Германското правителство не опроверга съвсем информации в печата, според които е готово да отстъпи по въпроса, като одобри идеята валутният съюз да функционира от това лято с два "финансови предпазни щита" с кумулирани ресурси, вместо само с един. Дебатите вече текат и решението трябва да се вземе на срещата на върха на ЕС в началото на март.

Европейският комисар по икономическите и валутните въпроси Оли Рен определи днес като особено важно засилването на предпазните финансови щитове, за да се възстанови доверието в европейската икономика, застрашена от рецесия.

На срещата си в Брюксел днес министрите на финансите на 27-те страни от ЕС се споразумяха за регулиране на финансовите деривати, обвинявани, че са допринесли за кризата на финансовите пазари. Това стана възможно след компромис с Великобритания, която проявяваше неохота. Брюксел иска всички финансови деривати, включително тези, които се търгуват по взаимно споразумение, да преминават през специални институции, които да се уверят в благоприятния развой на операциите и които да играят ролята на гаранционни фондове.

Европейските финансови министри засилиха натиска и над Гърция да изпълни финансовите реформи и да постигне съгласие с кредиторите си за намаляване на дълга, предаде ДПА. Някои от тях дори предупредиха Атина, че ако не осъществи обещаните реформи, ще постави под съмнение втория спасителен пакет.

Германският финансов министър Волфганг Шойбле изтъкна, че обсъжданото в момента "подстригване на дълга" е още далеч от крайната цел за намаляване на гръцкия дълг до 120 120 процента от БВП до 2020 година. Шойбле поясни, че надеждността на гръцкия дълг е предпоставка за новата финансова помощ, предвидена за Гърция, но подчерта, че МВФ трябва да участва в процедурите по отписването на част от дълга на страната.  

България не е поела никакви ангажименти за хармонизация на данъците. Страната вероятно ще се присъедини изцяло към Европейския фискален пакт, а не към отделни текстове към него, съобщи финансовият министър Симеон Дянков след дискусиите в Съвета на министрите в Брюксел. Остава да се реши дали България и другите страни извън Еврозоната ще имат статут на наблюдатели. Яснота за българската позиция ще има след парламентарния дебат в четвъртък и изготвянето на последния вариант на договора, който ще е факт ден по-късно, в петък, съобщи Дянков.

Министърът подчерта, че България не е поемала никакви ангажименти за данъчна хармонизация с пакта Евро плюс и неговата тежест вече намалява. В последния проект на пакта, разпространен миналата седмица, отпадна препратката към Евро плюс, за което настояваше и нашата страна.
"Пактът Евро плюс преди около 8-9 месеца изглеждаше като решението на гръцката дългова криза и може като цяло проблема в Европа. Според мен със скорошните, се надявам, решения по този договор, той всъщност става основата за бъдещото финансово развитие на Европа, което означава, че за мен поне пактът Евро плюс има третостепенно в най-добрия случай значение", каза още вицепремиерът.

Новият фискален пакт, който въвежда правилата на строга бюджетна дисциплина, бе договорен на 9 декември от лидерите на ЕС, без Великобритания, чийто отказ да се ангажира с документа доведе до взаимни обвинения и заплахи от изолация. Документът предвижда структурният бюджетен дефицит да не надхвърля 0.5% от БВП на страните, освен при извънредни обстоятелства. Според последния му вариант спасителни заеми ще се отпускат само на европейски правителства, ратифицирали ново бюджетно споразумение на ЕС.

Полша няма да подкрепи новия фискален пакт за по-строги бюджетни правила, ако не получи място на срещите на еврозоната, заяви по-рано днес премиерът Доналд Туск.