Оказва се, че смъртоносни епидемии са унищожавали дълги векове българите и вероятно са причина участта ни на поробен народ да продължи толкова дълго.

През 1347 година 4 галери от Кримския полуостров, акостират в Месина, Италия. Tака започва най-опустошителният катаклизъм на континента - черната смърт. Само за три години чумата заличава половината от населението на Западна Европа.

Дошла от Кримския полуостров и покосила Константинопол, не е възможно чумата да ни е подминала, смята проф. Христо Матанов, историк в Сoфийския университет. По думите му огромните демографските загуби са от мащабите на големите военни конфликти през XX век без никакво преувеличение. Тези загуби логично обясняват и цялата политическа, икономическа и верска криза по това време. И вероятно първото настъпление на османците.

В сведенията, които имаме за Добруджа от първите османски регистри, показва едно почти тотално обезлюдяване, допълва професорът.
Не можеш да очакваш от една християнска българска държава с почти тотално разредено население да акумулира човешки и военен потенциал, за да се съпротивлява, коментира проф. Матанов.

Логично е да приемем, че тежките демографски и други загуби са улеснили османците в това стъпване на Балканите, както конкретно на Дарданелите през 1352-54, така в последствие на целия Балкански полуостров, смята пък доц. Ивелин Иванов, историк във Великотърновския университет.

Османските земи също не са били пощадени от чумата. Военната им агресия, обаче, има друго обяснение - преселници, допълва той.

Помогнала им била и психологическата криза. Хората са имали и живо очакване на апокалипсиса тъй като църквата, а и обществените нагласи са такива, че чумата е бич божи, който е наказание над християните, тълкува доц. Иванов.

И нищо чудно, че в тази драматична ситуация османците са успели да ни завладеят за много кратко време, казва той. Според него до края на 14 век през територията на България са преминали поне 6 други епидемии, които допълнително са влошили ситуацията.

XV и XVI век също са белязани с чумни епидемии през 15-20 години. От режим на оцеляване, народът ни успява да се стабилизира едва през XVII век и да гради национално самочувствие. Без което пътя към свободата е бил невъзможен.