Едва 4% от българите заявяват, че вярват на вестниците безрезервно (10 на сто е средното доверие в ЕС). Близо половината българи (41 на сто) заявяват, че напълно не вярват на този източник на информация (27 на сто в ЕС), а 43 на сто имат известно доверие (63 на сто в ЕС), предаде кореспондентът на БТА в Брюксел.

На новините онлайн се доверяват напълно само 2% от българите и 5 на сто от останалите в ЕС. У нас 39% изобщо не вярват на новините в интернет (33 на сто в ЕС), докато известно доверие имат 33% (47% в ЕС). На новините по българските телевизии изцяло вярват 13 на сто от зрителите (12 на сто в ЕС). Известно доверие имат 70 % (66 на сто в ЕС), а недоверие изразяват 27% (29 на сто в ЕС).

Всеки десети българин вярва напълно на вестите по радиото (15 на сто в ЕС), като по-скоро вярват 59%, а доверие нямат 23%. На новини от видеоплатформи вярват 27 на сто от българите, а недоверие изразяват 42 на сто (48 на сто в ЕС).

Всеки ден 40% от българите попадат на подвеждаща новина (37 на сто в ЕС). Едва 14% от българите вярват, че могат да различат фалшива новина (15 на сто в ЕС). За 69 на сто от българите и за 44 на сто от останалите европейци фалшивите новини са проблем.

Мнозинството от българите (над 40%) и останалите в ЕС са на мнение, че борбата с фалшивите новини следва да се води най-вече от журналистите, редакциите и властите.

Проучването показва също, че в България (94 на сто) и в останалата част на ЕС (89%) първостепенният информационен източник са телевизиите. Другите източници на информация за българите са радиото (65 на сто), онлайн мрежите (59 на сто) и печатните издания (51%).