Повече от 30 са автентичните аудиозаписи, правени на място от специалисти диалектолози, които са интервюирали местни хора в различни региони на страната, съобщава Дарик.

В момента на картата са показани над 60 диалекта, а само с един клик тя "проговаря" -  вижте тук >>.

Целта е да се представи богатството на българския език.
Създателите на картата са обхванали цялата българска езикова територия, като са включили региони от Македония, Северна Добруджа и Беломорието.

На територията на Варненска област са посочени два специфични говора – еркечкият и съртският.

Съртският е характерен за района на Провадия, а еркечкият за с. Голица и няколко села в областта, в които има преселници от Еркеч.
Характерно за него е удължаването на гласните под ударение, изговарянето на акцентувано а на мястото на старобългарските гласни, липсата на съгласните в и ф („хуубах мееш не се бои от дееш” – хубав мъж не се бои от дъжд; „сеен за хуубах мееш – сеешту леетен дееш” – сън за хубав мъж е също като летен дъжд).

Североизточните диалекти са представени от два ареала – Мизия и Българското Черноморие.
Това са архаични говори и в резултат на експанзията на балканското население, което е слязло от планината в равнината през 19-20 в. и се е смесило с автохтонното, се променят през годините. Такива са и говорите във Варненско.

Според доц. Ана Кочева от Института по български език към БАН трудно е да се определи на какъв точно диалект се говори във Варна, тъй като градът се разраства през годините и преселниците обогатяват езика със своя местен диалект.

"Варненският говор се определя от диалектолозите като градски. Все пак за Варна и Източна България са характерни по-мекото произнасяне на някои съгласни и редуцирането на гласните – „ни може”, пестилив”, копчи” и др.”, обясни доц. Кочева.

Говорещата карта има и цветова гама.
С по-топли цветове (тъмно и светло червено) са описани диалектите, които са архаични и по-близо до Старобългарския език, а в студената гама са тези, които са се отдалечили и променили с времето.