Трети месец тече ремонтът на варненската катедрала (снимки)

Кубетата на втория по големина храм в България ще заблестят в злато

11:00 | 9 ноември 2020 | Редактор : Лилия Чалева 3 2406 Снимка: Булфото

Трети месец текат ремонтните работи на катедралния храм "Св. Успение Богородично" във Варна. Основната работа е по покрива и подпокривното пространство. Ремонтът ще продължи около година, но всъщност не може да се каже с точност, защото при всяко последващо разкриване по покрива и кубетата на храма се разкриват все нови и нови поражения - изгнила ламперия, греди към нея...

На централното кубе на храма никога досега не е правен ремонт. До 1941 г. то е било най-високата точка на Варна, защото камбанарията е изградена едва през 1942 г.

Работата по куполите обаче не е просто тенекеджийска работа. Нужни са сериозна пространствена и геометрична грамотност и усет към детайлите, казва ръководителят на проекта Анатоли Серафимов пред БНР

Снимка: Булфото

Освен прогнилата дървесина и корозиралата метална част, фактор с много неизвестни за ремонта е и времето. На скелетата на куполите може да се работи до скорост на вятъра до 70-80 км./час. Влошаването на времето може да се превърне в проблем, когато по купола на камбанарията ще трябва да се слага позлата. Златните листове са капризни, работата е много прецизна, а температурата, при която се лепят трябва да е постоянна - между 15 и 18 градуса.

Снимка: Булфото

Затова в опакованата част на камбанарията ще бъдат монтирани и два климатика, които да я поддържат. Към днешна дата там всеки ден работят между 6 и 8 души - дърводелци, тенекеджии, каменари, но скоро броят им ще стигне до около двайсетина. Всеки един милиметър от работата по куполите на храма и на кръстовете се извършва на ръка.

Снимка: Булфото

Средствата, с които се извършват ремонтните дейности са общо 2,6 млн. лв., събрани в дарителски кампнии. 350 хил. лв. бяха отпуснати от община Варна, а 200 хил. лв. са от държавния бюджет. Въпреки скелетата, храмът остава отворен за посещения.

Историята на храма

Честта да положи основния камък на варненската катедрала на 22 август 1880 г. имал княз Александър І Батенберг. Първата копка била извършена със специално изработени за целта сребърни кирка и лопата. След водосвета били помилвани всички затворници от затвора във Варна, на които им оставали три месеца до изтичането на присъдата. Избраното име - "Успение на Пресвета Богородица", било в памет на руската императрица Мария Александровна. Тя била леля на княза.

С нейната личност е свързан и още един значим факт от историята на Варна - денят на освобождението на града през 1878 г. Споразумението за предаването на Варна и крепостта на руските части от османската власт трябвало да бъде подписано на 25 юли, когато Мария Александровна имала рожден ден. Така руските войски влезли във Варна два дни по-късно - на 27 юли 1878 г., а Варна станала последният освободен град - по същото време, когато в Берлин се подписвал окончателният договор за края на Руско-Турската война от 1877/78 г.

Строителството на катедралата било финансирано с дарения и лотарията - общо 150 хил. билета с номинал 2 лв. Дяланите камъни в основата на храма са взети от събарянето на варненската крепост. За фасадата били ползвани камъни от районите на селата Куманово и Любен Каравелово. Вътрешните колони в катедралата са изработени от твърд камък добит от местността Ташлъ тепе - около днешната телевизионна кула, а за външните колони под прозорците е използван русенски камък. Кубетата били облицовани с медна ламарина. Камбанарията в днешния си вид е построена между 1941 и 1943 г. Градежът, който струвал общо 324 542,88 лв., приключил в началото на октомври 1885 г.

Майсторът, който я изгражда - макар и да не е по негов проект, е Генчо Кънев. Първоначалната идея била църквата да е петкуполен храм - познат като Атонски тип, но в крайна сметка била изградена еднокуполна църква, а четирите странични купола били превърнати в декоративни ("слепи"). Първата служба в катедралния храм била извършена на 30 август 1886 г.

ИЗБРАНО