Находката е намерена в началото на 40-те, а години по-късно е предадена на Археологическия музей от внучката на Карел Шкорпил Мария Хермова, припомни Кинов по Дарик радио.

"Черепът трябва да се реставрира, тъй като е на парчета, и да се направи компютърна визуализация на лицето. Дори и тогава обаче няма да може да се твърди със сигурност, че е на българския владетел", добави Кинов.

Според него тялото е препогребвано, а покойникът е бил от висше потекло. Самият Борис след оттеглянето си от престола пък се е замонашил в манастир.

Валери Кинов има амбицията да дигитализира архива на братята Шкорпил. Историкът разполага с 40 GB информация, която трябва да бъде обработена, класифицирана и преведена.

Аладжа манастир очаква повече посетители по програмата "По пътя на православието в България", която е насочена към руския пазар. Именно руснаците са туристите, които най-често посещават обекта, каза още Кинов.

"Бедата е, че развиваме само ваканционен туризъм, а България има дадености да развива икономката си с културен туризъм. Туризмът е преди всичко обмен на култура", коментира Кинов.

Средновековният манастир "Свети Княз Борис" в местността "Караач теке" край Варна е най-големият извънстоличен духовен център на България, строен в края на 9 век и просъществувал до 11 век. Храмът е строен по заповед или на княз Борис, или на неговия наследник цар Симеон.