днес в Турция). Сами виждате, че езиковите граници са по-големи от държавните.

А за българския диалектен език трябва да кажем още, че той има оригинална самобитност: през ІХ в. е класически славянски език, а сега – екзотичен балкански език, характеризиращ се при имената с безпадежност (подобно на английския), с богато членуване и т.н. Затова той е единственият славянобалкански език в света, характеристика потвърдена и от стотици чуждестранни изследователи.

- Опишете най-общо българските диалекти, къде се откриват най-старите сред тях, какви са особеностите им?

- Най-голямата равномерна делитба на българското езиково землище е на две големи части – Източна и Западна. Помежду им минава широк преходен пояс (от устието на р. Вит до Солун), в който се извършва плавният преход на източното наречие към западното.

Съвременните застъпници на старобългарската ятова гласна са тези, които характеризират двете големи области, най-общо казано, на Запад „дедо руча бел хлеб“, докато на Изток „дядо яде бял хляб“.

Върху последната карта на българските говори числото надхвърля 100.

Някои от най-специфичните говори трудно биха могли да се дешифрират от нетренирано ухо, без помощта на книжовния български език:
- в Трънско: Пуна вуна буе (Пълна вълна с бълхи);
- в Тетевенско: На гол пен геба, на гол зебер кешта (На гол пън гъба, на гол зъбер къща);
-в Банско: Г’аволу порачва печ’ ч’ила вино и едно ч’ило рач’ийь бес ч’ебаˆпч’ета (Дяволът поръчва пет кила вино и едно кило ракия) и мн. др.

Сред най-архаичните и интересни български говори са югоизточните (рупски) говори, които заемат Тракийската равнина и достигат отчасти до Бяло море. Тук се намира и Солунският говор - най-представителният и най-архаичният югоизточнобългарски диалект.

Много от неговите старинни особености се откриват на юг – в Странджа, Родопите, а дори и в Корчанско, Албания. Затова под солунски говор (в широкия смисъл на думата) – според редица учени – трябва да се разбира цялата южнобългарска говорна област: на изток до Цариград (Истанбул) и на запад – до Корча.

- Споменахте Албания, затова ще попитам за езика на българите там, колко са те, още повече, че Европейският парламент скоро прие резолюция за Албания с текст, в който се настоява да се признае официално българското малцинство в Мала Преспа, Голо Бърдо и Гора.

- Точно така и аз определих тази резолюция буквално като историческа. Всеизвестен факт е, че днешна Албания всъщност през Средновековието е била част от Българската държава. (В Драч е роден знаменитият музикант на средновековна Европа Йоан Кукузел).

Между двете световни войни България активно е работела на дипломатическото поле за признаване на сънародниците ни в Албания за национално малцинство, но след това българската позиция се обръща, нашите там са буквално изоставени, „подарени“ са на Скопие, което бърза да ги припознае като свой приоритет. Затова македонистичните сили в Албания днес са твърде агресивни и напористи.

Но диалектите на сънародниците ни в Албания безапелационно споделят най-характерните особености на българския език (вижте „Картата на диалектната делитба на българския език“). При това нито Източната, нито Западната наука е имала колебания по тези въпроси.

Днес в Албания живеят между 50 000 и 100 000 българоезични, както християни, така и мюсюлмани, но религията не е бариера за самоопределението им, за езика и фолклора, както и за желанието на тези хора да пазят връзките с България.

Доц. д-р Ана Кочева е автор и на "Картата на българския език на ново място по света", която разбива досегашните представи за българската диаспора и за носения от нея български език. За картата и "новите България" - четете продължение на интервюто на 24 май.

ВИЗИТКА

Доц. д-р Ани Кочева се занимава се с проучвания на българските диалекти из цялото езиково землище, с проблеми на езиковата история и сравнително (българо-немско) езикознание. Участва в проучване върху езика на българската общност във Виена, изнася лекции пред български ученици от Бесарабия, Западните покрайнини и Македония, организирани ежегодно от фондация „Българска памет”. Автор е на две монографии, няколко студии и десетки статии по езикови въпроси.

ИЗБРАНО