Българин ще хвърли бутилки с писма в три морета при експедицията с тръстиков кораб АБОРА 4

Плавателният съд е изработен от 14 тона тръстика и всичко е стегнато с въжета

Снимка: БТА

Българин ще хвърли бутилки с писма в три морета при експедицията с тръстиков кораб АБОРА 4

Плавателният съд е изработен от 14 тона тръстика и всичко е стегнато с въжета

10:03 | 29 юли 2019 | Редактор : Десислава Димитрова 13 3847 Снимка: БТА

Единственият български участник в международната експедиция с тръстиков кораб АБОРА 4 Теодор Роков от Варненския исторически музей разкри пред БТА, че смята да носи със себе си и да хвърли по една бутилка с писмо в трите морета, през които ще премине плаването - Черно, Егейско и Средиземно.

Роков вече е прилагал веднъж "корабокрушенската" тактика при плаването си с ладията "Одисей" през 2010 г. по част от маршрута на пеласгите. Тогава хвърлил в морето край Калиакра бутилка, а в писмото вътре написал електронната си поща с молба, който я намери да го извести.

Снимка: БТА

"Точно след месец ми писа едно момче, което било на плаж в Синоп, Турция", разказа Роков.

И уточни, че младежът бил изключително щастлив, че за момент се почувствал като герой от пиратски филм. Къде и дали изобщо ще се появят писмата в бутилка, които сега смята да "изпрати", Роков не смее да прогнозира.

Срещата с варненския археолог е дни преди тръстиковата лодка, дело на индианци от Боливия, да бъде пусната на вода. Цялата конструкция изглежда доста внушително, което не е странно, тъй като за изработването й са отишли 14 тона тръстика. Вместо със заварки и гвоздеи, всичко е пристегнато с въжета. Екипът ни проследява как върху основния корпус с кран се поставят две помещения. Те също са със стени от тръстика. Едното е спалня, в която могат да почиват четирима души. Докато те отдъхват, останалите 8 члена на екипажа ще са на работа. Четирима ще се занимават с платното, а по двама - на носа и в задната част, ще следят за обслужването на подвижните килове, разположени на бордовете. Другото помещение, поставено на борда, е за храната и навигационното оборудване. Накрая кранът издига във въздуха и 12-метровата мачта, върху която ще се издува платното от 40 квадрата. Тя е поставена между двете "стаи" и застопорена чрез цяла сложна система от въжета и възли.

Снимка: БТА

Цялата процедура предизвиква напрежение в членовете на екипажа. Всички са максимално концентрирани, за да не бъде потрошена някоя част от кораба. Само индианците седят спокойно и с усмивка наблюдават случващото се. След всяка успешна процедура с крана ръководителят на експедицията д-р Доминик Гьорлиц от Германия доволно вдига палец. Споделя, че с приключването на суматохата около сглобяването на кораба, всъщност започва истинската част на АБОРА 4.

Корабът, древен-древен, ама никой няма да пусне експедицията, ако не отговаря на всички международни морски стандарти за безопасност, отбелязва археологът. Електрониката е поставена в специални корпуси, които не пропускат никаква вода. Тя ще работи с акумулатори. Плавателният съд ще има осветление на бордовете, както и знаме, за да може да бъде разпознаван и с него да се осъществява комуникация.

Снимка: БТА

Въпросът как древните са вдигали мачтите си, след като са нямали кранове, кара Роков да се усмихне, после съвсем сериозно обяснява, че всичко е ставало с ръце и въжета. "Стаите", поставени върху палубата на кораба, са се изплитали на място, а не са се вдигали. Всъщност, реално е имало по една стая и то е било по-скоро заслон, а не помещение, допълва археологът. После уточнява, че в древността платната са били или от растителни влакна, или от щавена кожа. Изплитането им е ставало с вертикални станове.

Историческите сведения показват, че броят на членовете на екипажите е варирал според големината на кораба и това дали е бил военен или търговски. След появата на по-стабилните плавателни съдове, е имало такива с 30 души гребци - по 15 на всеки борд. "Арго" на Язон е бил с 50 души, посочва Роков. По думите му известно е, че търговските кораби са били с минимален екипаж, за да има място за повече стоки.

Снимка: БТА

Древните са разчитали най-вече на вятъра и теченията, разказва още археологът. Съвременните изследвания обаче показват, че широко разпространеното мнение, че са плавали само с вятър откъм гърба не е вярно. Справяли са се и със страничен вятър, посочва Роков. По думите му точно това е и една от целите на АБОРА 4 - да демонстрира плаване при страничен, дори при насрещен вятър. За целта ще се ползва системата от 14 подвижни кила на двата борда, комбинациите от чието положение осигурява възможност за маневриране.

Древните са ползвали за ориентир всичко възможно - бряг, звезди, полет на птиците, цвета на водата, разказва археологът. Разкрива, че сведения за карти има още от времето на гръко-персийските войни през 5 век преди Христа. Въпреки че "карти" е силно казано, по-скоро схематични рисунки на морските пътища и очертания на брегове, допълва археологът.

За храната на борда историческите сведения сочат, че се разчитало най-вече на продукти, които не се развалят бързо - сушени плодове, сушена риба и зърно, което може да се накисва в питейна вода и да се консумира, без да се използва огън. На кораба на АБОРА 4 огънят няма да е тотално забранен и евентуално ще се готви, но при стриктно следене на безопасността. Отсега е ясно обаче, че пушачите сред екипажа, ще трябва да зарежат цигарите по време на плаването.

Снимка: БТА

В древността плаването е било от остров до остров, особено в района на Средиземно море, посочва Роков. Това е позволявало на моряците да си попълват запасите от вода и храна, стига местните да не са много войнствени и да са благосклонно настроени. Преди появата на амфорите за "бутилки" са служели кожените мяхове. Доста в по-късни времена на корабите вече се появяват твърдите съдове от изпечена глина.

Корабите като този на експедицията АБОРА 4 са плавали и по река, и на море. Самата конструкция позволява, тъй като е с плоско дъно. Проблемът е, че са били с много малък "срок на годност" - около 3 месеца. После цялата конструкция омеква и става неизползваема. А причината е, че тръстиката попива много вода - покачването на влагата е с около 1 сантиметър на ден, казва Роков.

Българският археолог посочва, че като остави настрана историческите и техническите задачи на експедицията, лично за него АБОРА 4 ще бъде преди всичко едно голямо приключение - от тези, които се случват на много малко хора. А той и съмишлениците му от екипажа вече нямат търпение да дойде 1 август, когато тръстиковият плавателен съд ще бъде пуснат на вода.