Според него в момента купувачите на недвижими имоти искат домът им да им осигурява чувство за неприкосновеност и дори изолация от околните и градските шум и напрежение.

Имаше един етап, когато клиентите бяха готови да вземат всичко, стига да е в центъра на града, обясни Вълчев. И допълни, че сега тенденцията е точно обратната.

Разбиранията за луксозно жилище у нас и на потребителите в другите европейски държави се разминават, каза още Вълчев. По думите му разликите са основно в степента на завършеност на дома. Освен това има отклонения и в качеството на строителството, на общите части, нуждата от довършителни работи.

Законът не регламентира какво е завършено жилище

Българското законодателство не регламентира какво е завършено жилище, посочи Вълчев. Според експерта лошото е, че повечето от българите приемат за нормално да купуват дома си по БДС - на замазка, без ламинат и с разнообразно количество висящи или стърчащи кабели.

На Запад не се продава /да не говорим да се рекламира/ имот, който не е боядисан, без подово покритие, с несвързани кабели или с дограма със съмнително качество, обясни Вълчев. Той допълни, че у нас обикновено оправданието е, че тези, които влизат, ще си оправят дома според своя вкус. Това изненадва най-много купувачите-чужденци, посочи Вълчев.

По думите му очакванията на клиентите от други държави е да се нанесат, когато пристигнат - т.е. в жилището да има електроуреди, канапета, маси. Дали ще си боядисат стените в оранжево или розово, си е техен проблем, но това е следващ етап, допълни Вълчев.

В България има недоразумения и когато става дума за чистата жилищна площ, посочи експертът. Според него родният потребител често пъти е заблуден, тъй като има разлики между старото /преди 1989 г./ и новото строителство.

На Запад такива чудеса няма, там жилищата се продават според броя на спалните, на кухнята, балконът, санитарните помещения са неща, които се подразбира, че са в наличност, обясни Вълчев. И допълни, че у нас, поради липса на единни стандарти, особено при новото строителство, двустайните жилища обикновено са малка спалня и помещение, в единия край на което има обособена част за кухня.

Трябва единен стандарт за размера на жилищата

Според Вълчев е крайно време да се въведе единен стандарт за размера на жилищата, без значение кога е строена сградата. По думите му само така ще бъде премахнат и проблемът с неясните представи за квадратурата на дома и дали в нея са включени или не стените и стълбищните площадки. Не са малко случаите и когато клиентите плащат по-висока цена заради хубавата гледка, която имат от новото си жилище, а след някоя година тя е закрита от поредната висока сграда, допълни Вълчев.

По думите му основната причина за този проблем е липсата на синхрон в действията на общините и строителните предприемачи. Много често двете страни нямат единен поглед към бъдещето, е мнението на Вълчев. Според него това е причината и за липса на градинки в междублоковите пространства, както и на детски площадки.

За цените на жилищата у нас позицията на специалиста е, че те изостават от европейския пазар. Според него имотите в България са на по-ниски офертни стойности. В големите градове - София, Варна, Пловдив има имоти, чиито цени доближават европейските, но те са твърде малко, допълни Вълчев. Според него като цяло разликата за останалите може да достигне и 10 пъти.

България става все по-привлекателна за купувачите

Тенденцията е България да става все по-привлекателно място за чуждестранните купувачи. Причината е, че у нас все още има природа, зелени площи, степента на застрояване, извън големите градове, е ниска.

Според Вълчев това ще е една от причините за покачване цените на имотите. В бъдеще неминуемо ще се повишават и данъците върху имотите, прогнозира още специалистът.

И допълни, че е твърде вероятно плащането на налозите в един момент да се окаже сериозен проблем за част от собствениците, особено ако имотите им са на атрактивни места.

Като най-сериозен проблем пред сектора в момента, освен синхронизирането на стандартите с европейските, Вълчев посочи липсата на подготвени кадри. У нас всеки може да стане строител, но малко разбират от строителство, е позицията на специалиста. По думите му експертността в бранша вече е сериозен проблем и ако не се вземат мерки, ще се задълбочава.

Нуждата от синхронизацията на правилата в сферата на строителното предприемачество и недвижимата собственост с европейските, коментира и д-р Яна Стоенчева от УНСС.

Тя посочи, че трябва да се въведат ясни правила за дейността на брокерите и агентите на имоти. У нас няма закон, който да урежда задълженията им, няма дори изискване те да имат някакъв лиценз, каза Стоенчева.

Като добър пример тя посочи Германия и Франция, където дори комисионната на този тип посредници е уредена законово и няма импровизации както у нас.

Заради липсата на ясни правила в България битува мнението, че едва ли не всеки може да се хване и да работи като брокер на недвижими имоти, посочи Стоенчева.

Според нея нещата обаче далеч не стоят така и добрият посредник трябва да е компетентен в доста области - да познава юридическите тънкости около сключването на сделките, да познава перфектно пазара, да е добър търговец, че дори и психолог.

Когато тръгват да купуват имот, хората трябва преди всичко да обмислят добре каква ще е целта на тази стъпка - дали ще го ползват лично, ще го препродават или ще го отдават под наем, съветва Стоенчева.

Според нея втората задължителна стъпка е да се направи подробен анализ на информацията за настоящото състояние на пазара. При това е добре точно в този момент да се потърси позицията на компетентен брокер, тъй като в сайтовете за недвижими имоти и в агенциите цените много често са офертни, т.е. нереални, обясни Стоенчева.

По думите й ползването на услугите на посредник би било от полза, тъй като той е запознат с характеристиките на съответния пазар - голям или малък град, село или вилна зона, и би трябвало да може да посочи бъдещите тенденции за развитието им.

Освен това, когато става дума за имот, който ще бъде отдаван под наем, купувачите трябва предварително да са запознати каква ще е евентуалната възвращаемост на инвестицията им. Средната възвращаемост за имотите в София за миналата година беше около 5 процента, като в някой от кварталите достигна между 8 и 9 процента, обясни Стоенчева.